Начало / Uncategorized / Между евтаназията и аборта

Между евтаназията и аборта

Евтаназията, легализирана в някои западни страни, все още не е разрешена в нас. Означава ли това, че проблемите, свързани с асистираната смърт, са чисто западни и не ни засягат? Какво в общественото съзнание води до това убийството на човек да става приемливо? Говорим за този и за други проблеми, които разпространяването на „благата смърт” актуализира, с ръководителя на православния медицински и образователен център „Живот”, протоиерей Максим Обухов.

Разговор с протоиерей Максим Обухов

Интервюто взема Никита Филатов

-Наш гост е протоиерей Максим Обухов. Днес ще говорим за тава ужасно явление евтаназията. Отец Максим, какво е евтаназията и защо стана толкова широко разпространена в западните страни?

– Евтаназията е убийството на болни и слаби хора, предполагаемо с добра цел. Терминът произлиза от дво гръцки корена: „ev“ – „добро“, „thanatos“ – смърт. Ethanasia – „добра смърт, добро убийство.“Евтаназията е легализирана в Холандия, Белгия, Швейцария, Канада и в някои щати на САЩ. Разбира се, легализацията на евтаназията води до дебати в тези страни, защото много хора не са съгласни с легализирането на „добрата смърт“.

– Какви аргументи дават поддръжниците и пропагандистите на евтаназията?

– Онези, които подкрепят евтаназията, казват: нека тежко болните и страдащите умират, за да не страдат и да не натоварват другите. А противниците на евтаназията са убедени, че обществото не трябва да легитимира убийството. Първата страна, легализирала евтаназията е Холандия. В много европейски страни има силен натиск върху законодателите от лобисти, но здравите консервативни сили все още са в състояние да ограничат този натиск.

– В края на краищата има и детска евтаназия. Колко често се среща?

– Не може да се каже, че детската евтаназия е широко разпространена, но в онези страни, където се легализира евтаназията, се допуска и евтаназия на децата. Това е срамно явление. За нас е странно как може да  приспиш – да убиеш – дете. Но има доста привърженици на тази практика.

– Вероятно евтаназията е полезна за някого. За кого?

– Както винаги, когато виждате някакъв труден неразрешим проблем в общество, около който има спорове, най-напред вижте корена: кой има полза от това и онова? Ако погледнем на евтаназията от този ъгъл, ще открием следното: болен човек обременява обществото и другите. Стареците са станали бреме. Някак си беше забравено, че тези хора – от старото поколение – се грижеха за нас, когато бяхме малки. Така че, да се грижим за възрастните, ние изпълняваме нашия дълг. И финансово, включително – ние им плащаме пенсия чрез съответните правителствени агенции, където отиват нашите данъци. И ако е необходимо, ще се грижим за тях и ще понасяме странността им … Това е нормално. Но западното общество е друго. И ако убиете възрастните  хора, тогава излизате на печалба, печалба: спестяваме и парите за здравето им, и времето ни. Пенсионирането им вече не е нужно да се заплаща. Ако човек реши да умре година по-рано, пенсията му за тази година ще остане в пенсионния фонд, в лихварските банкови структури. В края на краищата, в хода на живота си, хората правят застраховаки: за медицина, за пенсии и тези удръжки от доходите се натрупват в осигурителни фондове. След като се пенсионира, човек изразходва тези спестявания. И ако го убиете, парите ще останат във фонда. И ако изключите оборудването за реанимация на пациента! Поддържането на човек в интензивно отделение е много скъпо – до 1000 долара на ден. Пресвоят в интензивното отделение е разход както за стаята, така и за оборудването, и за лекарите … Но човек, лекуван в интензивно може да живее още десет години, да живее до 90 години, ще зарадва внуците, ще види правнуци … Не, те го убиват!

– Евтаназията е задължителна или доброволна „процедура“?

– Има принудителна, има доброволна. И формално, това са съвсем различни неща. С принудителната евтаназия, един човек решава; с доброволната, той самият пише изявление за това. Но ние разбираме, че не всички пациенти и стари хора могат ясно да изразят мислите си. Ето защо, веднага след като се легализира доброволната евтаназия, тя веднага става принудителна. Така че няма ясна граница. Представяте си възрастен човек в тежко състояние. Той може да бъде сънлив и потиснат. Той може да бъде под влиянието на някои транквиланти и успокоителни. Той може да бъде с нарушена реч. Речта му по-късно, след лечение, може да бъде възстановена, но сега е нарушена и има лоша дикция. Той може да не говори изобщо, но все още разбира какво се случва. Как ще изрази желанието си да живее или да умре?!Да, той дори може да има някои психически проблеми, характерни за тази възраст, така че има нужда да го прегледат и да му възложат настойник. И тогава настойникът ще вземе решение за живота или смъртта …

– Бих искал да се върна към въпроса за евтаназията на децата. Каква е възрастта на децата, считана за приемлива?

– Различните страни имат различни закони. По принцип, ако на възрастните хора е било позволено да се евтаназират, това означава, че всички са били евтаназирани. В Белгия, по мое мнение, евтаназията може да се приложи от 12-годишна възраст. Нещо повече, самото дете, без съгласието на родителите, може да вземе решение да умре, а родителите не могат да го предотвратят. (В Белгия, дете може само да взема това решение след 16-та си година)

– Това означава, че по някое време лекарите се обаждат на родителите и казват: синът ви иска да умре … И може би той е бил в трудно и физическо и психологическо състояние …

– Да, има такъв проблем, че в състояние на депресия хората вземат решение за евтаназия. И човек във всеки етап на неговото здраве може да изпадне в състояние на депресия. Пресата писа за няколко случая, които получиха силна публичност, когато доста млади, здрави хора в депресия поискаха евтаназия. Просто депресия! И техните лекари ги поставиха да заспят… Какво от това, че след това всички се оплакваха от тези случаи! Когато такава несправедливост, жестокост като медицинското убийство, това беззаконие е легализирано, последиците за обществото могат да бъдат много плачевни.

Как са свързани евтаназията и аборта? И в двата случая някой е убит: в случаите на евтаназия – доброволно, а в случай на аборти не е.

Да, тези „процедури“ са подобни. И евтаназията, и абортът са убийство. И между тях съществува вътрешна пряка връзка. Защо хората прибягват до аборти? Защото бебето стои на пътя на тези хора. То пречи на плановете им. Изисква време, пари и енергия. Ако жена забременее, как ще реши този проблем? Проблемът няма да изчезне сам; и бебето ще се роди след девет месеца. Затова бебето трябва да бъде убито! Така че, ако едно бебе, което стои на пътя ви, може да бъде убито, тогава старите хора, които се превърнат в тежест за вас, също могат да бъдат убити; и защо не?

Евтаназията за новородените, разбира се, е следствие от така наречената „планирана бременност“. Няма разлика между детето в утробата и роденото бебе; само методът на хранене, начинът на дишане и средата, в която живеят, са различни. Роденото дете живее  и диша само, а нероденото дете е във водна среда и диша с белите дробове на майка си, но техните характеристики като човешки същества са едни и същи. Личността е еднаква както преди, така и след раждането. Единствената разлика е, че плодът в майчината утроба е нежизнеспособен без помощта на някой друг. Ако бебето може да бъде убито преди раждането, защо да не ги убие след раждането, по същата причина? Чиста „логика на абортите”! Например, вземете болно дете. Ако някой може да извърши аборт на плода, който има аномалия, тогава защо да не убие живородено новородено? Всъщност, евтаназията е пряка последица, логична последица от легализираните аборти, защото хората вече са се съгласили, че абортът не е престъпление.

Има дори специален термин: „семейно планиране“. Така че абортът е просто един вид семейно планиране. Появи се нов член на семейството, който вече диша, има претенции за вашето пространство, храна и т.н. И ние „планирахме”; ние го убихме. Това се нарича семейно планиране. Същото е и с възрастните. Един възрастен мъж се е разболял: той лежи в леглото и кашля. Така че нека да приложим и “семейното планиране” тук и да се отървем от него! А на бедния човек се дава смъртоносна доза.

Това е наистина ужасяващо! Трудно е да си представим, че някой иска да се отърве от хората по този начин …

Ако едно общество приеме престъпление, това променя обществото. Табуто се вдига. Имате право да убивате. И ако убийството не е забранено, тогава например можеш да убиеш някого, за да го лишиш от наследство. Ако убийството бъде декриминализирано, тогава всичко става възможно и разрешено.

-Чух следния аргумент за евтаназия: един човек е претърпял злополука, той е бил тежко ранен и има само няколко дни да живее… А друг пациент, който лежи в съседно легло, ще може да оцелее само ако последният му даде един от органите си. И човекът решава да му даде органа си, мислейки си: „Ако не мога да живея, то оставете друг човек да живее.“ Това е самоубийство или акт на саможертва?

Е, ако вземете това решение, да дарите орган … А знаете ли, че в нашата страна има предварително съгласие за даряване на органи?

-Защо медикаментозното самоубийство става толкова широко разпространено в Европа? В крайна сметка все повече страни я легитимизират. А вие казвате, че млади руски лекари имат толерантно отношение към „убийството на милостта“ …

Обществото се променя и либералните ценности надделяват при повече хора. И все пак не мога да кажа, че евтаназията празнува триумфалната си победа. Християнските организации успешно се противопоставят на нея в страните, където позицията на Църквата е силна, включително тази на Католическата църква. Евтаназията не се легитимира в православните страни, но проблемът все пак е очевиден.

Налице е и смущаващо явление, наречено „самоубийствен туризъм“ или „туризъм за евтаназия“. Евтаназията е законна в Швейцария; така че жител на Полша, който желае да извърши самоубийство с помощта на лекар, ще дойде в Швейцария. Един добър бизнес е изграден върху този туризъм. Това наистина носи печалба: онзи, който иска да умре, вече не се нуждае от парите си и плаща огромна сума за евтаназия, която ще остане в икономиката на страната, където „добрата смърт“ е легална. Това е порочен феномен.

Страните, в които евтаназията стана законна, започват да оказват влияние върху други държави; те насърчават евтаназията и се възползват от „самоубийствения туризъм“. Променя се и начинът на мислене на хората, те започват да убеждават другите, че евтаназията е нещо добро, нормално. Но наистина е много лошо.

Има примери от историята. Така някои примитивни племена са практикували варварски обичай, който се е появил поради недостиг на храна: те изпращали стари хора да умират в далечни планини или в гори… Друг пример е нацистка Германия, където евтаназията е легализирана за някои категории хора: за психически болни (шизофреници и др.), за тези с вродени дефекти и т.н. Най-ужасното е, че обществото приема идеята, че има „ненужни“ хора, които могат и трябва да бъдат убити. Тогава тази държава, тази нация надхвърля границите и нарушава табуто. Всички сме наясно с това, което последва след Райха. „Резултатите“ са Менгеле, „ангелът на смъртта“, експерименти на нацистките лекари върху пациентите, геноцида на много народи и решението на Нюрнберг. И сега цялата тази незаконност и тези безчинства се връщат в цивилизованата Европа!

Съвременната медицина напредва толкова бързо, че е станало възможно да се удължи живота (имам предвид активен, здрав и пълен живот) до осемдесет или деветдесет години. Това е естествено. Медицината може да го направи. Но най-важното нещо, което трябва да разберем е, че медицината не трябва да убива, не трябва да отнема живота на хората; вместо това, тя трябва да спасява живота на хората и да ги запази живи.

Източник: orthochristian.com

За Николина Александрова

Виж още

Митрополитът на Калаврита Амвросий се оттегля от своя пост

Един от най-популярните митрополити на Гърция Амвросий Калавритски, обяви след днешната Света литургия, че се ...