Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
С искрена любов отново предприемам да ти пиша, брате мой. Надявам се отново те намирам в духовно и телесно здраве, все така дръзновен и уповаващ се на Владиката Христа и разбира се в старание да угодиш на Бога в дело.
Виждам, че се интересуваш от духовните неща и в теб има дълбок стремеж към следване на Спасителя, но не рядко не ти достигат сили, с които да предприемеш духовния път и подвига, с който единствено можеш да достигнеш до Небесните селения. Затова и се предприемам отново да ти напиша увещателно слово, с което да ти помогна поне малко да предприемеш необходимите стъпки, за да стъпиш на духовната нива и да започнеш да служиш на Христа, като негов войн. Защото знаеш, брате мой, че борбата, която се води от поднебесните духове на злобата не е за кръв и плът, а за душите ни. Заедно сме изправени пред вечен избор, с който ще можем да определим пребиваването си във вечността.
Да, знаеш добре, че няма да умрем, но ще пребиваваме вечно живи. От нас единствено зависи да изберем с Бога ли да бъдем или да стоим далеч от него.
Но тук няма да ти говоря за това какъв избор да направиш в живота си, но ще ти обърна внимание на това как да тръгнеш по поетия вече от тебе път. Ти от малък се стараеш да изпълняваш волята Божия, обичаш богослуженията, обичаш молитвата, надяваш се и се уповаваш на милостта Божия, но в теб винаги остава нещо, което ти пречи да тръгнеш в пълнота по онзи толкова благодатен, мирен, кротък и приятен път на спасение. Това, което ти пречи и което всъщност пречи на всички ни, брате мой, е егоцентризмът ни. Да, ние като същества обвързани около Аз-ът, изпитваме неистова нужда от това да се самоизтъкваме и имаме огромен страх от това да не се погубим. Жал ни е за самите себе си, а това е основната ни пречка в духовния живот. Защото, за да заживееш истински, безпрекословен духовен живот трябва да се отречеш от себе си. Какво означава да се отречем от себе си, брате?
Да спрем да мислим за себе си, за собствения си душевен и телесен комфорт. Не желаем да се пожертваме, не желаем да положим душата си за своите близки, за своя приятел. Ако можехме да избираме собствения си комфорт пред райските селения, най-вероятно, а дори сега вече го правим, бихме предпочели да бъдем добре на земята. Ала това няма да ни доведе до желаното вечно пребиваване. Добре знаеш, брате мой, че за да положиш основата на своя подвиг трябва да отдадеш цялото си същество на Бога, да направиш своя свободен избор, а след това всичко останало, от което душата ти има нужда за спасение, ще ти се придаде. Трудно е да повярваме понякога, а и бащата на лъжата много ни спъва с маловерие в този път. Но ти бъди бодър, не се отказвай, стой мъжествено и се бори, колкото сили имаш. Бог вижда и малкото труд, който положиш, вижда всяка какпа сълзица, дори и от капката някаква частица, така че пред нищо не отстъпвай от пътя, по който си поел.
Трудно ще ти бъде. Тежко ще ти бъде. Ще има моменти, в които ще искаш да захвърлиш всичко, да се откажеш, да се отдръпнеш, да се отречеш, да се скриеш и в дън земя.
В такива моменти стой и казвай: Господи, помилуй. И Господ на силите ще те помилва, ще ти даде мир, ще ти даде надежда, ще те окрили с крилата на добродетелите и ще ти даде сила в борбата. В най-трудната борба – тази над себе си. Стремежът ти нека не отпада, дръзновението ти да се усилва и се старай, колкото ти е възможно, да не осъждаш никого. И преди съм ти писал, че осъждането е страшен грях пред очите на Бога. Осъждаш ли – сам ще отпаднеш от борбата и Божията благодат ще те изостави, за да се научиш. Но този урок понякога може да бъде особено болезнен, за това се старай да не осъждаш никого. Видиш ли брата си да пада в грях – помогни му да стане. Видиш ли го да страда – прегърни го. Видиш ли го да се смее – смей се с него. Видиш ли го унил – резвесели го. Видиш ли го изпаднал в прелест или гордост – смири се и ще го приучиш и него на смирение. Помни, брате мой, че за да промениш другите първо трябва да положиш сили за своята лична промяна. Ако се смириш и горделивите ще се смирят, ако проявиш любов – закоравелите сърца ще омекнат, ако помогнеш – безнадежността ще се изпълни с надежда, ако си радостен – тъгата ще изчезне. Ако имаш вярата си в Христа – безверието и безбожието ще заприличат на дим, който се издига и изчезва в небето и него вече го няма, няма и спомен дори.
Не унивай никога, брате мой. И, моля те, предприеми час по-скоро своя път, намери начина, по който искаш да угодиш на Бога и се постарай да извършиш подвига си с чисто сърце, за да можеш някой ден да застанеш пред Бога и да кажеш: каквото трябваше да сторя, сторих, а сега се моля единствено за милост, Владико. И Владиката на всичко ще ти даде вечността, която е приготвена за всички, които Го обичат и отдават живота си в служение Нему.
С искрена и чиста любов в Христа,
Вестител Черногорски
