Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В редица статии сме Ви запознавали с въпросът за евтаназията от православна гледна точка. Сега Ви представяме мението на Слободан Газивода съдия от Върховния съд в Сърбия. Той представя чисто правните въпроси, които стоят пред въпросът за „благата смърт“.
Въпросът за евтаназията винаги е бил предизвикателство за хуманистите, като необходимостта на модерната епоха и като вид изпитание за човека в условията на разпадащ се морал, по време на преплитането на идеите за добро и зло, за справедливост и за несправедливост.
В нашата научна и професионална общественост за евтаназията, като „убийството на милостта”, „убийството като пристанище” или „леката смърт”, се разглеждаше рядко, без инициативата за нейната конкретна, пълна и точна резолюция.
Тъй като широката общественост изобщо не е запозната с въпроса, има смисъл да се посочи голямата предпазливост, която трябва разумно да присъства в процедурата за евентуална легализация на евтаназията.
Животът е несъмнено най-важната ценност на човека, по-важнен от всички други човешки ценности и следователно правото на живот е най-важното сред всички човешки права. Неговото измерение е признато от най-висшите правни актове на държавите с гражданска демокрация, независимо от класовата принадлежност, раса, религия, националност, възраст, пол или нещо друго.
С неоснователния въпрос възниква въпросът дали правото на живот може да бъде повдигнато като истинско право на живот. Това е така, защото човек в своето развитие е достигнал до такава степен на осъзнаване, че може да реши не само как ще живее, но и дали ще живее. Самоубийството не е просто убийство, дори не е наказуемо, т.е. то е мълчаливо допустимо. Този факт се използва от поддръжниците на евтаназията като най-силен аргумент, че няма съществена разлика между самоубийство и евтаназия, защото те виждат общи характеристики в собственото решение, с тази разлика, че при самоубийство човек сам си отнема живота, докато при евтаназията сам взема решение или това трябва да бъде направено от друг човек, защото той е неспособен да го направи сам.
Това, което е необходимо за евтаназията, е неговата собствена воля (animus) като условие, без което не може (condicio sine qua non). Следователно правото на евтаназия, по изрично искане, може да бъде позволено на психически здрави лица, поради тежкото им здравословно състояние, неизлечима болест и непоносима болка и страдание.
Трябва да се отбележи, че има усилия да се включат в правните разпоредби най-близките роднини на тежко болните, те да му дадат декларация за съгласие да се присъединят към акта на евтаназията и ако има опит да се приложи евтаназия за психично болни хора и лица със забавено умствено развитие. Тук законодателят трябва да проявява максимална предпазливост, защото на практика това може да доведе до многобройни злоупотреби (по отношение на наследяване, трансплантация на жизненоважни органи и др.).
И много други въпроси налагат необходимостта от получаване на точен отговор и резолюция на практика, тук е невъзможно да се изброят всички, но ето някои.
Как да действаме в случаите, когато решението за евтаназия се дава в невежество, недоверие или възлага на най-близките, които ежедневно преживяват страданията на болния и за които, едно такова решение не крие никакво зло намерение или злоупотреба? Как да действаме, ако човек, който вече е дал съгласие за собствената си „блага смърт“, впоследствие се откаже от това решение? Кой на практика ще вземе решение за изпълнението на условията за присъединяване към този акт, индивидуален или експертен екип, без или само след разглеждане на това решение на няколко инстанции? Ако лекар, който откаже да участва в тази процедура, ако не е принцип на доброволен подход към този акт, имайки предвид клетвата към Хипократ, има някакви проблеми в ежедневната си работа? Дали легализацията на евтаназията под този термин означава само мерки за пряко изпълнение, за да се съкрати болката и страданието на неизлечимия пациент, или да се спрат мерките, които биха удължили живота на такъв човек, или могат да се вземат мерки, които правят болката по-поносима?
За всички тези и много други въпроси, трябва да последва всеобхватен и точен отговор, преди да се приемат предвидените законови разпоредби за легализация на евтаназията, след консултации с експерти във всички области, но със сигурност и чрез консултации с опита на други страни по този въпрос. Защото, освен медицинското си измерение, феноменът на евтаназията несъмнено има свое собствено правно, етично, социално, психологическо и дори друго измерение.
Слободан Газивода
Съдия от Върховния съд на Сърбия в пенсия
Превод: Николина Александрова
Източник: http://www.politika.rs
