Начало / Uncategorized / „По твоите молби, брате Науме, преклоних се пред твоето смирение…“

„По твоите молби, брате Науме, преклоних се пред твоето смирение…“

Днес почитаме един от учениците на светите братя – св. Наум Охридски

След смъртта на св. Методий (6 април 885 година) св. Наум претърпял, заедно с останалите ученици на светите братя, всички преследвания, унижения и страдания, причинени им от католическото немско духовенство, което не се примирявало с литургията на славянски език. След окончателния крах на славянското просветно дело във Великоморавия, което предшествало и загиването на самата държава, много от славянските духовници били избити, продадени в робство или принудени да бягат.

Светите Климент, Наум и Ангеларий успели да избягат и се насочили към наскоро покръстената българска земя. Най-забележитеното чудо, което извършили Божиите угодници с молитва било възкресяването на сина на един велможа недалеч от граничната българска, по това време, крепост Белград. Св. Тиофилакт Охридски в житието на св. Климент нарича управителя на Белгард с титлата „боритаркан“, а във второто житие на св. Наум се говори за княз на име Радислав. Този местен управител много се зарадвал, тъй като му бил известен стремежът на св. княз Борис, да разпространи Христовото слово на разбираем за поданиците си език. Подобен порив имал и великоморавският княз св. Ростислав. Ростиславовите наследници обаче проявили гибелна недалновидност, която св. княз Борис I не позволил да се повтори. Боритарканът побързал да изпрати светите Наум, Климент и Ангеларий към столицата Плиска и изпратил напред известие за тях.

В Плиска славянските учители били посрещнати тържествено, било им осигурено всичко необходимо за работа и почивка. Отношението на св. княз Борис скоро привлякло към България много от останалите великоморавски просветители. Мнозина от тях били откупени от робство от византийците и настанени във Византия. Впоследствие обаче много от тези славянски учители се отправили към България, за да следват своето призвание, както разказва и първото Наумово житие. Житието на св. Климент Охридски от св. Теофилакт разказва, че св. Наум и св. Климент били настанени заедно в дома на болярина Есхач. Впоследствие, когато св. княз Борис разпратил славянските учители по различните области на Българската държава, св. Наум бил определен да остане и работи в Плиска.

За неговата дейност там не е известно твърде много. Знае се обаче, че св. Наум е бил сред основните организатори и вдъхновители на просветното дело. От Предговора на Учително евангелие е видно, че епископ Константин Преславски се занимава с книжовна дейност под вдъхновителството и подкрепата на св. Наум: „… Поради това и аз, скромният Константин, като се уверих в това от твоите молби, брате Науме, и от казаните по-горе заповеди, преклоних се пред твоето смирение. …“. Единствената категорично известна засега творба на св. Наум е Канон за апостол Андрей (запазен в ръкопис от XIII в.), но се предполага Наумовото авторство и на още два канона. Вероятно книжовните си занимания светията е осъществявал в околните манастири. Особено внимание се обръща на манастира край село Равна, Провадийско. Надписите и находките там свидетелстват за активна книжовна и просветна дейност.

В Плиска и околностите св. Наум останал до 893 година. Тогава св. Климент бил поставен за епископ, а на неговото място като учител и ръководител на просветното дело в областта Кутмичевица в днешна Македония бил поставен св. Наум. Там той достойно продължил делото на св. Климент и развил широка просветна дейност. Свидетелство за нея е народната памет, в която книжовните и учителски занимания на св. Климент и св. Наум се смесват и поставят заедно. Вече на преклонна възраст, през 905 г., св. Наум се оттеглил на отдих в, построения от него с помощта на св. княз Борис и сина му Симеон, манастир „Св. Архангел Михаил“ край Охриското езеро. Тук на 23 XII 910 година достойният служител на Божията българска нива се представил пред Бога. Погребан бил в дясното крило на манастирската църква. Гробът и мощите на св. Наум се прочули с много чудеса и това заедно със спомена за живота му, допринесло включването на св. Наум в празничния календар на православието да последва почти веднага след смъртта му.

Източник: https://bulgarianhistory.org

За Николина Александрова

Виж още

Брой 16 на енорийския лист на сайт Добротолюбие

Уважаеми читатели, предлагаме ви новият брой на енорийския лист на сайта. В него можете да ...