Преди, може би, седмица или две с двама приятели вървяхме след вечерно богослужение и им зададох един въпрос: Защо не се пише за миряни, които са били праведни? Надали, казвам, не са живели праведни хора в света. Въпросът ми бе породен от това, че можем постоянно да се докоснем до праведни и свети хора – монаси и монахини, но за хора в света, отдали живота си на Бога, не можем да прочетем.
Отговор нямаше, а и бързо темата на разговора ни бе сменена. Два дена по-късно се намирам в една книжарница в центъра на столицата и по навик, освен новоизлезлите романи, стихосбирки и пр. книги, разглеждам и църковната литература. Така „случайно“ открих книгата на Зографския манастир „Подвижници в света – том I“.
Книгата е издадена през 2018 г. и е превод на йеромонах Макарий, брат на Зографския манастир. В нея ще може да прочетете историите на хора колкото обикновени, толкова и невероятни подвижници в своето време. Повечето разкази, споделят историите на хора живели миналия век, а някои от тях са се упокоили в началото на този.
Няма да ви лъжа и ще ви кажа, че книгата ще ви разплаче. На моменти от мъка, на моменти от радост, но ще ви бръкне дълбоко в сърцето. Ще ви заведе на места, където небето и земята са се докоснали и са общували. Като разкази и истории много наподобява Патерика, но тук историите включват свещеници и миряни. В книгата ще разберете за много мъже и жени подвизавали се за Христа, отдали живота си Нему и получили небесни дарове – чудотворство, прозорливост, общуване с ангели и светии. На мнозина самата Майка Божия се е явявала.
„Светостта не е привилегия и изключително достояние на монасите и свещениците, но възможност за всеки християнин, който има правилна вяра, покаяние и воля за борба“, пише в увода към книгата. И наистина в нея ще се убедите точно в това, защото насилници грабят Царството Небесно. Думите са слаби да опишат подвига на всички тези хора. Единственото, което може да се добави, е – да имаме молитвите им.
Ангел Карадаков