Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Проповед на иконом Василий Шаган в Третата неделя след Петдесетница – 7 юли 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.
В днешното Евангелие Христос категорично казва по какъв начин трябва да живеем. И тук пред нас остава въпросът – кое е най-ценно на този свят. Кое е най ценното за мен? Ако определяме себе си като най-голяма ценност, и в потвърждение на това са нашите грижи и в миналото, и за бъдещето, то даваме ли си сметка какво мислим ние за настоящето? Защото най-реалното нещо в живота ни, братя и сестри, това е мигът, в който сега се намираме. Сега мислим, сега се вдъхновяваме, сега се храним, сега дишаме и сега, в този момент, стоим (или не стоим) пред Бога.
И не само от Евангелието го разбираме това, но от целия жизнен опит на човечеството, особено когато размисляме за смъртта, осъзнаваме, че най-реалното нещо в живота е настоящият миг. Понеже в миналото нищо не можем да променим… а сега от Евангелието разбираме, че не трябва да се грижим за утрешния ден, защото за всичко това ще промисли нашият Отец небесен, както е промислил за небесните птици и полските кринове… Следователно, ние дори да положим всички усилия да преукрасим живота си, не бихме могли да го направим, ако Бог не реши да промени и облагороди живота ни и да го преукраси. А той е преукрасен от самото начало, защото ние, хората, сме поставени като венец на Неговото божествено творение и сме увенчани с Неговата божествена слава, бидейки сътворени по Неговия образ и по Негово подобие.
И така, бидейки чеда на нашия Господ, братя и сестри, ни изниква вечния въпрос – как аз живея и дали аз в настоящето си се опитвам да съм истински верен на Господа, така, както Той ни казва в днешното Евангелие:
Търсете най-напред царството Божие и Неговата правда, а всичко това, за което се суетите и грижите, то ще ви се придаде… Как ще ни се придаде?
Тук е камъкът, в който ние винаги се спъваме, понеже сме маловерни, и в маловерието, разбира се, че на първо място се грижим какво да ядем, какво да пием, какво да облечем, къде да живеем. И не просто се грижим, а изцяло се потапяме и изгубваме най-ценното, което имаме – своята душа… Тя не може да бъде удовлетворена с всичките ни тези земни грижи… Те не способстват за облагородяването на нашето сърце. И ако сърцето ни е център, средоточие на нашата душа, ние, когато се вглеждаме в него, разбираме, че всичко, което сме придобили, не е достатъчно, за да почувстваме истинската радост. И не е достатъчно, защото не сме придобили истинската свобода, сами сме влезли в клопката на своето безгрижие за душата ни… Защото богатството, което не е в сърцето ни, ръжда и молци го разяждат и крадци могат да го откраднат. То е тленно, преходно – само това, което съберем в сърцето си, ще можем да покажем един ден на Бога. Ценно е това, което можем да привнесем оттук към вечността (…)
С нашата вяра, братя и сестри, която приемаме, тотално променяме себе си, защото вярващият човек е отворил пред себе си други хоризонти, отворил е пред себе си вечността и живее с надежда за вечността в този тленен свят, живее с представа, че участва във вечността, и това не е мнима представа, а възможна. Да живееш тук, воден от Светия Дух, и да се чувстваш участник в божествената вечност, е възможно, и може би само тогава човек започва да се чувства пълноценен (…) Но нито вярата ни е възможна, нито надеждата е възможна без любовта, тази абсолютна категорична добродетел. Защото в нея се реализира всичко.
В любовта се задейства и нашата решителност – на нас, нерешителните хора на 21 век.
Колкото и да сме смели в изявленията си, трябва да признаем, че съвременният човек е най-нерешителният в историята на човечеството. Той до такава степен се е примирил със своята смъртност, че не може да повярва, че вечността, за която жадува в сърцето си, е възможна. Точно поради тази причина Христос започва днешното Евангелие: Внимавайте колко е чисто вашето око, дали с него, разбирайте душата, можете да видите желаната от вас вечност, която Бог ни е открил и към която ни е призвал… И това е характерно за съвременния човек – ние ходим с помрачени очи, душата ни е помрачена. И дори когато усещаме нужда, не ни достига решителност в търсенето на тази вечност. Защото само на търсещите дава Христос и само те намират (…)
Източник: arhangel.bg
