Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В изповедта се смиряваме пред друг човек
Само от заблуда вярваме, че не се нуждаем от други, за да виждаме, разбираме и лекуваме нашата духовна болест. Всеки, който вярва, че само той може да излекува своите духовни болести, се изолира от Тайнството на Църквата и ще се саморазруши. Само с помощта на другите сме спасени, защото в рамките на 
християнската вяра спасението идва не в самоцелна празнота, а в колективното общение, което е Църквата. Тайната на изповедта, установена от нашия Господ, е ясен знак за библейската истина, че имаме нужда от Църквата и се нуждаем от тайната на изповедта.
При изповед ние не просто съжаляваме миналото зло, но избистряме замъгленото виждане на нашето собствено състояние, в което грехът, който ни отделя от Бога, ни е свел до разделено, автономно съществуване, което ни лишава и от естествената ни слава, и от нашата истинска свобода. “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда” (1 Йоан 1:9).
Тайнството на изповедта е важно, защото върху него е излекувано духовното заболяване. Тъй като целта на християнския живот е трансформация в Христос, освобождаването от поквареното и болно паднало аз трябва да започне със смъртта на егото. Ние се смиряваме пред свещеника, когато изповядваме греховете си, защото не само Христос ни слуша. Христос ни слуша заради смирението ни, когато разтваряме душите си пред друг човек. По този начин Писанието установява изповедта, разказва за Христовия дар на властта на апостолите и техните наследници, за да дават прошка на каещите се и ни увещава да се изповядваме един на друг (Яков 5:16), тъй като един с друг постигаме смирение и тайнствено, това ни свързва с Христос.
С любов в Христа,
Игумен Трифон
snimka: www.pemptousia.gr
