Начало / Uncategorized / Северното сияние на Аляска

Северното сияние на Аляска

„Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“

(Мат. 5:14-16)

Дивно чудо е как в света живеят хора, които сякаш никой не забелязва, ала след смъртта си, когато душите им се съединят с Бога завинаги, техните дела ярко засияват като най-ценен бисер и се превръщат в неизчерпаема съкровищница на благодат за всеки, решил се да открехне сърцето си за тяхното молитвено застъпничество. Това са онези малки хора, които приживе са отдали себе си на Бога и смирено са вървели по Неговия тесен път без ропот, радвайки се на това, което имат и съзерцавайки Божията красота във всяко кътче от пространството около себе си.  Днес ще разкажем за един такъв малък човек, който със своя обикновен живот, посветен на Бога, се превръща в титан, озаряващ цялата вселена. Това е историята на благочестивата Олга, която по Божията милост скоро може да бъде официално причислена към лика на светиите на Православната църква. През следващите няколко седмици ще запознаем читателите с нейния живот, живота на нейните близки, както и чудесата, които са се извършили по нейните молитви и застъпничество. И се надяваме, че всеки ще може да види, че всяко малко камъче може да се превърне в безценен диамант в Божиите ръце.

Аррсамкук Майкъл, част от народа юпик, се ражда в малкото селце Кветлук, Аляска, на 3 февруари, 1916 г. В Светото кръщение приема името Олга и става едно от първите деца, приели Православието в този район. Като станало време, била омъжена за Николай Майкъл, способен ловец и предприемач, от когото имала тринадесет деца, осем от които успели да оцелеят в онези нелеки тогава условия. Протойерей Майкъл Олекса пише, че Олга не се отличавала с особена външност и фигура. Всичките ѝ деца обаче добре помнят, че тя никога не им е повишавала глас, защото никой от „Истинския народ“ (или както наричат себе си местните на езика юпик) не вика или крещи.

Бракът на Олга бил уреден. В началото имали много трудности. Тя била дълбоко вярващ човек, докато съпругът ѝ не бил църковен човек. Той често пътувал и ловувал, а през това време тя отправяла горещи молитви към Бога за него и семейството им.  С времето Бог отворил духовните очи на съпруга ѝ, който започнал да посещава храма, където станал един от четците. По-късно заминава да учи в семинарията „Св. Герман“ и бива ръкоположен за свещеник. Така Олга става презвитера, а хората започват да се обръщат към нея с „матюшка“. Поради честите пътувания на съпруга си, грижата за дома падала изцяло на Олга, която неуморно се трудела. Освен домашние задължения, тя отглеждала и възпитавала децата си, но и помагала на съседите си с чистене и готвене. По този начин тя възпитала у своите деца любов и грижа за ближния и когато достигнали седем и осем години, тя започнала да ги кара да я придружават, за да ѝ помагат в обгрижването на съселяните.

Олга също така се занимавала с ръкоделие. В ранните години на служението на о. Николай, благочестивата Олга шиела служебните му одеяния. Освен това обичала да изработва и красиви зимни кожуси, плетяла чорапи и правела ръкавици. В селото нямало човек, на когото тя да не е била направила или ушила нещо. С труда си тя успявала да сподпомогне финансово и много енории на стотици километри от нейното село, като често им изпращала ръчно изработени традиционните ескимоски ботуши „муклук“, които те можели да продават. Всички свещенослужители разполагали с ръкавици и вълнени чорапи, ушити от Олга. Презвитерата помагала и на своята енория, като винаги приготвяла просфората, която била претворявана в Тялото и Кръвта Христови по време на Светата литургия. Знаела повечето служби на по-големите празници наизуст, някои от които на своя роден език юпик. Винаги, когато духовник посещавал дома ѝ, тя бързо слагала забрадката на главата си и просила благословията му. По-късно епископ Григорий (Атонски) ще каже за нейния пример, че „тя бе смирена жена, която, при визитата на духовник, ставаше съвсем незабележима“.

С годините децата ѝ отраснали и се оженили, а Олга станала баба на над 24 внуци, които също започнали да помагат в делото ѝ на добротворство и благотворителност. Макар и семейството ѝ да било бедно, тя щедро раздавала на по-бедните. Имало случаи, в които дори давала на нуждаещите се дрешки на децата си, които те все още можели да обличат. Най-известна обаче Олга била в своята помощ, която оказвала на момичета и жени в ражданията, както и на пострадали при посегателства, особено сексуални. Подобно на финските сауни, в нейното село имало парни бани, които били единственото място, в което жени, над които е било извършено посегателство, са могли да споделят тревогите си. Тъй като в този тип бани посетителите били голи, белезите на жените се виждали и Олга ги утешавала и говорела за Бог и неговите милости. Тя се превърнала и в акушерката на селото, като асистирала на майките в ражданията на децата им, макар тя без чужда помощ да родила всички свои деца. 

Когато дъщерите на Олга отраснали достатъчно, те започнали да я отменят в домашните задължения и така тя можела да пътува по-често със съпруга си по различни свещенически пътувания и конференции, където се срещала с други, по-млади презвитери, и споделяла своята мъдрост с тях. Много обичала да посещава другите енории по време на техните енорийски празници, но никога не забравяла своето родно място Кветлук.

С времето селото и регионът започнали да претърпяват радикални промени. С модернизацията по домовете на местните дошли радиото и телевизията, новините и медиите. Било отворено начално училище и гимназия, както и няколко магазина. Старите дървени печки били заменени с нефтени, а кучешките впрягове, със снегомобили. Старите традиции и език започнали да изчезват, а с тях – и местната култура. Олга била от онези хора, които пазели и съхранявали традициите. Не е случайно, че на иконата Олга е изобразена като облечена в традиционните дрехи на юпиките. Тя символизира хилядолетните традиции, които са съхранили народа ѝ и които са се осветели чрез Бога. Благодарение на нейното дело, много хора са успели да погледнат през очите на ескимосите.

Малко преди смъртта си, презвитерата започнала да губи рязко тегло. Децата ѝ трудно успели да я убедят да посети близката болница, където лекарите я диагностицират със злокачествен тумор и не ѝ дали много живот. Когато Олга научила за диагнозата си, тя въобще не се натъжила, а, напротив – върнала се у дома и започнала да се подготвя за срещата с Бога. Семейството ѝ били уверени, че Бог ще помогне и две от дъщерите ѝ оставили болната майка, за да отидат на далечно поклонение пред мощите на св. Герман. При завръщането си в Кветлук заварили леглото на майка им празно. Тя била отвън, пълнела кофи с вода от селския кладенец. Със сигурност щяла или да пере, или да почиства кухненския под. Състоянието ѝ се подобрило в рамките на следващата година, но вече не можела да ходи на църква без придружител. На една конференция, оглавена от архиепскоп Григорий, той я наградил с най-високата почест, присъждана на миряни – Кръста на св. Герман. През следващите няколко месеца здравето на презвитерата се влошило и тя започнала да припомня на семейството си как да продължат нейното дело на добротворство сред съседи и приятели. Почистила сватбената си рокля и помолила да бъде погребана в нея. Увещавала децата си да не тъгуват за нея и им казала колко съжалява, че не искала внучка ѝ да бъде в дома ѝ, тъй като знаела, че тя ще страда за нея твърде много. С наближаването на смъртния ѝ час, всичките ѝ внуци, които учели в далечния Маунт Еджкомб, били повикани у дома. Ранната зима ги заварила и забавила. Когато пристигнали, тя вече се била предтавила пред Господа. На 8 ноември, 1979 година селският свещеник я причастил с Даровете Христови. Тя седяла на леглото си, с прекръстени върху гърдите си ръце, и се приобщила с Тайните Господни. След това се прекръстила, легнала и предала Богу дух.  

Много бързо новините за смъртта ѝ се разпространили в цяла Западна Аляска. Огромни маси от хора се стичали към дома ѝ, където се отслужвала панахидата. Същата вечер се появил силен южен вятър, който разтопил ноемврийския сняг и ледовете на реките. Хора от съседните села по този начин успели да стигнат до Кветлук с лодка, което иначе не би било възмоно. Много нейни приятели от близо и далеч я изпратили в последния ѝ път. Пристигнали хора от далечното езеро Илиамна (Югозападна Аляска), Нушагак (блидо до Бристол Бей), далечните села на Юкон и горната част на река Кукоквим. Вярващите изпълвали новопостроения храм в този ден, напомнящ на пролет. По време на процесията до храма ято птици се присъединили към вярващите и започнали да летят около главата на починалата, докато не поставили тялото ѝ в ковчега. В онази нощ, след поменната трапеза, постепенно студеният вятър се завърнал и скоро отново сковал земята, а ледовете покрили реките. Зимата се завърнала. Както о. Олекса казва: „Сякаш самата земя се отворила, за да приеме тази жена. Вселената все още съслужи с Истинския народ и отправя служба към Бога „.

Блажената Олга изживяла своя живот по християнски, изпълнена със смирение и добротворство. Тя е почитана като светица по тези земи и е облажавана от много православни жени и мъже, докоснати от нейната история. Много вярващи разказват за нейното появяване в сънищата им, понякога до Майката Божия. Мнозина са били изцерявни по нейното затъпничество.

Превод и текст: Асен Андонов

За Ангел Карадаков

Виж още

Архим. Андрей Конанос: Мислете за доброто на онзи, когото обичате

Един млад мъж ми каза: „Аз наистина обичам едно момиче и много я ценя; Дълбоко ...