Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 13 юни т.г. след проведен избор бе избран нов декан на Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“. Това бе доц. Ивайло Найденов, преподавател по Стар Завет и досегашен зам. декан на факултета. За бъдещето развитие на богословската академична наука, както и за партньорството между факултета и БПЦ, разговаряме с новия ден доц. Ивайло Найденов.
– Доц. Найденов, първо да Ви поздравя за Вашия избор за нов декан на Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“. Очаквахте ли да бъдете избран за декан на висшето ни богословско школо?
– Благодаря! Не си представяйте, че съм бленувал деканската тога и огърлица, но очаквах да бъде забелязан и оценен от колегите сериозният ми административно-управленски опит, който натрупах през последните двадесет години. Представях си един по-различен избор от тези до сега, защото възможните кандидатури бяха много.
Най-после имахме възможност за изборност.
Това е видно и от четирите издигнати кандидатури. В крайна сметка изборът се падна на мен. Верен на усещането ми за екип, предложих на академичната общност, да подкрепи предложението ми, тримата кандидати за декан да бъдат предложени за зам.-декани. И това се случи. Стигна се до един добър модел, при който всеки член на нашата общност припознава един от ръководството като негов лидер.
– Какви ще са бъдещите проекти, които Богословският факултет ще развие?
На тази тема ми е уютно да говоря, защото през предишния мандат бях зам.-декан именно в този ресор – проектна и международна дейност. През последните години има възможност да се развиват доста проекти – едни през НИС (Научноизследователски сектор на СУ), други през финансирането на пост-докторите и младите учени и трети – по различи програми и с различни партньори. Всяка година реализираме по един голям проект в катедра (Най-нов превод на Библията – база данни; Охридска архиепископия и др.), който е свързан с централна тема, кръгла годишнина, историческо събитие, както и лични проекти на колеги, подчинени на научните им интереси. В момента сме в период на отчитане на проектите на пост-док и млади учени и резултатите са доста обнадеждаващи. Част от резултатите ще могат да се използват за нуждите на богослужението в БПЦ (Сборници с богослужебен материал за Страстната седмица), друга за различните дейности на поделенията на БПЦ – социални, педагогически, културно-образователни.
– По отношение на международното сътрудничество между Богословския факултет и различни богословски школи, както в Източна, така и в Западна Европа. Какво ще бъде бъдещето на тези важни връзки за богословските школи?
– В това отношение факултетът стои много добре. За последното десетилетие имаме подписани над 20 споразумение за сътрудничество по програмите за мобилност на студенти и преподаватели, както на Запад (Берн, Йена, Регенсбург, Дърам, Осло, Търнава, Прага), така и на Изток – Скопие, Атина, Солун, Букурещ, Сибиу, Яш и др. Опитваме се да изпълним тези споразумения със съдържание, т.е. да изпълним предвидените квоти. Най-сериозен е интересът към школите в Гърция и Германия. Според финансовите възможности се стремим да участваме във форумите, които се организират от партньорите ни, както и ние да организираме.
Бъдещето на взаимоотношенията ни преминава през съвместни проекти и публикуване на общи резултати, осъществяване на общи форуми.
– Как могат да бъдат привлечени повече студенти в Богословския факултет?
– Кризата за студенти е всеобща. Традиционно в БФ идват учениците от семинариите. Макар и да са малко, те трябва да бъдат мотивирани. Това може да се осъществи чрез добро сътрудничество между различните богословски школи – партньорски отношения между факултети и семинарии.
Особен интерес през последните години се проявява към магистърските програми. В този смисъл академичната общност се стреми да предложи адекватни и интересни магистърски програми, което се оценя положително.
Последната година са записани 91 магистри. Това са професионално реализирани хора с интерес към богословието.
БФ трябва да гарантира на младите хора едно адекватно обучение, съобразено с постиженията на съвременната Православна богословска мисъл. Тогава ще има резултати.
– Какво ще е и бъдещето ви сътрудничество с Българската православна църква, на която Богословският факултет дава много кадри, както свещеници, така и учители по Вероучение?
– Богословският факултет разчита напълно на подкрепата на БПЦ и се надява, да бъде припознат като партньор. Нашата научно-преподавателска работа се осмисля само и единствено в сътрудничеството ни с родната Църква. В последно време все повече клирици учат и преподават във Факултета. Съществува добро сътрудничество с поделенията на БПЦ в различни области, но може повече.
Първата инициатива на новото ръководство на БФ бе посещение при Негово Светейшество, именно за да поговорим по тези теми и да изпросим отечески благослов.
– Защо е важно да има Богословски факултет?
– За да има вяра, а не суеверие. За да Ви има Вас, за да ни има и нас. За да има кой да отброи наближаващата сто годишнина на факултета и да почете паметта на нашите предшественици, учители и наставници. За да има образован клир и такива, които „ да идат да научат всички народи…“ (Мат.28:19).
– Пожелайте нещо на нашите читатели.
– За да имате читатели, Вие трябва да сте успешни. А успехът на словото е функция на честността. Бъдете отговорни, честни и бодри. Тогава вашите читатели ще са доволни и ще имат доверие в казаното от вас. А това е нещо много ценно днес.
С доц. Ивайло Найденов разговаря Ангел Карадаков.
Снимка: Софийска св. митрополия
