Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Кой е патриарх Павле? Какво е служението му и ще бъде ли канонизиран за светец. Екипът на „Добротолюбие“ разговаря с протодякон Радомир Ракич, който лично е познавал видния сръбски предстоятел.
Радомир Ракич е роден на 25 юли 1938 год. Завършва Богословски факултет през 1962 г. и Филологическия факултет – Катедра по английски език 1965 г. в Белград. Придобива звание професор по английски език и литература. Междувременно учи в Богословския факултет в Берн (Швейцария). Владее немски, английски и руски език, от който превежда богословска литература.
Протодякон Радомир Ракич е преподавател в Богословския факултет на Сръбската православна църква в Белград и преподавател по Нов завет в Духовната академия в Сърбине (Фоча) и официален преводач на Светия Синод в Сръбска патриаршия.
Той представлява Сръбската православна църква на много междукултурни и международни срещи, семинари, конференции (България, Гърция, Австрия, Германия, Швейцария, Англия, Унгария, Белгия, Холандия и др.). Така като делегат на Сръбската църква той участва в Съвета на църквите в Найроби (Кения) през 1975 г. и в Канбера (Австралия) през 1991 г. Той организира десетки междуцерковни или междуординатни теологични конференции (предимно мисионерски) на територията на бивша Югославия.
– Спомняте ли си първия път, когато срещнахте Патриарх Павле?
– През 1957 г. той беше избран за епископ на Рашка-Призрен (това е Косово и Метохия). Ние, в тогавашната семинария чухме новината за избирането му от Съборът на епископите. Новината го заварила във водна мелница в манастира Рача край река Дрина. От самото начало беше очевидно, за нас, учениците от Богословската семинария в Призрен, че имаме епископ от друг тип – монашески тип. Той идваше редовно на всяка служба в църква „Св. Георги“ в Призрен и, когато е необходимо, нямаше да има нищо против да подкрепи нас семинаристите, особено искайки да се постави специален акцент върху реда на службите – Типикона. По тази причина службите можеха да продължат по-дълго, отколкото бяхме свикнали от по-рано под ръководството на епископ Владимир. Неговите архиерейски литургии бяха празници за нас семинаристи.
Помня особено един момент в църквата. Ние, учениците, бяхме свикнали да четем псалмите много, много бързо, само за да покажем, че „знаем” църковнославянски. Но по време на една утреня, епископ Павле поиска да прочете 50 псалм: Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости … От самото начало забелязахме, че чете бавно, дума по дума, ясно, така че всички ние разбирахме смисъла на псалма, въпреки че беше на църковнославянски. Това беше урок за всички нас през целия ни живот – да не бързаме, докато четем литургичните текстове, така че вярващите да могат да разберат смисъла.
– Кажете ни какъв беше патриарх Павле в ежедневието си, когато общуваше с хората, неформално?
– Докато вървеше по улицата или на всяко друго място, патриарх Павле беше много неформален. Това се отная не само за външния му вид (като патриарх той не обичаше да има бяло було на своята камилавка, каквото той трябваше да носи според църковната норма), обувките му бяха износени, но чисти, расото му (мантията) също скромни, но много чисти; той дори не оставяше брадата или косата дълги; той публикува една статия за дължината на брадата и косата на монасите, в която показва, че няма предписание, че няма предписание колко да бъдат дълги; той самият даде пример, но не всички монаси или епископи спазват съветите му.
Съдейки по облеклото му, не бихте познали, че това е патриархът в автобус или в трамвай.
Да, обичаше да пътува в градски трафик, без да очаква, че хората ще му направят място. По този начин той изразяваше своята солидарност с нас, които не сме имали лични автомобили. (Предишният патриарх Герман, дори не се е сетил да се качи на автобус или да се разходи из улицата сам!).
Имаше, разбира се, официални срещи в Патриаршията, когато патриарх Павле посрещаше религиозни, политически, обществени лидери. Но всеки можеше да се наслади на „приемане“ от страна на патриарха след сутрешната служба и особено след вечернята в Катедралата; всеки можеше да поиска богословия от Негово Светейшество на улицата и да му зададе всякакви въпроси.
Сега стигаме до един много важен момент в живота му: той не остави никого без правилен отговор! Той полагаше всичките си усилия за изясняване на проблема пред събеседника за диалог, като се занимаваше с въпроса от всички страни – и дотогава, докато събеседникът разбере, църковна доктрина за догматичните и особено за етичните въпроси. За него имаше значение всеки въпрос, дали да научи свещеник (или някой друг, който дойде при него) да се откаже от пушенето или алкохола, или да започне да работи и да изкарва прехраната си. Човек би си помислил, че един патриарх си губи времето, като говори за такива дребни неща, не за тютюнопушенето и други подобни. Но по същество човек възприема, че това е огромен проблем, който не сме разбрали ние “смъртните”.
Нещо друго: патриархът винаги е имал време!
Да бъде в църквата, за да служи или да пее по време на дълги служби, или да пътува с трамвай далеч, за да празнува, или да пише проучвания (публикувахме три тома от неговите събрани статии, публикувани преди това в официалния орган на църквата „Гласник“, което означава, че патриархът, като епископ от Призрен и по-късно като патриарх трябваше да представя за печат статия във вид на въпроси и отговори всеки месец! И то трийсет години.). Използваше всеки момент, за да бъде зает с работа. Обикновено казваме: Имам среща след 60 минути, така че сега не мога да започна да работя върху нещо друго. Но патриарх Павле би използвал всеки свободен момент творчески! Друг пример: ако е трябвало да пътува извън Белград рано сутрин, той ще започне литургията в патриаршеския параклис дори в 4 часа сутринта.
– Много хора си спомнят думите на патриарх Павле, съветите му за ежедневието на хората и Божията любов, но малцина от нас знаят, че патриарх Павле е литургист и той е изучавал историята на Светата литургия. Моля, разкажете ми малко за тази част от живота на патриарх Павле.
– Ние в Сръбската църква бяхме щастливи, че проф. Лазар Миркович е учил в Православния богословски факултет в Черновице, днешна Украйна, както направи предишният ви патриарх Кирил (разбира се, преди Първата световна война). Когато става професор по Литургика на новоучредения богословски факултет в Белград (1920), той превежда литургични книги на своите черновишки професори Митрофанович-Тарнавски и ги издава в три тома между световните войни, а след Втората световна война издава книгата си за историята на празниците ХЕОРТОЛОГИЯ, така че ние в Сръбската църква имаме пълен опус в литургията, което не се е случило дори в Гърция.
Патриарх Павле е писал за някои неясни литургични въпроси, както и за някои етични дилеми или църковното изкуство, които изисквали по-нататъшно уточняване. Например, той пише изследвания в ЦЪРКВЕНИЯТ КАЛЕНДАР (Стар и нов), Какво е акребия и какво е ойкономия, Отношение на Православната църква към контрацептивните средства, Кръщението на човек, който е променил пола си чрез операция, Място на жените в Православната църква, Въпроси и отговори за кандидат преди неговото благословение като йеродакон, Може ли свещеникът да приеме Св. Причастие, ако не е постил, При втори брак на свещеник, Жените трябва ли да покриват главите си в църквата, На пост, На погребението на онзи, който е извършил самоубийство, Православната Църква на свободната воля и предопределението, Какво ще стане с душите на тези, които не са познали християнската вяра, Какво са криптографи, Изобразяването на Христос и на светиите, Как е изобразен св. Христофор, Значението на думите „Твоя от твожи“ и др.
Всички тези статии са публикувани в три тома под заглавие „Нека някои въпроси на нашата вяра да са ясни” (Да имаш повече яснота по въпросите), общо над 1.280 страници.
Освен това той подготви за публикуване новото издание на СЛУЖЕБНИК на сръбски, на някои молитвени книги, и особено той се грижеше за издаването на литургичната книга Serbicon със служби за сръбските светии.
Патриарх Павле пръв разгледа ранната история на църковните служби и подвижници в Сръбската църква.
– През последните години се говори за канонизация на патриарх Павле. Възможно ли е той да бъде канонизиран?
– Трудно е да се каже. Епископите пропуснаха да го направят на заседанията на Синода през май тази година, като десетата годишнина от смъртта му ще бъде отбелязана през ноември тази година. Много хора почитат гроба му в манастира Раковица (на 15 км от Белград), палят свещи в негова чест, може би някой се моли за неговите ходатайства, една жена свидетелства, че е заченала дете, благодарение на неговите молитви…
Ще ви разкажа едан история: На едно заседание на Синода (Собор) някои епископи предложили някой да бъде канонизиран, но патриарх Павле ги попитал: „Дали ще бъде по-велик светец на небесата, ако ние смъртните го канонизираме? – Не, отговориха епископите.
– Как трябва да помним Патриарх Павле?
– Хората ще запомнят този скромен човек, като един от тях, който пътува с тях с обществения транспорт, като човек на молитвата, който обичаше всички и искаше да насърчава диалога с атеисти, неправославни, нехристияни, особено по време на гражданските конфликт през 1991-1995 г. и след тази година. Дори в старостта си той предприема дълги пътувания, за да се срещне с политически или други сановници, защото неговият девиз е: по-добре е да прекарваме цял месец, водейки диалог, отколкото да претърпим една човешка жертва. Неговото мото е много популярно тук: Budimo ljudi! Двадесет милиона души бяха събрани на погребението му в Белградската катедрала „Архангел Михаил“.
С протодякон Радомир Ракич разговаря Николина Александрова
