Начало / Uncategorized / Митрополит Борис и посрещането му в Неврокопска епархия

Митрополит Борис и посрещането му в Неврокопска епархия

Мъже и жени бавно се насочват отвъд пределите на Кочериново. Подготвили са се още от предната вечер на важно събитие. Жените са омесили питка, сложили са малко саванче пълно със сол и друго с мед.

Мъжете са сресали брадите, изгладили мустак, заедно с цялата си челяд се насочват към пределите на Неврокопска етапхия. Там, където ще тръпнат в очакване. Малки дечица носят току-що откъснати и набрани цветя, подредени в красиви букети. По-големите са облечени в традиционните за онзи край на страната ни народни носии. Всички са въодушевени. Подобна на тази картина се е разиграла в ранното утро на 21 май 1935 г., когато за първи път в пределите на Неврокопската епархия встъпва новоизбраният Неврокопски митрополит Борис. По църковному е празникът на св. Йоан Богослов, на който в словата и проповедите си е подражавал ревностият монах и искрено вярващ митрополит Борис. 

Преди да бъде въдворен в своята епархия митрополитът отива и при един друг Йоан. Той се покланя на мощите на св. Йоан Рилски и проси от него закрила, подкрепа и застъпничество пред Бога за нелекото му служение. Щом чуват звука от наближаващия автомобил сърцата на всички потръпват, вълнението нараства и радостта достига своята кулминация. Мощно „ура“ излиза от детските уста, а десетки пресни, росни цветя полетяват върху автомобила на митрополит Борис, който бавно слиза, поздравява, благославя, радва се на посрещачите си. 

Пред с. Бараково е излязо цялото село. Всеки иска да види, да зърне новия си молитвеник пред Бога, да му целуне ръка и да го поздрави, защото може би точно така прави истинското паство с истинския си пастир – посреща го и го благославя. Специална делегация дошла от центъра на епархията – Неврокоп, посреща митрополит Борис, а архиерейският наместник на Горна Джумая чете приветствено слово. Ръцете му треперят, леко запотен и задъхан свещеникът реди като броеница благопожелания, молитвословия и надежди за бъдещото служение на новия архипастир. 

Дечица бавно се приближават към новоизбарния митрополит. Той се радва, благославя ги, взима от питката и я топи в солта. Дядо Борис получава митрата, жезъла и мантията си от духовниците, чакащи го пред епархията – символите не неговата архиерейска власт. Започва краткият молебен, молитва към Бога се разнася и достига от Бараково, та чак до Петрич и Неврокоп. Пастирът се моли за паството си. Следва прочувствена реч от страна на митрополит Борис, от която бликат радостни чувства, извикани от душата му по повод първото му встъпване в пределите на Неврокопска епархия. 

Църковната делегация е изпратена с радостни викове, поздрави и въодушевление. Митрополит Борис се начова към град Горна Джумая, където е организирано голямо и тържествено посрещане. На централния площад на града е устроена сцена, наредени са ученици, войници и военният оркестър от местния гарнизон. Властимащите и силните на деня големци също са дошли да посрещнат владиката. Отново онова „ура“ от детските гласове пред Бараково се пренася сред многохилядното множество в центъра на Горна Джумая и хиляди цветя полетяват във въздуха, падат пред владиката и създават цветна пътека на новия пастир. 

Една от ученичките от местната гимназия произнася кратко приветствие към дядо Борис, а той отговаря с топли думи, същото се случва и след словото на архиерейския наместник и кмета на града. На площада отново молебен. Отново молитва към Бога. И както Христо Гяуров сам описва в Църковен вестник, наистина в мнозина се е затаила надеждата, че Църквата и епархията тръгват по нов път, към просперитет, възход и най-вече към спасение. Отново „ура“. Отново просълзени от радост очи, които този път изпращат владиката към следващата му спирка – Неврокоп. 

По пътя митрополит Борис минава през Симитли, Градово, Разлог, Банско и Добринище. Навсякъде хората са наизлезли по улиците, устроили са празненства и чакат с цветя в ръцете си новия си архиерей. Вълнуват се подобно на онези от Бараково. Чакат трепетно подобно на онези в Горна Джуманая и най-вече всички таят надеждата, че митрополит Борис ще помогне на народа си. В Градово на малко момче е дадена важната задача да посрещне владиката. От сърце думите излизат и прочувстват всички. Развълнуват и самия митрополит Борис, който взима детето, благославя го и „благославя страната, която ражда деца със силна вяра в Бога и с дълбока преданост към родната православна църква и нейните свещенослужители“. 

След цял ден път в 17 часа митрополит Борис е тържествено посрещнат в Неврокоп, днешен Гоце Делчев. Там с транспаранти, плакати хората се радват на владиката. На един от тях пише: „Добре дошъл, владико светий“, може би пророчески знак, че един ден този епископ наистина ще стане светия. За посрещането на владиката в Неврокоп е излязъл не само града, но и са надошли жители на близките села. Ученици от всички гимназии пък държат флагчета, на който с цветни букви пише: „Добре дошъл, дядо владика!“. На всички приветствия митрополит Борис отговаря с възторжени думи, като благославя отечески всички и въздава хвала на Бога, задето го е удостоил и му е подготвил такова мило и трогателно посрещане. 

С тържествена вечерня и панихида за предишния митрополит Макарий започва служението на дядо Борис като Неврокопски митрополит. През цялото си служение той не престана и за миг да спира да обича населението, което го посреща по толкова трогателен, мил и духовен начин. Радостта, която сърцата на всички изпитали в деня на въдворяването ще бъде помрачена едва тринадесет години по-късно, когато ръката на истински Юда ще натисне спусъка и ще убие своя архиерей. Но и тази мъка ще бъде скоро излекувана, защото митрополит Борис не е мъртъв, а е жив. Вечно. И ще се моли за своите си, защото такъв е дългът на пастиря.

Автор: Ангел Карадаков

На днешния ден преди 84 години се състои въдворяването на митрополит Борис Неврокопски и започва неговото ревностно служение, което ще бъде белязано с искрено желание за проповед, създаване на неделни училища, построяване на храмове и възстановяване на духовния живот. Ще бъде служение, в което ще се изискват всички сили, за да се отстоява вярата и да се запази името Христово неосквернено. Нещо, което митрополит Борис успя да направи. 

Текстът е написан по дописки в Църковен вестник от 1935 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

Днес отбелязваме Петдесетница

Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Това е рожденият момент на Църква. Докато традиционно иконографията ...