Начало / Uncategorized / Апостолският пост и православното богословие

Апостолският пост и православното богословие

Отец Серафим винаги ме сваляше на земята. След като се бях записал на катехизис в манастира, се очакваше да науча за вярата в подготовката си за кръщението. Мислех, че вече знам много, занимавайки се с такава възвишена метафизика. Но когато отидох в килията на отец Серафим, за да говоря с него, един от първите въпроси, които той ме попита, беше: „Знаете ли за постите на Църквата?“

Когато за първи път срещнах отец Серафим, почти завършил първи курс в колежа. Вече считах себе си за някакъв дълбок мислител, който се бореше с „крайните въпроси“ по пътя на Истината. Забелязах, че повечето от хората около мен не се интересуваха от това: или бяха прекалено възрастни, уморени и измъчени да предприемат такива битки, или, ако бяха млади, те бяха по-заинтересовани да се забавляват или да печелят пари с бизнес или компютри…

Виждайки в отец Серафим роден философ, аз копнеех за дълбоки дискусии с него за тези крайни въпроси. Винаги търпеливо слушаше, докато излагах всичките си „дълбоки“ идеи, но не ме прекъсваше: обикновено само правеше прости, кратки коментари. Тогава бях малко озадачен от това, но към днешна дата го разбирам. Сега, почти десетилетие по-късно, изглежда, че почти всички тези прости коментари са останали вкоренени в паметта ми завинаги.

За първи път се заинтересувах от Православието, като изучавах най-възвишените му учения. Първите православни книги, които прочетох, са Мистическото богословие от Свети Дионисий Ареопагит и Богословието на Източната Църква от Владимир Лоски. Бях привлечен от неизразими понятия като “Божествената тъмнина” на апофатичното богословие.

Отец Серафим винаги ме сваляше на земята. След като се бях записал на катехизис в манастира, се очакваше да науча за вярата в подготовката си за кръщението. Мислех, че вече знам много, занимавайки се с такава възвишена метафизика. Но когато отидох в килията на отец Серафим, за да говоря с него, един от първите въпроси, които той ме попита, беше: „Знаете ли за постите на Църквата?“

– Мисля, че е така – отвърнах аз, – има велик пост и още един пост преди Рождество…

„Да“, каза той, „Знаете ли обаче за Апостолския пост?“

Срамувах се да кажа, че не си спомнях, че е имало такова нещо.

„Това е много важен пост за Църквата“, каза той и продължи да описва какво е и защо се извършва – Някой е изчислил – каза той най-накрая, – а се оказва, че в календара на Църквата има повече постни дни, отколкото не постни дни.

Това доста ме изненада. Вярвам, че отец Серафим се опитваше да ми каже, че кръщението не означава да се чувстваш важен с възвишено богословие и философия, а да поемеш живот на борба, на труд и жертва за Иисус Христос. По свой собствен ненатрапчив начин той ме извеждаше от „Божествената тъмнина“ към подножието на Кръста, носителя на нашето спасение.

През годината на катехизация взех университетския курс по философия на религията, за който написах две високо оценени статии, с които се гордеех. Първата статия беше наречена „Размисли за Кантската чисто рационална религия“. Дадох статията си на отец Серфим, за да я прочете. Предполагам, че очаквах малко похвала от него. По-късно го попитах дали я е погледнал и той каза, че е имал тази възможност.

Какво мислите за това? – попитах аз.

– Не беше като за моята глава  – отговори той.

Това ме остави безмълвен. По-късно открих, както подозирах, че отец Серафим е направил задълбочено проучване не само на Кант, но и на много философи, за които никога не съм чувал, и че той има много по-проницателно разбиране за западната философия от моите университетски преподаватели. Защо тогава той каза, че моята статия от единадесет страници, статия на един второкурсник не е „за главата му“? Ясно е, че е искал навярно за ме научи на простота и на неговата сестра-добродетел, смирението.

Другата ми статия беше за Сьорен Киркегор, чиято философия беше толкова пълна с парадоксално и интелектуално предизвикателство, че човек може да прекара дни в разговор за нея.

„Какво мислите за Киркегор?” попитах отец Серафим.

„Винаги съм го съжалявал.“ Това бяха единствените думи, които отец Серафим ми каза по темата. Неговите думи трябваше да се разбират не със съзнанието, а със сърцето. Мислейки повече за Киркегор – за неговата борба за запазване на християнската ревност сред общата лекота на неговата Църква, за утвърждаване на християнската вяра срещу хегелевската философия и за преодоляване на противоречията в собствената му личност – по-късно осъзнах, че не може да бъде по-точно казано за него, отколкото тези няколко думи на отец Серафим.

Автор: Йеромонах Дамаскин

Източник: www.pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Непрекъснатата молитва

Непрестанната молитва е просто да поддържаме ума си привързан към Бога чрез нашето желание Когато ...