Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Има сериозен „проблем“ с православието – не можеш да го живееш като по книга. Още по-малко, можем да го живеем по съвети от интернет (казвам, докато пиша в блога си). Причината за всичко това е проста: ние учим, че Бог се е разкрил като Личност. Както вече отбелязах, Бог не може да бъде познат в пълнота или по не-личен начин. Всъщност Бог е този, който ни разкрива какво означава да бъдеш личност.
Преди откровението на Троицата човечеството не е знаело за наистина личностното съществуване. Това е Божият дар.
Но тъй като познаваме лично Бог, всичко, което знаем за Него, е и лично. Всичко, което знаем един за друг, е лично (поне нещата, които знаем, че имат истинска стойност).
Ето защо православните канони действат истински. Православните канони заявяват дисциплината на Църквата по максималистичен начин – начин, който след това изисква от епископите и свещениците да ги прилагат пастирски. По този начин Православието не може да се извърши „по книга“, защото хората не са книги. Всяка една от тях е уникална и трябва да се третира по уникален начин.
Имам четири деца (пет, включително синът ми, който се престави пред Бога). Обичам всички тях, но както всеки родител ще знае, не ги обичам еднакво (равенството просто няма място в отношенията – това е абстракт, а децата не са абстракции). Обичам всеки от тях като себе си и по този начин бих могъл да обичам погрешно само ако ги обичам еднакво.
Днес има толкова много информация за православната вяра. Част от нея е в книги, друга – в интернет. Някои от информациите са по-точни от други, други са просто неточни. Но ако става въпрос за каноните, обсъждането на тях трябва да се води пред и със свещеници или епископи, които сами носят отговорността за тяхното прилагане. Всъщност не мога да дам на някого съвет за канон по отношение на неговия живот, ако не съм негов духовен наставник – иначе ще узурпирам авторитета на друг свещеник, ако го направя – и в много случаи ще трябва да попитам моя епископ, който единствено може да даде определени пастирски решения.
Бог така е наредил Своята Църква, че тя остава личностна. Чух моя архиепископ да казва: „Никога не позволявайте на никого да ви казва, че сте „хора на книгата!“ Ние не сме мюсюлмани!“ Православието признава Писанието и неговия авторитет, но тази власт и този авторитет не може да съществува извън Църквата, нито пък може да съществува извън Бога.
Видях повече вреди, нанесени от неправилното боравене с Писанието, отколкото добри, направени от правилното му боравене.
Причината за това е, че в нашата протестантска култура всеки смята, че собственото му мнение за Писанието е толкова добро, колкото всички останали, а това не е така.
Sola Scriptura не работи (създаде повече разколи и разделение, отколкото могат да бъдат изброени). Същият подход, прилаган за каноните или книгите за православието, ще даде абсолютно същия плод.
По този начин, най-добрият съвет, който можете да дадете на някого по отношение на православната вяра, е:
„Отидете на църква“.
Св. ап. Павел нарича Църквата „Стълб и крепило на истината“. Интернет е прекрасно средство, чрез което можем да получил Писанията и по електронен път.
Блоговете могат да бъдат хубави и полезни, но никой от тях не е Църквата.
Тук можете да прочетете и с Божията благодат ще се случат добри неща. Но блоговете и сайтовете няма да ви дадат Тялото и Кръвта Христови. Блоговете не могат да ви помажат. Отидете на църква. Помолете се и помнете Бога.
И не забравяйте да се молите за блогърите.
Автор: свещеник Стефан Фрийман
Източник: www.pravmir.com
