Начало / Uncategorized / Разпространяване на Православието

Разпространяване на Православието

Предаване на вярата като мисионерски народ

Първите монаси-мисионери в Северна Америка дошли в земя, в която Православие никога не имало. Срещата им с местните народи е с взаимно уважение. Те не приветстват новите си съседи като езичници, а като хора, на които опитът с Бога е ограничен, но въпреки това държат на определени истини, които по своята същност са православни истини. Споделяйки с тези народи, православните монаси разбрали, че местните жители на Аляска не почитат тотемните, а ги използват като инструменти за предаване на семейната и племенната история. Монасите почитали коренното население, сприятелили се с тях и най-важното от всичко, отнасяли се към тях като към Божии деца.

Като православни християни ние сме длъжни да споделяме вярата си с другите. Христос е за всички, но с цялото лошо отношение, което християнството получава през последното десетилетие, е особено важно да подходим към евангелизацията в светлината на историческата Църква. Мисионерският ум на Православната църква трябва да бъде разпален в наше време. Енориите не трябва да остават анклави от гърци, руснаци, българи, румънци, палестинци или сърби. Вратите на църквите трябва да бъдат отворени широко, приветстващи всички.

Да отключите вратите е безсмислено, ако при влизане в храма посетителят е посрещнат с намръщено лице. Загубих броя на това, колко хора са споделили своя опит, те са били игнорирани от други поклонници, при влизане в православна енория за първи път. Множество хора ми казават, че се сблъсквам с въпроса „гърк ли си“, последван от „тогава защо си тук“. Други споделят тъгата си, че са били игнорирани, защото не са говорили руски или арабски.

Какъв свидетел представляваме на Православието, ако намалим църквата си до статут на частен клуб?

Виждаме ли Църквата само в етнически план?

Ами ако светите Кирил и Методий се бяха отнасяли към славяните по такъв начин? Ами ако еврейските християни от първия век са се отнасяли с езичниците по такъв начин?

Ние, православното духовенство трябва да помним, че често сме първият свидетел на вярата и ако се държим настрана, докато носим расата и кръстовете си на публично място, ние по същество затлачваме вратата, в лицето на потенциални обръщащи се към Православието.

Като свещеници, принадлежащи към различни юрисдикции, ние трябва да съдействаме за създаването на нови мисии, така че да не подкопаваме способността на никоя мисия да поддържа свещеник на пълен работен ден и да събира необходимите средства за изграждането на постоянна църква. Наличието на множество малки енории без подходящи църкви и свещеник на пълен работен ден е противоположно на общата цел на мисията, защото свидетелството, коото дава на общността като цяло, е разединение сред православните и насърчаването на общоприетите виждания, че сме множество деноминации.

С любовта в Христа,

Игумен Трифон

Превод: Николина Александрова

За Николина Александрова

Виж още

Архим. Андрей Конанос: Мислете за доброто на онзи, когото обичате

Един млад мъж ми каза: „Аз наистина обичам едно момиче и много я ценя; Дълбоко ...