Начало / Uncategorized / 10 любопитни факта за Бачковския манастир

10 любопитни факта за Бачковския манастир

Бачковският манастир е вторият по големина и значимост български манастир.

Разположен е много удачно на неголяма тераса, вдясно от поречието на Чепеларската река, до с. Бачково, на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив. Това го прави изключително лесно достъпен и вероятно е най-посещаваният български манастир. В почивните дни и на големите църковни празници хиляди вярващи, поклонници и туристи посещават Обителта. Идват да се поклонят на светинята или просто да прекарат няколко часа сред манастирския покой или в красивите му околности. Микроклимата на обградената от върховете на Родопите манастирска котловина е много благоприятен, без крайности, лете – прохладен, а през зримата – сравнително мек. Това позволява в манастирската градина да се отглеждат всички видове зеленчуци, а от плодовете край него зреят дори смокини.

1. Бачковският манастир е бил център на грузинското монашество

Манастирът е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска – название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Един от тези книжовници е грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050-1130 г.), ученик на Йоан Итал. От това време са съхранени две важни постройки – костницата и църквата „Св. Архангели“.

2. Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир от създаването си

Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език. Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямат право да се месят в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци (глава 24).

3. Манастирът е богато обдаряван от цар Иван Александър

През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва от покровителството на българския цар (чийто портрет е в манастирската костница). Бачково остава в границите на търновската държава до 1364 г., когато османците завладяват Пловдив.

4. Св. Патриарх Евтимий е бил изпратен в Бачковския манастир

След падането на Търново през 1393 г. св. патриарх Евтимий е прогонен „в Стенимах“. Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-Андроник и умира около 1404 г. В „Станимашкия“ (явно Бачковския) манастир се оттегля след свалянето му от престола и вселенският патриарх Симеон (1467).

5. Иконостасът на католикона е един от най-старите в България

Иконостасът на централната църква „Успение Богородично“ е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части: пояс на царските икони, триделен архитрав и два реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса включва лозница с орнаментални мотиви. Иконите в празничния ред датират от XVII в., а тези на Христос и Богородица в царския ред са рисувани през 1793 г. от Яков, монах в светогорския манастир Ивирон.

6. Стенописите от костницата са от периода на управление на Комнините

Двуетажната гробищна църква се намира на около 300 метра източно от основните здания на манастира. Реставрацията на храма и неговите стенописи е завършена през 2002 г. със средства на кипърската фондация „Левендис“.

В долния етаж е оформено костохранилище (гробница), а в горния – храм. Първоначалната стенопис от XII век е относително добре запазена и се нарежда сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Комнините. Тя включва две величествени изображения на възкресението на мъртвите – Страшния съд и видението на Пророк Йезекил в долината със сухите кости (Йезекил 37:1–14). Гръцки надпис съобщава, че живописта е дело на художника Йоан Иверопулос, който, ако се съди по презимето му, е бил от грузинско потекло.

7. Манастирската трапезария има едни от най-красивите стенописи

Според един изчезнал днес надпис трапезарията била построена в 1623 г. и покрита със стенопис през 1643 г. за сметка на същия дарител Георги, който заплатил за украсяването на притвора в главната манастирска църква (вж. по-горе). По художествени достойнства тези фрески могат да бъдат съпоставени само с най-хубавите светогорски образци, и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра „Св. Атанасий“ (1535).

8. На стенописите в трапезарията са изобразени антични философи

В свода се разгръщат клонките на „Дървото Йесеево“ – родословно дърво на Иисус Христос. Покрай него са изписани образите на антични философи и писатели (Аристотел, Сократ, Диоген и други), които се разглеждат като предтечи на християнството, а мъдростта им се съпоставя с тази на библейските пророци. Стенописите са почистени през 1967–72 г. под ръководството на чешкия реставратор Раймунд Ондрачек.

9. Чудотворната икона е прелетяла до манастира

Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е предмет на поклонение от непрестанен поток от вярващи.

От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова. Върху по-стария от тях има надпис, според който той бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст). По-новият обков датира от 1819 г.

Иконата „прелетяла” от един грузински манастир и „кацнала” в местността „Клувията” край Бачково. При „кацването” лумнал неопалващ огън. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала“ до „Клувията” и братята я връщали в манастира. Един от монасите разказал, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат” до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията”, където отслужват молебен.

10. Манастирът има богата музейна сбирка

Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена. Особено забележителен е сребърният дискос, подарен (според славянския надпис върху него) през 1644 г. от Теодосий от Пещера и изработен от чипровския майстор Петър. Произхождащи от Бачковския манастир предмети се намират също в Църковния историко-археологически музей (София) и във Византийския и християнски музей (Атина). Повечето ръкописи от някогашната манастирска библиотека се пазят сега в Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква.

За Николина Александрова

Виж още

Скитът „Св. Димитър“ – древен и вечен

Лакоскит е краткото наименование на малко отделножитийно “монашеско селище” в Лакос, посветено на Св. Димитър. ...