Начало / Uncategorized / Митрополит Йоан: Чрез празника Успение Богородично, разбираме пълнотата на вярата

Митрополит Йоан: Чрез празника Успение Богородично, разбираме пълнотата на вярата

Успение Богородично е един от най-почитаните православни празници не само у нас, но и в целия православен свят. Някои го наричат дори летния Великден. Какво е отношението на българите към Майката Божия, както и как Църквата я почита, разговаряме с Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. 

– Ваше Високопреосвещенство, Успението на Пресвета Богородица е може би един от най-почитаните летни православни празници в България. Защо според Вас българинът отдава толкова голяма почит на Майката Божия?

– Това не е случайно. Въобще православния християнин отдава огромна почит на Божията Майка и то като че ли по-усилено в празника Успение Богородично, тъй като реално този празник е свързан със славата, която придобива Божията Майка след нейното Успение. Нейното изключително достойнство като човек дълбоко смирен и скромен, а и ние ще видим, че въобще образът на Божията Майка в Свещеното писание е малко скрит и той е скрит под облака на дълбокото смирение, което тя носи в душата си, в сърцето си.

Едно абсолютно старание през всичкото време на земния й път – да избяга от всякаква слава.

Това проявление в нейния живот виждаме във всичките му посоки. Една скромност, която започва още от момента, когато тя се възпитава при храма Господен и след това, до края на живота й виждаме, че тя е онзи човек, който е най-близко до Спaсителя. Не само във физически смисъл, че е Майка на Сина Божий, но и в това духовно съединение, което тя има с Христос. За това не случайно в посланието си до Филипяни св. ап. Павел ни казва, че ние трябва да имаме такива мисли в себе си, каквито е имал и Христос. Това нещо ние го пренасяме и към образа на Св. Богородица и виждаме, че тя точно това е и имала- тези мисли, каквито е имал и нейният Син. Тя и била с тях постоянно. Св. евангелист Лука посочва един характерен момент, че всъщност меч ще прониже майчиното сърце, чрез онова, което тя изживява в кръстната смърт на Спасителя и виждаме, че това е едно огромно страдание – физическо за Спасителя Христос и духовно с пълна сила и за Неговата майка. Едно неповторимо страдание като сила на изживяване и като сила на най-тежката кръстна смърт за Спасителя. Тази удивителна връзка между двамата винаги е съществувала. Тя е както физическа така и духовна и се предава вече и на всички нас, защото след Успението, фактически при Св. Богородица се проявява онази божествена слава именно онова, което Бог направи да се отобрази на онази човешка личност такава огромна пълнота, както в личността на Божията Майка.

За това и нашия народ има огромно почитание.

Много св. обители, много катедрални храмове, множество църкви са посветени на Успението, но ако трябва да кажем в пророческия дух на св. цар и пророк Давид – всичката слава на царската дъщеря е вътре, онова, което той говори в 44 псалом. Този псалом пък не случайно се чете винаги при освещаването на Богородичните икони, а и от десетия стих на този псалом ние цитираме винаги онзи стих, който е свързан с изваждането на Богородичната частица от просфората и поставяне отдясно на Божия агнец. Така че тези добродетели виждаме, че Св. Писание не ни говори за живота на Св. Богородица след възнесението на Спасителя, но да речем св. Игнатий Антиохийски, св. Мелитон Сардийски, св. Епифаний Кипърски най-вече той обединява цялото устно предание и ние знаем, а и може би в Деяния апостолски в първата глава в четирандесетия стих има указания, че Св. Богородица пребивава в Сионската горница с апостолите на молитва.

Един изключителен пример и едно застъпничество и упование за всеки един християнин и това не е случайно това почитание. То винаги е било и ще си бъде, но в празника на Успението най-пълно проличава точно тази велика слава, която се изразява с това, че тя е по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, че тя е висшия небес и чисшая всех светлости. Нейният молебен канон прозвуча във всички дни на Богородичния пост, с малки изключения по указанията на църковния ни типик. Разбира се не го изпълняваме срещу възкресните дни и срещу празника Преображение Господне и срещу паметта на св. ап. Матея.

– В рамките на Богородичния пост е и празникът Преображение Господне, който е Господски празник, обаче самият пост е ориентиран повече към Успение Богородично, а не толкова към Преображение Господне. Защо това е така?

– Това е една практика, която виждаме в IV век в едни указания, които имат, така не повсеместно, но всъщност 599 г. Византийският император Маврикий, след като побеждава персите, фактически той има едно желание, този празник на Успението на Божията Майка да придобие обществено, значимо почитание. Въпреки че ние ще видим, че в исторически план, в различните векове различно е било малко или много. Западната църква е чествала два пъти празника – един път януари и един път август празника на Божията Майка т.е. разделяла е това честване. Вече през VIII и IX в.в. започва повсеместното отбелязване на тази памет с подготовка – Богородичния пост. На Константинополския събор 1166 г., който дисциплинарно урежда въпроса на поста, като той се явява втория по строгост след Великия пост, разбира се обаче заради празника Преображение Господне там имаме употреба на риба, като казвам имам предвид богослужебно и дисциплинарно, заради Господския празник.

Но винаги поста насочва цялата си идейност, а и с изпълнението на Богородичния канон насочва цялата наша мисъл към празника на Успението,

защото ние ще видим, че въобще и в Стария Завет, например кн. Битие, че пише: Адам живя и умря и Авраам поживя, но и той умря. В книга Царства и Саул живя и умря. Този термина на успение го виждаме употребен от Спасителя Христос, който въведе един нов език при възкресението на Лазар. Той каза: „Лазар е заспал“. Учениците Му обаче не го разбраха веднага и казваха, че Той говори за сънно заспиване и тогава Спасителят им отговори, че да Лазар умря. В славянския език се употребява Лазар успе. Виждаме, че в цялата новозаветна практика и чрез празника Успение се употребява този израз на успение, така блажено заспиване, отшествие, отхождане към сън, следователно ще последва и пробуждане, което пък св. Йоан Кронщадски сравнява, че когато говорим за Успението неминуемо ще си спомним и за Възкресението Христово.

Затова това е едно голямо свързване на тези събития и за това и поста логично да предшества празника Успение, който по много ярък начин характеризира нашата надежда във възкресението.

На третия ден след Успението на Св. Богородица, тялото на Майката Божия не бе намерено в гроба. Съществува и един друг въпрос – защо св. пророк Илия е бил взет на огнена колесница и Енох бе въздигнат жив на небесата в онзи момент на старозаветните праведници, а така тихо св. Дева Мария просто заспа, но всъщност онова е имало значение за онази голяма почти безнадежност, която се случва в Стария Завет за онези хора, които малко прозираха и очакваха онова, което имаше да се случи. Те вярваха обаче не го виждаха, за което после и св. ап. Павел говори в своите послания. Това блажено заспиване е онзи момент, в който Божията Майка отправя вече своя взор, влиза в тайнството на Троичния Бог, в Божието царство и става една абсолютна и неотменима застъпница за целия свят и това прославление, тази радост, това преобръщане всъщност на нещата от изестна тъга, че всъщност ето Майката на живота се положи в гроб, нали така да го кажем за онова, което химнографията говори, всъщност да – тя се положи в гроб, но чрез гроба достигна Божествената слава с възкресението.

Напълно нормално е връзката на Великия пост с тази връзка на Успението, много близка е, а и за това така са го определили, св. отци добре да са преценили, а и Църквата е определила двуседмичния пост преди Успение.

– В България има много чудотворни икони на Св. Богородица. Във варненския катедрален храм се съхранява и копието на иконата Геронтиса на Св. Богородица. Как хората във Варна и въобще гостите на епархията Ви се отнасят към копието на чудотворната икона на Св. Богородица?

– Ние имаме няколко чудотворни копия, като с едно от тези копия по времето на Богородичния пост, успяхме да пренасяме в по-големите градове на епархията, като тослужвахме и Богородичния канон. Това е иконата Всецарица Панданаса, която преди няколко години бе изписана в Св. Гора и бе донесена за храма Св. Атанасий, където и пребивава постоянно, като е една закрилница и ходатайца, като има и множество извършени чудеса и благодатна помощ дадена на хора, които са болни от тежки онкологични заболявания. Това беше желанието на християните – да имат този образ във Варна, а иначе другата икона е Геронтиса, която си е неизменно в Катедралния храм. Тя бе донесена от митрополит Кирил, малко преди да почине през 2012 г. Тогава два манастира на св. Гора – Пантократор и Ксенофонт да съдействат и тази икони да бъде в дар на варненци. Разбира се имаме чудотворна икона и в старинния ни храм Успение Богородично, която си е също интересен и уникален образ. Имаме и други икони, но общо взето това са все едни от образите на Божията Майка особено почитани и варненци си имат тази почит. Решението, пък на Общинския съвет, което не от отдавна, но е преди аз да поема Св. Митрополия, разбира се, да съвпадне с празника на Св. Богородица е много разумно и свидетелства, че хората в този град чувстват Божията майка като своя закрилница. И катедралният ни храм е посветен на Успението на Божията майка, отделно старинен храм имаме на Успение, в нашата епахия има много красив храм, в Търговище има, в Добрич, така че на много места, честват този ден се чества на много места. А и тези образи помагат, помагат много, защото- да, многолик е образът на Божията майка чрез нейните икони, но хората имат нужда в подкрепа на вярата си. Те имат нужда в проблемите си, в които изживяват и търсят. Това им остава, действително – сърдечното разположение, че молитвата към св. Богородица и св. Богородица, отправяйки я към своя Син няма да я отхвърли. Това е много важен въпрос за всяко вярващото сърце. Вярата, че искреността, сърдечността и смирението в молитвата помага на отделните хора. До ден днешен е така, така е било и в апостолско време. И най-важното какво е – този празник ни свидетелства, че ние трябва да имаме правилно отношение към смъртта и да не се страхуваме от нея, а да се подготвим за нея. Не да се изпада в огромна паника и страх и да се скрива тая мисъл от човешкото съзнание, а по-скоро християнина да разбира, че смъртният одър е някъде там.  Дали по-близко или по-далеч, той присъства и ние рано или късно ще минем през него. Но по-важното за нас е от там насетне това, за нас да е блажено успиване и блажено заспива за блажената вечност в Царството Божие, а да не бъде втора смърт, недай Боже за наше осъждане. Така че ето тези мисли вълнуват хората и православните християни.

По-съществени са думите на св. Йоан Златоуст, че колкото човек живее повече греховно и не се бори с греха, и не се бори със своите страсти, толкова повече страха от смъртта нараства в неговия живот.

Преодоляването на този страх от смъртта, казва този св. отец, става чрез покаяние и искрена молитва, искрена молитва, която прави възможно изпълнението на думите на ап. Павел да имаме такива мисли, каквито е имал Христос. Ако Божията майка физически е могла да наблюдава Спасителя, да бъде до Него, да се учи от Него, да стане свидетел на целия Му земен път, на неговия завършек, да види Възкресението, да усети всичко, което се е случило в Славата Господня. Ние нямаме тази възможност, но имаме възможност да бъдем свидетели, чрез Словото Божие и молитвата, която ни прави съпричастни към онова, което е било. Веднъж чрез четенето на Словото Божие и чрез слушането и вникването в него и втори път чрез приемането на тайнството Евхаристия, приемайки Тялото и Кръвта Христови и трети път чрез примера на св. Богородица, която ни показа как трябва да живеем и как да бъдем верни на Сина Божий и в тази си вярност тя остава най-близко до Него и Троичния Бог. Така че е напълно нормално ние да имаме този усет и това разбиране в нейният най-голям празник – Успението.

– За завършек на нашия разговор, пожелайте нещо на читателите за празника Успение Богородично 

Няколко неща бих пожелал. От една страна тези хора, които са загубили вярата си да си я върнат, тези, които са се утвърдили да си я запазят, а тези които се колебаят – да изживеят тези колебания и да се върнат отново в онова състояние, в което са били по-напред. Тези, които въобще не са чули за Православната вяра – дано Бог,  по молитвите на Божията майка да ги обърне и привлече.

На второ място трябва да се научим на молитва, която е съществен момент и средство. Едно от най-благодатните средства за общението ни с Бога и Божията майка.

На трето място – огромното значение на възпитанието, което е причина да носим в себе си мислите, които е имал Христос. Възпитанието, което е в семейството, чрез родителите, което е най-важно, защото св. Богородица на това ни учи и това ни показва. Нейното възпитание е превъзходно, тя е плод на родителските молитви на св.  Йоаким и Анна и тази молитва се отобрази в живота толкова пълно, че и храмът Господен, я превърна в св. Дева, първо и тя стана св. Богородица, майка на Сина Божии. Тези три неща са много важни. Също така дръзновението на учители, на нас църковниците, духовниците във влагането на усилия за връзките в неделните училища, във средните училища, в българските университети и висши школи. И разбира се, онова което в обществото е проблемно – една култура на егоизма, която възпитава в човека качество той да бъде лидер на всяка цена, във всяка посока. Но това е за сметка на ближния. Това не е християнски идеал! А да бъде човек, човекът да е човек във всичките си проявления и да бъде такъв, какъвто ни го показва образа на св. Богородица. Ето към това трябва да бъде нашето стремление, защото иначе нашето общество ще търпи огромно крушение. Ако не се върне към вярата си, към исконата си вътрешне духовна ценност, ако не си помисли за Христос и не си отговори на някои същностни въпроси, на които отговаря св. Църква.

Разбира се ние виждаме, че в днешно време голяма част от хората негативно се отнасят към Църквата или по-точно, към хората, които живеят в нея. Сега всеки има право да изразява своите мисли и чувства, въжделения, в това се изразява и свободата на словото в демокрацията.

 Обаче искреното и свято слово е словото Божие – всеки да се докосне до Него и от там нататък да гради и своето слово и словото, като свое бъдеще и битие и своите дни.

Това е много по-сигурният и по-правилният и по-духовният ред и по-човешкия, от това да поставяш всичко на обратно. Да забравят за Бога, да поставят човека в центъра, да сложим Бог в периферията на нашия живот, да забравим за Божията майка, да не почитаме светиите, да смятаме, че ние сме най-прави, най-велики и че историята започва от нас. Това са големите самозаблуди, които човек може да изживява. Празникът Успение Богородично, в своето многопластово осмисляне, в своето богословско схващане ни показва много, много страни, които сега само споменаваме. Как да живеят родителите, как да възпитават децата си, как да живеят учители, преподаватели,  професори, хората в интелектуалната сфера, на науката, на изкуството, Бог е дал велики таланти на всички. Но човек трябва да осмисля, че Бог е центъра на нашия живот и нашия живот е Христоцентричен. И така св. Богородица ни го показва- не насила и не чрез отнемане на свободата на човека.

Нека се вгледат всички в образите на чудотворните икони и ще открият и красота, която наистина спасява света и утеха и мир, който съществува в този образ и в св. Църква. И най-вече изявата на добродетелите: състрадателност, милосърдие, на взаимопомощ, отхвърляне на себелюбието и егоизма, гордостта, която ни пречи много, от отхвърляне на самозваното осъждане.

Много осъждаме, много обичаме да осъждаме близките си човеци и търсим вина в ближния и не виждаме себе си, човек като не вижда себе си много лесно осъжда. Св. Богородица не постъпва така, ние никъде не чуваме злостни думи или нещо, което да свидетелства за омраза. Ния виждаме много малко нейния образ в Св. писание и го виждаме по един прекрасен начин. Така че ето това е смирението на един човек блести в цялото си величие и слава, благодарение на Бог, Който прави тази слава напълно за целия свят. Това е моето благопожелание към всички, към варненци най-вече, това е града на Св. Богородица, където този празник е празника на града. Едно благопожелание за успех, благодат, сили, здраве и по-големи обединения на човешките сили в доброто, а не разединение за злото.

С Варненски и Великопреславски митрополит Йоан разговаря Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Грях ли е да сключа брак? Разведена съм…

Въпрос на читател: Здравей, отче. Въпросът ми е за блудството. Омъжих се и така се ...