Името на пророк Илия се превежда като „Моят Бог е Господ“, което изразява основното съдържание на служението на прор. Илия (вж. 3 Царе 17:1-19; 18; 21. 17-28; 4 Цар 1. 3-17; 2. 1-18). Той ревностно се бори за поклонението към единия Бог, и който чрез делата си показва Неговата сила. Пророческото служение на св. прор. Илия е по време на царуването на царете Ахав (874-853 г.) и Ахазия (853-852 г.), които принадлежали към династията Омри, когато култът на Ваал бил широко разпространен в Северното царство.
В изкуството образът на прор. Илия е натоварен със символика, която го представя като съучастник във важни събития в Божието домостроителство. „Илия, пророкът, земният ангел и небесният човек, който ходи по земята и управлява небесната колесница…“
Самостоятелните изображения на пророк Илия не са толкова разпространени, те отстъпват място на отделни сцени от неговото житие.
Най-ранните изображения на прор. Илия се намират в еврейската синагога в Дура-Европос (Източна Сирия) и датират от времето на появата на втория живописен слой (249-250 г.). Стенописите със житийни сцени съответстват на общия план на художествената програма, чиито основни акценти е очакването на Месията, бъдещото утвърждаване на царството Давидово и възстановяването на Храма, духовната сила и чудотворните победи на пророците, техните пророчества за възстановяването на Йерусалим.
Най-ранният образ на пророк Илия в християнското изкуство е представен в иконографията на сцената „Възнесението на прор. Илия“ или „Огнено Възнесение на прор. Илия“ и се намира в параклиса Сан Акулино на базиликата Сан Лоренцо Маджоре в Милано (около 370 г.). Стенописът не е изцяло запазен, но показва познатата иконографска схема и насочва към античните първоизточници, на иконографския модел – Хелиос на колесницата си.
Най-ранното познато изображение на икона на прор. Илия е направено в техниката на восъчната живопис (енкаустика) през VII век. Иконата е дясното крило на триптих, който не е оцелял.
Съставил: Николина Александрова