Начало / Uncategorized / Всеки ден е рожден ден, щом дишаме

Всеки ден е рожден ден, щом дишаме

„Всеки ден е рожден ден, щом дишаме“! Тази мисъл днес премина край мен от една позната християнка, с която се разминахме на улицата. Думите й, обаче, още отекват в съзнанието ми, защото в тези седем думи е заключена една огромна философия. Философията на това как да разбираме и да възприемаме живота си.

И то живота си днес. Не вчерашния, не утрешния. Тъй като вчера вече е минало, а утре може и да не дойде. В този смисъл живеем за днешния ден – буквално ден за ден, защото не знаем дали ще осъмнем с утрешното слънце и ще видим ли зората на новия ден. „Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава“ (Пс. 102:15-16). Казва св. Давид и наистина мястото вече не познава отишлия си човек. 

Понякога си мислим, че светът свършва с нас. Когато умрем, когато отидем при Бога, а тялото ни бъде предадено на пръстта, от която е и взето, си мислим, че и светът ще спре да съществува. А това не е така. И когато се замислим и осъзнаем, че ние сме просто брънка от целия човешки род, пламъче сред огромен огън или капка в океана, тогава ни става тъжно. Разбира се, всичко това е породено от нашия егоизъм. Аз-ът обича да се изтъква и да си втълпява, че все пак е нещо, че не е живял напразно, че не се е трудил напразно, а напротив – оставил е диря след себе си. История, която ще бъде запомнена. В повечето пъти за наше разочарование това не е така. Човешката памет помни много хора живели на земята, оставили твърде големи богатства, оставили имоти, оставили дарове, но на повечето от тези хора имената им стоят в дебелите книги в някоя библиотека и само по-любопитните се допират до тях. За останалите хора те все едно не са съществували. 

И тогава се замисляме – има ли смисъл човешкия живот, ако след като умра никой не ме помни и не оставя нищо след себе си? „Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно“, казва Соломон т.е. само ако положим усилия да преживеем живота си във вярата, в надеждата, в любовта, в служението на Бога, само тогава ще можем да се наредим до всички онези светила, които и днес светят и ни посочват пътя, който води към вечността.

Защо обаче всеки ден е рожден ден, щом дишаме? Защото днешния ден е ново начало. Защото днес аз мога да бъде по-добър от вчерашното си аз, да поправя грешките си, да променя пътя си, да насоча поглед към Бога, да се помоля по-усърдно, да направя добро и ако днешният ден бъде последният ми ден на земята, то тогава да знам, че ето – положих максималното, за да получа прошка. Затова всеки ден е рожден ден. Не буквално, но в един по-духовен аспект. „Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми! Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа; а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които мене мразят, смърт обичат“ (Прит. 8:34-36), казва отново цар Соломон. 

Ако успея в днешния ден да дам на гладния хляб, да напоя жаден, да облека гол, да ободря някой натъжен, да бъда добър с лошите, да благославям онези, които ме обиждат, да се моля за онези, които ми вредят „и козни кроят“. Ако успея да направя всичко това, то няма напразно да съм живял днешния ден. От днес и само днес се решава нашата вечна съдба, вечното ни пребиваване. Защото в каквото ни намери Бог в това и ще ни съди. Ако ни намери на молитва, добре ще бъде за нас, но ако ни намери в грях, то тогава тежко ни. Затова и всеки ден е дар. Дар е не просто, защото имаме още един ден на земята, не защото днес можем да опитаме отново от благинките на живота ни, но е дар, защото можем да променим посоката, в която сме тръгнали. Ако съм горделив – мога да се опитам да бъде смирен. Ако съм блудник – мога да се опитам да бъда в пост. Ако съм лъжец – мога да се опитам да кажа истината и да бъда честен. Всичко зависи от нас и от свободната ни воля, разбира се. 

Ето още един ден е пред нас. Нека не го пропиляваме, защото може да ни бъде последен. 

Автор: Ангел Карадаков

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Архим. Андрей Конанос: Мислете за доброто на онзи, когото обичате

Един млад мъж ми каза: „Аз наистина обичам едно момиче и много я ценя; Дълбоко ...