Начало / Uncategorized / Митрополит Йеротей Влахос: Мисията на Църквата е да прави хората светии

Митрополит Йеротей Влахос: Мисията на Църквата е да прави хората светии

Светостта, аскетизмът, прозорливостта и мъченичеството са големи богатства на нашата Църква, те ни движат, привличат ни, преобразяват ни и ни спасяват от разсейванията и лъжите на този свят във всяка епоха.

В интервю с Негово Високопреосвещенство Нафпактския митрополит Йеротей Влахос дава отговори на въпросите на журналиста Джордж Теохарис от Agioritikovima.gr по тези въпроси и говори за други аспекти на църковния живот.

– Ваше Високопреосвещенство, много хора не са сигурни дали днес съществуват светци. Какво ще отговорите на това?

– Разбира се, че има светци. Целта на Църквата е да освещава хората, в противен случай не би имало смисъл от съвекгвуването й. Църквата с Тайнствата и аскетичния живот има за цел да излекува човечеството от страстите и да му даде духовно здраве, което е светостта. Бог казва: „Бъдете свети, защото аз съм свят“ (1 Пет. 1:16). И в Апокалипсиса е написано: „Нека светият да продължи да бъде свят“ (Откр. 22:11).

За съжаление, повечето християни днес възприемат Църквата като религиозна, етична или социална организация със светски или светски цели.

И те се борят заедно вътре в Църквата за създаване на социални или етични проекти. Разбира се, Църквата прави подобни проекти, но това е резултатът, плод на обединението на човека с Христос.

Така и днес има светци, които живеят и се подвизават в Църквата, като епископи, свещеници, монаси и миряни от всички прослойки на обществото. И все пак, най-големият проблем е, че нямаме духовните критерии, за да ги разберем, защото те имат вътрешен свят, който е скрит от другите, и много от нас не са в правилното състояние да ги разпознаят.

Това, което е особено важно, не е дали светиите съществуват днес, а как можем да станем ние самите светци.

Всички науки имат конкретен метод и за да бъде един светец свят, той трябва да следва онзи специфичен метод, който е пречистване на сърцето, обожение, в съчетание с Тайнствата на Църквата. Сблъскваме се с това в Добротолюбието и в учението на съвременните отци. Светостта се изразява чрез покаяние, смирение и любов към Бога и човека.

Това е причината, поради която хората днес четат живота и думите на съвременните светци, в агиографския смисъл, където се борят за своето спасение, като този на о. Паисий, о. Порфирий, о. Софроний, о. Ефрем Катунакиотис и много други, които са познати и непознати, но вече са починали. Това са нашите водачи и нашите модели, без да отхвърляме и подкопаваме институцията на Църквата.

– Има много хора, които търсят духовен старец със специални дарби, който да ги ръководи, което, ако не друго, е трудно да се намери в днешно време.

– Това е нормално. Защото хората днес, като хора на всяка възраст, търсят такива личности, които ще им покажат пътя на спасението, методът, който води до светостта и вътрешната пълнота. Това не е метод, основан на логика, техника и етика, но е комбинация от тайнствата и живота на подвижниците.

Хората търсят „живи организми“, а не прости учители и академични богослови.

Точно както биологичният живот се придава от живи организми, а не от мъртви, защото никой мъртъв организъм не може да даде живот, същото се случва и в духовния живот. Този, който обича Христос с цялото си съществуване, а именно психосоматично, може да предаде тази любов на другите. Всеки, който знае пътя до определената дестинация, може да посочи пътя и на тези, които го търсят.

Тук намирам за нужно да кажа, че има три стълба на духовния живот, както тълкува  св. Николай Кавасила. Например при освещаването на църква, когато св. олтар бива осветен от епископ, който поставя мощи на мъченици в него. Оста на духовния живот е тройна: епископът, олтарът и светиите и тези три стълба трябва да действат правилно, за да съществува църковно мислене.

Епископ, който не е свързан с Божествената Евхаристия и не признава светците, или пък Божествената Евхаристия ако е без епископа и светиите, или любовта към светиите, без тази любов да участва в Божествената Евхаристия и да бъде в съюз с епископа, то тя не съставлява православно църковно мислене.

Великите духовни отци уважиха епископа и поведоха онези, които искаха да се обединят с Христос, към Божествената Евхаристия и ги подготвиха да общуват с Тялото и Кръвта на Христос. Ето защо хората търсят такива благословени старци. В Патерика и в аскетичните текстове се вижда, че който жадува за Бога, се затича към „живите организми“ и задава въпроса: „Отче, кажи ми слово, че мога да се спася?“ Това „слово“ на отеца има сила и енергия, то е Божии думи и притчи за живота, които се преобразяват в Христос.

За съжаление, както сами си казвате, такива старци са оскъдни в днешно време, което е време на секуларизация и компромиси във вярата и живота, било защото те са редки, или скрити, или защото хората не могат и не искат да ги следват.

Христос каза това: „защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.” (Мат. 7: 8). Много пъти има благословени хора до нас и ние не подозираме за това. И ужасно е да се отклониш от този свят, тоест да умреш, без да се докоснеш до приятелите на Христос, които са близо до нас.

– В много части на света днес виждаме, че православието е преследвано. До къде мислите, че нашите врагове ще стигнат?

– Напълно сте прав. Където и да съществува православна църква, тя приема изкушения и преследвания. Това е незавиждащ закон. Виждаме това навсякъде, където съществува православна църква – Север, Юг, Изток и Запад. Единственото различното е методът на преследване във всяка страна. Понякога е очевидно и агресивно и напомня на древните времена на ранното християнство, а понякога е коварно и по-опасно, като секуларизация, тоест преплитане със света.

Православната църква е Христовото Тяло, това е блестящото слънце, което причинява и причинява болка на онези, чиито очи са нездрави и имат проблеми със зрението. И там, където е слънцето, има и сянка, а в сянката е тъмнина, в която пък много кръвожадни зверове.

Когато хората мразят Христос, Истината, Православната църква, те имат вътрешни проблеми и могат да стигнат до непостижими места, до степен на лудост.

В интернет видях плашеща сцена на обезглавяването на християнин от фанатичен мюсюлманин и бях шокиран. Помислих си как по този начин бяха измъчени апостолите и мъчениците, например когато в Синаксара се казва, че „са били усъвършенствани от меча“. И това е изпитание за нас, които обичаме да се забавляваме добре, правим компромиси, търсим просперитет. Следователно преследванията показват вътрешните болести на гонителите, както и величието на християните. Мярката на нашата любов към Христос е много висока. Светостта и верността към евангелските заповеди не са дадени с ниските критерии за етични и социални работи, но те трябва да имат високи стандарти.

В крайна сметка днес Църквата трябва да подготви децата си и онези, които обичат Христос и Неговото спасение за мъченичество, да станат мъченици за Христос. Богослуженията, мисиите и социалната работа извън усещането и възгледа на мъченичеството няма особена стойност.

Великите старци по времето на турската окупация са били „треньори“ на мъчениците. Това правят великите старци и днес.

Наскоро получих съобщение от християнин в Египет, който казва: „Молете се на Бог да ни даде сила, мир и спокойствие, за да можем да носим кръста си със смелост и твърда вяра и да се считаме за достойни да станем светии и мъченици за името на Христос. „

Как не можеш да обичаш такова разположение към мъченичеството!

– В Сирия ситуацията е неуредена. Там християните са заплашвани с кланета, ако не напуснат домовете си. На къде отиваме с всичко това? Може би тези военни конфликти са генерализирани? 

– Следя с дълбока скръб всичко, което се случва в Сирия. Не мога да кажа, че съм от определена страна, защото тогава щях да участвам в убийствата и това ще е противно на божествената справедливост. Обаче аз дълбоко тъжа за тази луда река от кръв, за загубата на хора. Трябва да създадем армия, която да се моли тази луда кървава баня да приключи и че в региона ще настъпи мир.

Скърбя по конкретна причина, защото познавам тези части, тъй като многократно съм посещавал през тригодишния период от 1988-1991 г., както и много пъти след това. През 1988 г., по предложение на Атинския архиепископ Серафим и решение на Светия синод на Гръцката църква, отидох в Ливан, за да преподавам в Баламандското богословско училище „Свети Йоан Дамаскин“. Имах официален паспорт от Министерството на външните работи, за да имам по-голяма сигурност. Тъй като летището в Бейрут не беше в експлоатация, поради гражданската война щях да отида в Дамаск в Сирия и оттам Антиохийската патриаршия да ме доведе до Ливан.

Тогава много дни  останах в Дамаск, където разговарях с православни млади хора, учени и студенти, които изпитваха голяма жажда за Бога. Посетих много от тях и служихме литургия заедно, разговарях с хората, като например в Хомс, Алепо, Латтакия и др.

В Сирия опознах пламенни православни християни, добри монаси и изключителни духовници.

Там си спечелих скъпи приятели и скърбя, че ежедневно виждам вълнения в региона. Познавам епископи и професори, които бяха мои ученици в Богословското училище в Ливан, и се моля за тях на Бога. Разбира се, познавам патриарх Игнатий (който почина през 2012 г., а на негово място бе избран патриарх Йоан X бел. ред.), с когото разговарях много пъти. Той имаше отлични умения и се опита да съхранява и защитава Църквата, но изкушението е голямо.

Ние обаче живеем в епоха, в която не трябва да се грижим само за себе си и домовете си, но трябва да се занимаваме с проблемите на другите ни братя и православни християни и трябва да се молим за тях.

Разбира се ние сме под Божието Провидение и Той се намесва в подходящото време, но нашите молитви са необходими. Следователно всяка Божествена литургия е молитва за мира на света, за стабилността на Божиите църкви, за прекратяване на войните.

Нека отправим това искане за молитва. Нека сърцето ни изпитва болка, защото за съжаление проблемите на света са геополитически, тъй като всички хора се смятат за малки пешки в международната шахматна дъска, създадени от някои „глобални играчи“, без съжаление и болка. Нека Бог да бъде благосклонен към всички нас.

– Във всичко това мнозина казват, че Св. Гора е духовен оазис, който дава почивка на хилядите, които я посещават напоследък.

– Св. Гора наистина е благословено място, духовен оазис, в който хората са, знаят как да обичат, как да помагат на хората,  как да се жертват за другите и как да дадат почивка на уморените.

Нека не бъде прекалено ако кажа, че Св. Гора е място на война, място на конфликтни войни. Имам предвид разбира се духовната война срещу злите духове. Апостол Павел пише: „Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.“ (Еф. 6:12).

Отците от Св. Гора придобиват опит от тази война, поради което могат да учат за методите на тази духовна война на онези, които желаят да се научат.

Когато някой се бори срещу дявола, греха и смъртта, той може да изпита плодовете на божествената икономия, Въплъщението на Христос и да придобие духовна свобода и вътрешна пълнота.

Тъй като в студентските си години често посещавах Атон, опознах почитани монаси, вкусих благословения им хляб, чух осветените им думи, почувствах любовта и техния скрит живот, разбрах кой е нормалният човек в Христос, т.е. бденията в манастирите, скитовете и отшелниците, вървях по чудните пътеки, радвах се на девствената чистота на природата и по принцип живеех в свят на любов, чистота, нежност и благородство.

На Св. Гора узнах истината, че истинските монаси са пропити с пророческия, апостолския и мъченически живот, те „живеят Евангелието”, те са съвременни пророци, апостоли и мъченици на Църквата. Много пъти се надявам на техните ходатайства и молитви.

Света гора, въпреки някои грешки, допуснати от някои отделни монаси, е място на тайнственост, възпалена от молитва, това е духовна утроба, която е бременна и ражда деца на Бога, небесни граждани. Ето защо трябва да я уважаваме дълбоко.

Интирвюто е от 2015 г., взето от сайта www.pravmir.com.

За Ангел Карадаков

Виж още

„Да пристъпя към причастие и какво ще ми донесе това?“ Наистина ли не се променяме през годините?

Размисли на Велики Четвъртък От свещеник Сергий Круглов 25 април 2019г. Велики Четвъртък е денят, ...