Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
С подготовката за предизвикателство към съдебното решение Роу срещу Уейд (става въпрос за съдебно решение в САЩ от 1973 г., утвърждаващо правото на жената да прекрати бременността си, бел. ред.), количеството на свързаните с абортите разговори в медиите е поразителен.
Болезненото и разочароващо във всичко това е отказът на протестиращите срещу абортите да бъдат честни. Разликата в мненията може да се обсъжда, разбира и дори уважава, но е абсолютно невъзможно да се ангажираме на някакво смислено ниво, когато едната страна от диалога отказва да признае основната реалност и настоява на заблудата си. Разбира се мога да предположа, че повечето от тях са заблудени. По-скоро подозирам, че те са напълно нормални и интелигентни хора. Но ако това е така, защо не можем да преодолеем очевидния факт, че бебето е човешко същество? Нека споделя някои свои идеи по въпроса.
Първо, смятам, че повечето активисти, подкрепящи абортите напълно осъзнават, че бебето е човешко същество. Смятам, че повечето от тях всъщност мислят, че нероденото дете е подобно на тумор или че бременността е болест. В неотдавнашно предаване на Националното Публично Радио (НРП – National Public Radio), един активист, подкрепящ абортите каза: „Не знаех какво ще правя с бебето. Нямах работа. Нямаше да съм в състояние да се грижа за дете. Вероятно имах вина. Очевидно това не е беше нещо от сорта за „моето тяло“ или по „здравословни причини“. Тази жена не получава импланти за гърдите си или отстраняване на апендикса си. Тя бе убила собственото си дете, защото не е имала работа. „Наскоро имах операция. Тя бе в полза на „моето тяло“ и бе по „здравословни причини“. Не се чувствах виновна за една година. Всъщност изобщо не се чувствах виновна“, сподели още тя. Тази жена знаеше, че е убила детето си и продължи: „Но знаете ли какво? Не съжалявам за това. Защото ако не бях извършила аборт, когато бях млада, нямаше да съм там, където съм сега“. Това е самата истина. Тази жена, мисля, че нейната история е много представителна за повечето случаи на аборт. Да избереш да убиеш бебето си, за да не повредиш собствеността върху тялото си, а не по здравословни причини. Тя бе гледала на детето си като пречка пред финансовия, професионалния или някакъв друг напредък в живота си.
Създаването на ценностна преценка за това дали този светоглед или действията, които той произвежда, за добро или зло е съвсем различен въпрос. Дори не можем да започнем да обсъждаме това, докато не постигнем съгласие по основни факти от реалността: розите са червени, теменужките сини, а бебетата са човешки същества. Това признание обаче не е без последствия. Проблемът е, че същата тази логика, използвана за убиването на дете преди раждането му, също би се отнасяло и за убийство на едно малко бебе след раждането му. Един тийнейджър, който удавя новороденото си в тоалетна или задушава шестмесечното си дете с възглавница, може да каже същите думи, които чуваме от тази активистка, подкрепяща абортите: „Не знаех какво бих правила с бебе. Нямах работа. Нямаше да съм в състояние да се грижа за дете. Вероятно имах вина за година. Но знаете ли какво? Не съжалявам за това. Защото, ако не бях (убила детето си), когато бяха млада, не бих била там, където съм днес“. Това е реалността, с която нашето общество ще трябва да се бори.
Детеубийството не е нова концепция. в древни времена е било много често срещано и широко разпространено – от гърците и римляните до тевтонските езичници – изоставянето на деца, родени извън брака или нежелани по каквато и да е друга причина, е видно място в планираното родителство. Само юдеите, а след това и християните възприемат убиването на бебета като нещо неприемливо. С разпространението на християнството, детеубийството се възприема като грешно и престъпно, докато в случая Роу срещу Уейд това не е така. Интересно е, че Русия стана първата страна, която легализира абортите – почти веднага след комунистическата революция, която разбира се, беше и атеистична революция. Руските жени все още поддържат един от най-високите нива на аборти в света. Ето защо в дебата за абортите не става дума за религия. При липсата на вяра в светостта на човешкия живот няма никаква причина за произволно предоставяне на законни права на дете, което е една секунда след рождението си, но отказва същите права на същото дете, когато то все още не е родено; или да позволи аборт в един момент, а в друг не. Така наречените закони за „сърдечен ритъм“ също са чисто произволни – защо да не бъде в пред-фронталната кора? Също така няма абсолютно никаква причина произволно да маршируват „човешките права” на майките за „безопасно и законно” убиване на бебетата си месец преди раждането, но да ги преследват за това, че правят точно същото веднага след раждането. При липсата на вяра в светостта на целия човешки живот, всяка правна защита за всеки човешки живот става чисто произволна.
Втората идея, която искам да споделя по отношение на това защо активистите, подкрепящи абортите, настояват да се преструват, че убиването на дете, е „здравеопазване“, или „телесен избор“, или „гражданско право“, назоваването на няколко лозунги, показва, че всъщност казваме думите „убиването на дете” е толкова неудобно за днешните американци, че е езиково табу и трябва да бъде заменено с евфемизъм. Ето защо, например, хората казват „почивна стая (restroom – тоалетна)“, дори и да не е най-добрата стая за почивка, когато човек е уморен; „баня“, дори ако в стаята няма вана в нея, или „той отиде на гърне“, когато всъщност означава, че той изобщо не отива на гърне, но уриниране директно на пода. Разбира се, с много различен порядък, но подобно на езиковото табу, фразата „детеубийство“ се заменя с „здравеопазване“ или „мой избор“, но всеки знае точно какво се има предвид под тези евфемизми.
Изглежда, че разочарованието от движението против абортите може да се обобщи по следния начин: „Абортът е убиването на деца. Не разбирате ли?” Тогава разочарованието на активистите, подкрепящи абортите, се заключава в нещо подобно: “Ние знаем, и сме съгласни с това. Не разбирате ли?” С други думи, не е, че про-абортната общност е объркана за това какво е абортът и трябва да бъде образована с плакати и документални филми, а че те са добре настроени към идеята да убиват собствените си деца. Както споменах по-рано, тази идея в никакъв случай не е от роман и хората са убивали децата си по различни причини в продължение на хиляди години. Разбира се, това не прави абортът приемлив в моя светоглед, но е основен факт от нашата реалност, така че някои световни възгледи намират за приемливо да убиват нежеланите деца.
Но има надежда. Подозирам, че повечето млади жени не винаги имат ясен и напълно развит мироглед на философията по отношение на абортите. Те имат проблеми, които се опитват да разрешат чрез аборт. Представям си, че ако ние, обществото, желаем да се справим с някои от тези проблеми, можем да намалим броя на абортите. Например, 75% от абортите в САЩ се извършват от жени с ниски доходи. Чернокожите и латиноамериканците правят аборти на 3 и 2 пъти по-високи от нивото на белите и също имат по-високи нива на бедност. В световен мащаб най-високите нива на абортите са в Латинска Америка, където абортът е законно ограничен, както и в Африка. Най-ниските нива на аборт са в Норвегия и Швейцария, където нивото на бедност е сред най-ниските на планетата, а абортът е легален и лесно достъпен. Очевидно е, че не лесният достъп до аборти спомага за намаляване на нивата на абортите, а икономическа стабилност и лесния достъп до контрацепция.
