В християнското изкуство св. Анна се представя самостоятелно, но и в някои композиции, които имат за основа апокрифът Протоевангелие на Яков.
Въпреки споменатата в евангелието напреднала възразст на светите Богоотци Йоаким и Анна в иконографията те се представят на средна възраст. Препоръка за възрастта им има и в Ерминията на Дионисий от Фурна, но зографите не се съобразяват с нея.
В иконографията на св. Анна се срещат и елементи, които получават нов процит. Често пъти върху мафория на св. Анна се поставят и три звезди, подобно на образа на Пресвета Богородица, на челото и раменете, символи на Приснодевството. Св. Анна се изобразява и с кръст в ръка, той обикновено показва мъченичеството на светеца, в случая се счита за символ на разпятието и възкресението.
Често се изобразяват Срещата на Йоаким и Анна, Въведение на Пресвета Богородица в храма, но съществува и друга сцена, която се представя сравнително рядко в стенописи и икони. Това е Успението или погребението на св. Анна.
Композиционната схема следва тази на Успение Богородично. В центъра е поставен ковчегът с тялото на св. Анна, а един от присъстващите придържа капака, се готви да го покрие.От лявата страна е изобразен първосвещеникът Захария, който чете от разгънат свитък. Зад ковчегът се изобразяват малката Св. Богородица и св. Елисавета. В дясно се представя и фигурата на св. йоаким, сред другите скърбящи за св. Анна.
Съставил: Николина Александрова