Начало / Uncategorized / Относно „женската нечистота”, когато Новият завет не „забелязва” Стария

Относно „женската нечистота”, когато Новият завет не „забелязва” Стария

Днес в Църквата, съществуват различни правила относно „ритуалната нечистота”, които варират от едната крайност до другата.

Предлагаме Ви превод на лекция на свещеник Алекси Волчков.

Той служи в  катедралата „Св. Теодор“ в Санкт Петербург и е преподавател по Стар завет, той търси откъде идва идеята за „женската нечистота“ и как тези предписания в Сария завет, се интерпретират в модерните времена.

Днес ще говорим за това, което обикновено не е предмет на дискусия. Веднага ще въведем думата, която е обект, на това за което ще говорим. Тя ни е дадена от самия Стар завет: тази дума е „нидда” (niddah). Тя има две значения: неутрално и силно отрицателна. Първото значение на думата „nidda“ е менструация, която се случва на жената всеки месец. Второто значение, което се извлича и влияе върху разбирането на това състояние, е нещо лошо, нечисто, което причинява (това не са моите думи, Библията разбира така тази дума) отвращение. Съвсем нормално е да се замени понятието за грях, порок с думата „nidda“. – Ти, Израиле си грешен. Ти си нидда – нечист.“ се казва в Псалтира.

Да вземем Книга Левит и да прочетем два стиха от 10 глава:

  1. за да може да отличавате свещено от несвещено и нечисто от чисто, 
  2. и да учите синовете Израилеви на всички наредби, които Господ им е казал чрез Моисея.

Защо Бог дава на Израел цялото разнообразие от различни правила, наредби и закони, свързани с целия спектър на човешкия живот? Търговията, бракът, разводът, отношенията с Бога, с неговия съсед, деца, родители – всичко това подлежи на разяснение от Стария завет. Изглежда, че това е, за да се постави всичко в йерархична връзка, за да се даде на младите израелтяни насока как да живеят правилно. Дори целият физиологичен аспект на човешкия живот заслужава внимание. Оказва се, че когато мъж или жена изпитват нещо в тялото си или докосват нещо специално, те могат да се окажат нечисти. В резултат на това те няма да могат да участват в религиозния живот, не могат да бъдат „кашерни”, подходящи за религиозни отношения: за молитва, посещение на храма, жертва. Те не могат да бъдат пълноценни за пълен социален живот. Какво причинява нечистота в живота на човек в разбирането на Книга Левит?

Например, контакт с мъртво тяло. Участвайки в битка, когато убиете някого, когато докосвате мъртво тяло или труп на животно. Науката в старозаветните времена, както разбираме, е слабо развита и затова цялото разнообразие от алергични реакции, кожни лезии и изригвания на тялото се свеждат до две основни диагнози: лишеи и проказа.

Да преминем и към женска нечистота.

Кога може да се появи nidda? Когато една жена има кървене. Жената, която има нидда, е нечиста. Докосването до нея те прави и теб нечист. Ще кажа още: ако на леглото седне жена, а после си отиде, и мъж седне там, също се оказа нечист човек; нечистотата поразява тялото ви.

Какво друго може да предизвика нечистота? Това се отнася както за мъжете, така и за жените – различни болести по гениталиите, гнойни разряди, които се тълкуват от коментаторите като болести, предавани по полов път инфекции – това се нарича „zava“ и също така води човек до състояние на нечистота.

Какво е нечистотата?

Това е някакъв вид заразно заболяване, което може да се предава от човек на човек чрез докосване, прегръдка, обмяна на някои продукти или предмети. Болестта има холастичен характер, обхващащ цялата личност. Тя засяга неговите духовни способности, неговите духовни качества, религиозна компетентност. Например, можете да докоснете мъртвия си дядо, няма да имате болезнени процеси в тялото си, но ще сте нечисти и няма да можете да извършвате религиозни култови дейности. Всяка нечистота изисква нейното елиминиране. Има три основни елемента, които помагат на израилтяните да се отърват от състоянието на нечистота: първата от тях е миене, а втората е жертвата. Третият елемент е времето. Вода, жертва и време – това помага да се върне чистотата. От 15 глава до самия край, различни аспекти на всички тези теми са разгледани в кн. Левит: проказа, смърт, успешни и неуспешни раждания, кървене, еякулация при мъж, сексуален контакт. Всичко това тревожи хората и предизвиква различни чувства – срам, отхвърляне, любопитство. Ако жена има изтичане на кръв от тялото си, тогава тя трябва да седи седем дни до време на очистването си, и който се допре до нея, ще бъде нечист до вечерта:

  1. Когато жена има кърваво течение, което тече из тялото й, да стои отделена седем дни, докле се очисти; и всеки, който се допре до нея, да бъде нечист до вечерта. 
  2. И всичко, на което тя легне, докато трае очистянето й, да е нечисто; и всичко, на което седне, да е нечисто. 
  3. И всеки, който се допре до постелката й, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта. 
  4. И всеки, който се допре до каквато и да е вещ, на която тя е седяла, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта. 
  5.  И ако някой се допре до каквото и да е нещо върху постелката, или върху оная вещ, на която тя е седяла, да бъде нечист до вечерта. 
  6. Ако с нея преспи мъж, нечистотата й да бъде върху него: той да бъде нечист седем дена, и всяка постелка, на която той легне, да бъде нечиста.

На друго място, в глава 17, забраната е много по-тежка: ако човек има сексуален контакт със съпругата си, която е нидда, тогава ги очаква тежко наказание – изгонване, лишаване от статут на израелтяни. Дали всичко това се практикува в живота, ние не знаем, но решенията, свързани с редовните периоди в живота на една жена, са необичайно сурови и жестоки.

Древните не разбрат какво се случва, защо се случва това?

Прочетох една статия, в която имаше паралел с гръцката медицина. При гърците менструацията се нарича почистване и има положителен смисъл: жената се изчиства от ненужното, то преминава и след това се оказва още по-чиста от преди. Но в Стария завет възниква негативна перспектива: състоянието на жената, която преживява това, ясно се възприема като грях, мерзост, нещо, което няма място в живота на Израел. Защо се случва това? Учени, антрополози, психолози, психиатри, библеисти, историци и културолози имат редица отговори. Първото е много вероятно обяснение: древните не разбрат какво се случва. Кръвта е била свързана в съзнанието им с трагедията и бедствието – например, с рана от животно по време на лов. Как мога да кървя през деня след нараняване? Ще умра! И при жените това се случва редовно… Имало е недоразумение, а невъзможността да разберат, разбира се, е причинила негативно отношение от мъжете. Втората версия е връзката на женския цикъл с луната. Какво е луната? Богиня, космически сили! Това предизвика мъжете – всички тези модели и значения са езически – някакъв ужас. Какво е всичко това – добро или лошо? Какво да се прави с всичко това?…

Ако си спомним за кашерната храна, кръвта на животното е нечиста, не трябва да се докосва, а само внимателно да се излива. И тогава кръвта се явява в центъра на семейния живот!

Не е ли жената източник на семейно осквернение?

Наблюдавайки света на животните, древните не могат да намерят нещо подобно. Следователно с жената нещо не е наред. Това ние сега разбираме, че „не е така“ като да сложиш черта, необичайна черта. За древните всичко е просто: има нормално и необичайно състояние, а „нормалните“ състояния на една жена са да бъде тийнейджър или да е бременна, да нахрани дете и да стане възрастна жена. През тези периоди докато тя няма кръвотечение – това означава, че тя „работи правилно”, в противен случай редовно произвежда нечистота в семейството.

Древният свят е светът на мъжкото господство, а на хората са им нужни факти, за да потвърдят своето господство: според тях една жена се оказва по-ниска от мъжа само заради нечистотата си, тя е някак счупена, болна и по-нисша. Мъжът може да бъде левит и първосвещеник, а една жена не може да върши религиозна работа, защото в тялото й има „разпад“. Един остроумен коментатор отбеляза, че жената в Левит има единствената култова роля, а тя, разбира се, е отрицателна: ролята на гадателката, убита с камъни. Антрополозите предполагат, че корените на проблема се отнасят към племенните отношения.

Една жена започва цикъл, той трае 5-7 дни, а през тези пет дни е неприкосновена. Седем дни по-късно, според законите на Стария завет, трябва да се спазва нейната карантина и в крайна сметка имаме 12 дни, през които няма контакт между мъж и жена: тогава жената започва да овулира и веднага може да забременее, така че силата на мъжа може да се изразходва много “целенасочено“. Друго антропологично наблюдение е, че Вавилонският талмуд съобщава, че самите еврейски жени са били на страната на тези принципи и са ги спазвали стриктно. Защо? Те поставят граници към мъжете! В тази позиция те стават любовници: първо се появява лично пространство. До края на XIX – XX век не съществуват средства за хигиена, с изключение на елементарни. Затова жените трябва да бъдат настрани, да не ходят никъде и да не се виждат с никого.

Какво е значението за Бог към нечистота?

И какъв е смисълът, който Израилевият Бог е вложил в него? Навсякъде има моменти на активност и въздържание и е необходима способността да се подчиняваме на Бог, дори в някои неразбираеми състояния.

Както християнските автори ще кажат по-късно, че темата за нечистотата трябва да бъде духовно разбрана. Тя трябва да се тълкува алегорично, като нечистота не на тялото, а на душата! Но това, разбира се, ще бъде много по-късно.

Темата за женската кръв е проблем в почти всички древни култури. Тя винаги предизвиква недоумение, мрънкане или дори истеричен ужас у мъжа. Тази ситуация се нуждае от някакво логично обяснение, митове, традиции, правила трябва да се появяват – и така, тук и там, правилата се оказват още по-тежки.

Сред зороастризма, например, сексуалният контакт с жена, която все още не е излязла от състояние на нечистота, заплашва човек със смърт. Впоследствие темата за нечистотата получава теологична интерпретация: нетолерантността на това явление става все по-отчетлива. Давам два примера в подкрепа на моята теза. Първият от тях е от книга Числа, 5 глава:

  1. И рече Господ на Моисея, думайки:
  2. заповядай на синовете Израилеви да изпъдят вън от стана всички прокажени, и всички, които имат течение, и всички, които са се осквернили от мъртвец;
  3. и мъже и жени изпъдете, вън от стана ги изпъдете, за да не оскверняват становете си, между които Аз живея.

Защо жената осквернява лагера на Израил? Защо я очаква изпъждане?

В пророк Иезекиил, високо уважаван и почтен пророк; Глава 36:

  1. И биде към мене слово Господне:
  2. сине човешки! когато домът Израилев живееше в земята си, той я сквернеше с поведението си и с делата си; пътят им беше пред Моето лице като нечистота на жена, кога се очистя.

Защо няма такъв пример с брада? Например, да кажем, че на един мъж му расте брада, това е естествено – защо тя не осквернява нищо? Оказва се, че израелската жена е виновна за това, че е имала нидда.

Ето какво казва Йосиф Флавий: Храмът в Йерусалим, разширен от Ирод включва дори места за езичници, но няма ъгъл на жените в състояние на нидда. В Кумран има място, където живеят болните и жени в нидда, и има отделно гробище за тях. В Талмуда има цикъл от есета „За чистотата“ и в него има 12 трактата, които се занимават с истории, свързани с нидда.

Например, 12 дни в месеца е невъзможно не само да имате сексуален контакт, но и да прегръщате или държите ръката на жена си. Мисля, че това е много трудно.

Е, как да е, когато половината от живота ти трябва да седиш в различна част на жилището от жена си? И ако една жена е умряла в това състояние, то е било невъзможно мъжът й да влезе в контакт с нея. Съпругът трябва да гледа отдалеч как я погребват. Ще кажа още: жената е трябвало постоянно да живее в условия на невроза, страхувайки се дали изведнъж тя няма да прокърви. Може би тя е съсипала всичко и всичко е разрушено?

Новият завет променя нещата!!!

Които помним историята на кръвотечивата, в трите евангелия – на Марк, Матей и Лука. Знаейки всичко, за което говорихме до сега, може да се забележи, че една жена, която се озовава на среща на религиозни мъже и докосва някой, нарушава всички съществуващи правила!

Е, да, тя докосва одеждата на Иисус. Той  оказва ли се „нечист” – не, Той е рави, моли се, проповядва, учи! Но, както знаем, Евангелието положително оценява тази среща:

„А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!

Тя, която е изгнаник, недостоен за живот в Святия Израел, върши всичко както трябва – това е присъдата на Евангелието.

Кога тази тема се появява? В притчата за добрия самарянин. Същото нещо! Защо левитът и първосвещеникът минават покрай ранения човек? За да не се докосват до кръвта. Ами ако е мъртъв? Тогава всичко свършва! Те не могат да помогнат на болен или починал по религиозни причини.

Изглежда, че Законът и Бога са против помагането на ближния. Но когато Иисус Христос е на страната на Любовта, този закон не работи. Всичко трябва да бъде преразгледано и променено. В обкръжението на Иисус Христос бяха жени. Това е факт. Никой не ги е изпращал у дома, така че темата за нидда там няма значение.

Важно е да си припомним разговора със Самарянката. Евреите имат две мнения: или самарянките постоянно кървят, или малко, и много лесно могат, например, тихо да отидат до кладенеца. Но Христос не пита Самарянката за нейното състояние, Той спокойно общува с жената. Апостол Павел също не се отнася до тази тема: той говори за храна, обрязване, за спазване на съботата, но никога не споменава кръвта на жените. Методий Олимпийски, автор на края на II – III в. пише следното: „Ясно е, че този, който някога е бил пречистен чрез новорождението (кръщението), не може да бъде по-опетнен от споменатото в закона.“ Понеже вече сте били очистени от кръщението, нечистотата не може да ви оскверни с нищо! Следващият литературен паметник е Дидахи или Учение на 12-е апостоли[1], написани през 3-ти век: “Ако мислите, че жените са лишени от Светия Дух в продължение на седем дни след вашето очистване, тогава, ако сте умрели по това време, щяхте да останете без всякаква надежда.“

Много добра мисъл! Има и други автори и всички те говорят в подкрепа на факта, че тази тема изобщо не бива да се повдига: нека остане в Стария завет и ние ще тълкуваме всичко алегорично. Необходимо е да се замени физическата ритуална нечистота с моралното, етично – и да се справяме с греховете.

„Обикновеното у жената” и модерност

Но в същото време има и дискусия в християнската среда, и разбира се, всичко, за което говорихме по-рано, отново набира тежест: страхът и неразбирането на хората, лошата хигиена и т.н. Тези фактори не са премахнати и затова еврейските правила започват да проникват отново в християнския живот. Апокрифът „Протоевангелие на Яаков“, описващо детството на Мария и празника на въведението й в Храма, казва, че Мария е живяла в храма до дванадесет години, и тогава „обикновеното у жената“ започва и тя е отстранена от храма. И тогава Дионисий Александровски многократно пише, че „би било добре за тях да се въздържат от пълноправен църковен живот.“ Не е нужно да ходите на църква, трябва да стоите вкъщи, защото една жена в това състояние е неподходяща за религиозен живот. Най-впечатляващото е, че и Дионисий, и Дидаскалия се отнасят до един и същ предмет, а именно изцелението на кървенето. Дионисий обръща внимание на факта, че жената докосва само дрехата на Христос, а не Неговото тяло: така че как можете да вземете Тялото на Господа, ако сте нечисти? Но, 12-те казват, че няма проблем!

Кой не приема общение с нас? Две категории: езичници и грешници. Оказва се, че нидда е или езичник или грешник. Има канони, които предписват невъзможността на пълноправен църковен живот за една жена по време на нейния период, когато тя е нидда. Съвременните енории разрешават този проблем по различни начини. Някъде на жените е забранено да влизат в храма като цяло, но някъде могат свободно да се молят и да приемат причастие. Най-често на тях се казва: влезте и стойте поне на иконостаса, но не приемайте общение и не участвайте в тайнствата.

Мисля, че библейските учени, лекари и психолози трябва да се съберат и да се опитат да дадат отговор: защо съвременните християни не могат да приемат причастие? Необходимо е да се формулира и обоснове това, защото в момента разчитаме на полупримитивни предпоставки, които са получили медицински отговор: вече е ясно, че това не е болест, не е грях. Ако разчитаме на книга Левит, тогава имам въпрос: защо оставихме глава 15, но отказваме, например, обрязването, идеите за кашерна храната? Защо оставихме закона за нечистотата, докато други се премахнаха? Трябва това да бъде предмет на съвременни размисли и дебати.

[1] Дидахи, Дидаскалия или Учение на Дванадесетте апостоли (пълно название: „Учение на Повелителя, преподавано на хората от Дванадесетте апостоли“) е най-старият цялостно запазен християнски текст, който не е включен в Библейския канон, но никога не е бил отхвърлен от Църквата. Представлява неголям трактат, посветен на нравствения, духовния и църковен живот на ранните християни. Първоначално се считало, че Учението е от времето на апостолите, т.е. от края на първи и началото на втори век. Макар неокончателно, днес се приема, че то е написано в първата половина на II век в Сирия. В Древната Църква текстът е бил много разпространен и се е ползвал с голямо уважение от християните; бил е четен дори по време на богослуженията и много от мислите, изложени в него, са били повтаряни. Някои ранни църковни писатели считали Дидахи за канонична книга. Сред тях бил Климент Александрийски (150-ок. 213?), който го цитирал като Свещено Писание. (Виж също Библейския канон на новозаветните свещени книги). Евсевий Кесарийски (ок. 260/4–340) споменава Дидахи след Свещените книги, като „лъжовна“ (spurious), в смисъл спорна, непризната общоцърковно книга. Такива са според свидетелството му „Деяния на Павла, така наречения Пастир и Апокалипсис на Петър, и освен тях Посланието, познато като послание на Варнава и така нареченото Учение на Апостолите и също . . . Апокалипсис на Йоан“ („Църковна история III, XXV, 4). За автор на Дидаскалията Евсевий сочи Аполоний – църковен писател, живял през II век. Св. Атанасий Велики (ок. 293/297–373) препоръчва Дидахи като поучително четиво, редом с книгите Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Сираха, Естир, Юудит, Товит и Пастирът. Но за него тя също не е „източник на спасението“, както той нарича 27-те от Новозаветните книги (39-то Празнично писмо).

Руфин (ок. 340/5-410), Св. патриарх Никифор Цариградски (758-828), Псевдо-Атанасий и Псевдо-Анастасий също са причислявали Учението към книгите, които не са добили общоцърковно признание.

Източник:/blog.predanie.ru/

Превод от руски език: Николина Александрова

За Николина Александрова

Виж още

Православни ли са сърцата ни?

Православната духовност засяга пряко човешкото сърце. Произхождайки не от понятията както Достоевски пише, „празното небе ...