Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Във връзка с днешния празник публикуваме една емблематичните творби на българското средновековие.
Тя е съхранила духът на нашите просветители, безкрайната им любов към Словото и показва красотата и дълбокият смисъл на думите.
Стихотворна творба, образец на декламационна поезия, написана в азбучен акростих и съдържаща 40 стиха. Най-старият запазен препис е руски от XII в., където тя е поместена като пролог към Учителното евангелие. Върху авторството на Азбучната молитва има спорове, но днес се счита за установено, че тя е дело на Константин Преславски. Нейното разпространение в Русия е сравнително широко и до нас са достигнали (според проф. К. Куев) 38 преписа. В руски ръкописи тя се среща в различни типове сборници, но значителна част от преписите са свързани с включването й в една компилация — допълнение към Тълковната палея — „За началото на славянската писменост”. Именно в тази късна компилация тя е приписана на св. Кирил, поради което някои автори я считат за Кирилова творба. Азбучната молитва е лирично откровение на един книжовник, осъзнал красотата и силата на словото, изумен пред възможностите, разкриващи се чрез приобщаването на довчерашния безкнижен народ към християнските духовни ценности. Тя е написана на глаголица и акростихът ни представя реда на глаголическите букви. Това поражда известни трудности вероятно още при транслитерирането на творбата на българска почва. По-късно руските преписи допълнително редактират текста, за да го нагодят към кирилската азбука. Времето на създаване на Азбучната молитва е определено от предполагаемото време на написване на Учителното евангелие — 893-894 г.
АЗБУЧНА МОЛИТВА 
Аз се Богу моля с тия думи:
Боже на творението всяко и създателю
на света и видим, и невидим,
Господ Дух прати, животворящия,
за да вдъхне във сърце ми слово,
което помощ ще даде на всички,
живеещи по твоите наредби.
Защото е светило ярко на живота
законът твой и светлина по пътя (по Притч. 6:23).
Който думите евангелски жадува,
моли той и даровете твои да получи.
Лети сега и племето славянско!
Към кръщение се устремиха всички,
желаещи да се нарекат твои хора.
Милостта ти, Боже, молят крепко.
Но подай ми днес обилно слово,
Отче, Сине и Пресвети Душе,
на мене, който моля те за помощ!
Ръце нагоре аз безспир въздигам,
от тебе да получа ум и сила,
защото на достойния ти сила даваш,
а всяко естество — лекуваш.
От фараонско ме спаси лукавство
и дай ми херувимски ум и мисъл,
о, Троице, пресвята и пречестна,
във радост превърни ти мойта мъка
да почна с мъдрост здрава да описвам
премногото ти чудеса предивни.
На шестокрилите приел мощта,
аз на Учителя си следвам пътя,
Следващ делото и неговото име
ще изясня евангелското слово,
възхвалям Троицата в божество [единно],
която всяка възраст възхвалява,
млад и стар със своя си разсъдък.
Народ нов вечно слава ще въздава
Отцу и Сину, и Светому Духу,
на него чест и крепост, и прослава,
от всичко дишащо и сътворено,
за всички векове и навеки. Амин!
Източник: Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
Кл. Иванова, Св. Николова, съст., ред. и н. ком. (Агата-А, София, 1995)
