Начало / Uncategorized / Символика и иконография на сцената Успение на Пресвета Богородица

Символика и иконография на сцената Успение на Пресвета Богородица

Празникът Успение на света Богородица е един от най-големите християнски празници.

Този ден се отбелязва от православни и католици.

Общи прието е, че отбелязването на празника започва при византийския император Маврикий (592–602г.). До този момент  празникът Успение Богородично е бил отбелязван в Константинипол и не е бил общоцърковен[1].

Евангелският разказ предлага изключително оскъдни сведения за живота на Пресвета Богородица, ето защо за литературна основа на сцената служат ралични слова и апокрифи. Основно в науката се сочи „Слово на св. Йоан Богослов  за Успение Богородично“. Това е текст възникнал в 3-4 в., това слово на бързо получава признание от Църквата и го намираме, видоизменено при редица авторитетни автори като като Андрей Критски (7 в.), Герман Константинополски (9 век), презвитер  Йерусалимски монах Епифаний (11-12 в.).

Словото има две редакций, като на първата за автор е сочен самият  св. Йоан Богослов, свидетел на събитията, а на втората Мелитон Сардийски (2 в.). Съществува и трета, приписвана на Йосиф Ариматейски[2]. Някои епизоди на Успение Богородично са известни в парафразите на епископ Йоан Солунски (VII в.), други намираме в т. нар. „История на Евтимий“ (вероятно, 6 век). Тази „история“ разказва, че ковчегът с одеждата на св. Богородица по молба на императорското семейство е пренесен в Константинопол и поставен в новата църква (във Влахерна).

украсата на  Евангелието на император Ото III от Баварската библиотека в Мюнхен

От края на 10 век датират две плочки от слонова кост – за украсата на  Евангелието на император Ото III от Баварската библиотека в Мюнхен и една съхранявана днес в Метрополитен музиъм на в Ню Йорк. В тях виждаме, вече оформената композиция на сцената „Успение Богородично“. Божията Майка е изобразена в центъра, положена на одър, отстрани на Нея са скърбящите апостоли, зад одъра е Спасителят с душата на Божията Майка. В някои паметници от Балканите душата на св. Богородица е изобразена с крила ( церквата  Възнесение Господне в Жичкия манастир от 1309–1316 г).

Успението на Божията Майка символизира идеята за победата над смъртта и бъдещето общо възкресение. В иконографията на празника е вплетена дълбока догматична символика, която наподобява сцената „Причастие на апостолите“ и е закодирала идеята за Светата Литургия[3]. Така одъра с тялото на Божията майка се възприема като св. престол в църквата. Още в ранните векове Тя започва да се възприема като образ на Йерусалимския храм и Новозаветната църква. Св. Богородица е живият храм, в който пребивава Господ Иисус Христос, (срв. 7-а песен на Богородичния канон и 12-и икос на Богородичния акатист). Самата Тя е „стълба небесна, по която слезе Бог“, „ковчеже, позлатено от Духа“, срв. Богородичния акатист.

Ковчегът на завета е един от най-древните предобрази на св. Богородица, в това си качество той се споменава вече в средата на V в. Това приобщаване на св. Богородица с Ковчега, т.е. с Господния съд, се среща в редица паметници от Палеологовия ренесанс. В миниатюра от Октоих на Ватопедския манастир (cod. 602, л. 345б) от XII в. е изобразено преминаването през р. Йордан, а капакът на Ковчега има медальон с образа на св. Богородица[4]. Библията на Лев Сакелария е съдържала този образ, но не е запазен. В ръкописа на същия лист около текстът е написано: “Свещениците и левитите на Стария [завет] така тайнствено предобразуват съкровището на Новото; те отнасят носенето на Ковчега за Христос. Тъй като вътре [в Ковчега] бяха скрижлите на този [стар] закон, така Христос, човешката природа, обединена с божествената, произхожда от Девата[5]”.  Свещениците и левитите в Старият Завет, носителите на Ковчега, предобразяват носенето на Светите дарове на Великия вход в Св. Литургия, затова се явява и миниатюрата с такъв сюжет точно в книга Левит[6].

Така кивотът се уподобява на Божията Майка, която вместила в себе си не скрижалите на закона, а Самия Законодател. „Пречистата се показа като ковчег, позлатен от Божествения Дух, носещ не скрижалите на закона, а Христа Господа, Когото Законът и пророците от древност предвъзвестиха”. Одушевеният Божий ковчег бил „позлатен от Духа”, или иначе казано, Пресветата Дева била украсена с всички духовни дарове.

До кивота няма право да се докосне неосветена ръка, така и новозаветният Божий кивот е защитен от Божията сила от всякакви подобни опити; (срв. популярния ирмос на 9-а песен на Благовещенския канон: „като одушевен Божий кивот, та никоя ръка на нечистите да не се докосне до Нея”, който се използва и в други канони за Богородични празници.

„Радвай се, ниво, която раждаш изобилни щедрости; радвай се, трапезо, която носиш обилно очищение!“ (3 икос).

Апостолите са поставени на две групи, започващи от св. ап. Петър и Павел, подобно на композицията „Причастие на св. апостоли“, където са представени апостолите, приемащи от Иисус Христос Св. причастие, от едната страна с плътта, а от другата страна с кръвта христови.

 Христос е представен зад одъра на св. Богородица, подобно на архиарейя пред Св. трапеза. Понякога св. ап. Петър се представя с кадилница в ръка, а апостол Йоан, потънал в скръб паднал на ложето на Богородица, подобно на свещеника, целуващ престола. Често в сцената на Успение се изобразявали двама или четирима епископи: Дионисий Ареопагит, Йеротей, Тимотей от Ефес и Яков, брат Господен, символично показват причастието на свещениците от епископа в тайнството на Евхаристията. Ангелите, с покрити ръце, както за получаване на свети дарове, изглежда изобразяват дякони.

С течение на вековете към иконографията на празника може да се добавят още допълнителни елементи, които само допълват и обогатяват първоначалното значение на сцената.

[1] Скабалланович М. Успение Пресвятой Богородицы. Киев, 2004. С. 114–115

[2] Рыбко., Е.А.. «СЛОВО ИОАННА БОГОСЛОВА ОБ УСПЕНИИ БОГОМАТЕРИ» КАК ИКОНОГРАФИЧЕСКИЙ ИСТОЧНИК

[3] Этингоф О. Е. Литургическая символика расположения сцен Рождество Христово и Успение Богоматери (по росписям Студеницы и Градаца) // Этингоф О. Е. Образ Богоматери: Очерки византийской иконографии XI–XIII веков. М., 2004. С. 216–217.

[4] Этингоф.,О. Е. Образ Богоматери. Очерки византийской иконографии XI—XIII веков, Прогресс-Традиция, М. 2000, с. 19.

[5] Этингоф.,О. Е. Образ Богоматери. Очерки византийской иконографии XI—XIII веков, Прогресс-Традиция, М. 2000, с. 19.

[6] Пак там, виж и Липатова.,С. УСПЕНИЕ ПРЕСВЯТОЙ БОГОРОДИЦЫ: ИКОНОГРАФИЯ ПРАЗДНИКА В ИСКУССТВЕ ВИЗАНТИИ И ДРЕВНЕЙ РУСИ

Автор: Николина Александрова

За Николина Александрова

Виж още

„Да пристъпя към причастие и какво ще ми донесе това?“ Наистина ли не се променяме през годините?

Размисли на Велики Четвъртък От свещеник Сергий Круглов 25 април 2019г. Велики Четвъртък е денят, ...