Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Напоследък, когато по телевизията започнат да се появяват съобщения за повишаване на заплатите, по някаква причина аз и съпругът ми и нямаме достатъчно пари и той започна да работи като шофьор на такси, за да печели допълнително.
Един ден той се върна у дома и каза: „Защо православните християни са толкова ядосани?” Той е далеч от Църквата. В онзи ден той пътувал с възрастна жена и нейната дъщеря. Били тръгнали към гробището, за панихида на техен починал близък, починал преди девет дни. Жената била груба, макар че непрекъснато четяла молитви по време на пътуването.
Тогава започнах да мисля какво да отговоря. Всъщност той беше прав. “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан 13:35). Това означава, че не ни разпознават. Нито жената в таксито, нито аз самата станахме убедително свидетелство на Него за един човек.
Но бизнесът й се разпадна и тя бе напълно съкрушена в продължение на няколко години. Това я разстрои много. Раздразнението и разочарованието се отразиха на другите, като лава от вулкан. Това бе времето, когато тя започна да ходи на църква, единственото място, където всеки може да получи утеха абсолютно безплатно. Оттогава отношението на моя съпруг към православни християни до голяма степен се основаваше на образа на свекървата му, която прави поклони с молитвеника си в ръка сутрин и вечер, но непрекъснато се дразни и ядосва на хората около нея.– Винаги ще го нося – каза той. „Кръст на грешника прави защитно поле от злото“.
От известно време той мълчеше, очевидно си спомняше, че не е чел нищо през този ден, нито е оправил леглото си, макар че аз го бях питала за това няколко пъти.
Той ме попита: „Странно ли е да видиш кръст на грешника?”
Не, мисля даже че е добре. Аз самият не съм християнски идеал. Трябва да вдигна глава от домакинската работа, за да виждам небето по-често. Няма да споделям за постите и молитвите, защото нямам какво да се хваля. Кръстът ми също не се носи от свят човек. Това се случва само в компютърните игри, когато намериш бонус точки, но в реалния живот пътят към смирението отнема десетилетия.
Как мога да обясня, че десет години не са толкова дълъг период от време, колкото изглежда от компютърния екран на някой, който току-що е умрял и е възкръснал от мъртвите няколко пъти в десет минути във виртуална реалност?
Кръстът не е магически артефакт, който добавя точки към здравето и незабавно подобрява настроението. И животът не е компютърна игра. Тя е много по-трудна и по-дълга. Не можете да изграждате любовта и чистотата от пирамида изградена от обиди и грехове и то за една вечер. Без значение колко молитви ще прочетете. Кръст на врата ви означава само, че вие молите Бога да ви помогне и вие сте готови да приемете Неговата помощ.
Животът е по-дълъг, отколкото мислят съвременните хора. Освен това има и Вечностт, в която човек може да бъде спасен само от Бога.
Автор: Алиса Скворец
Източник: pravmir.com
