Начало / Uncategorized / Митрополит Борис и посрещането му в Неврокопска епархия

Митрополит Борис и посрещането му в Неврокопска епархия

Мъже и жени бавно се насочват отвъд пределите на Кочериново. Подготвили са се още от предната вечер на важно събитие. Жените са омесили питка, сложили са малко саванче пълно със сол и друго с мед.

Мъжете са сресали брадите, изгладили мустак, заедно с цялата си челяд се насочват към пределите на Неврокопска етапхия. Там, където ще тръпнат в очакване. Малки дечица носят току-що откъснати и набрани цветя, подредени в красиви букети. По-големите са облечени в традиционните за онзи край на страната ни народни носии. Всички са въодушевени. Подобна на тази картина се е разиграла в ранното утро на 21 май 1935 г., когато за първи път в пределите на Неврокопската епархия встъпва новоизбраният Неврокопски митрополит Борис. По църковному е празникът на св. Йоан Богослов, на който в словата и проповедите си е подражавал ревностият монах и искрено вярващ митрополит Борис. 

Преди да бъде въдворен в своята епархия митрополитът отива и при един друг Йоан. Той се покланя на мощите на св. Йоан Рилски и проси от него закрила, подкрепа и застъпничество пред Бога за нелекото му служение. Щом чуват звука от наближаващия автомобил сърцата на всички потръпват, вълнението нараства и радостта достига своята кулминация. Мощно „ура“ излиза от детските уста, а десетки пресни, росни цветя полетяват върху автомобила на митрополит Борис, който бавно слиза, поздравява, благославя, радва се на посрещачите си. 

Пред с. Бараково е излязо цялото село. Всеки иска да види, да зърне новия си молитвеник пред Бога, да му целуне ръка и да го поздрави, защото може би точно така прави истинското паство с истинския си пастир – посреща го и го благославя. Специална делегация дошла от центъра на епархията – Неврокоп, посреща митрополит Борис, а архиерейският наместник на Горна Джумая чете приветствено слово. Ръцете му треперят, леко запотен и задъхан свещеникът реди като броеница благопожелания, молитвословия и надежди за бъдещото служение на новия архипастир. 

Дечица бавно се приближават към новоизбарния митрополит. Той се радва, благославя ги, взима от питката и я топи в солта. Дядо Борис получава митрата, жезъла и мантията си от духовниците, чакащи го пред епархията – символите не неговата архиерейска власт. Започва краткият молебен, молитва към Бога се разнася и достига от Бараково, та чак до Петрич и Неврокоп. Пастирът се моли за паството си. Следва прочувствена реч от страна на митрополит Борис, от която бликат радостни чувства, извикани от душата му по повод първото му встъпване в пределите на Неврокопска епархия. 

Църковната делегация е изпратена с радостни викове, поздрави и въодушевление. Митрополит Борис се начова към град Горна Джумая, където е организирано голямо и тържествено посрещане. На централния площад на града е устроена сцена, наредени са ученици, войници и военният оркестър от местния гарнизон. Властимащите и силните на деня големци също са дошли да посрещнат владиката. Отново онова „ура“ от детските гласове пред Бараково се пренася сред многохилядното множество в центъра на Горна Джумая и хиляди цветя полетяват във въздуха, падат пред владиката и създават цветна пътека на новия пастир. 

Една от ученичките от местната гимназия произнася кратко приветствие към дядо Борис, а той отговаря с топли думи, същото се случва и след словото на архиерейския наместник и кмета на града. На площада отново молебен. Отново молитва към Бога. И както Христо Гяуров сам описва в Църковен вестник, наистина в мнозина се е затаила надеждата, че Църквата и епархията тръгват по нов път, към просперитет, възход и най-вече към спасение. Отново „ура“. Отново просълзени от радост очи, които този път изпращат владиката към следващата му спирка – Неврокоп. 

По пътя митрополит Борис минава през Симитли, Градово, Разлог, Банско и Добринище. Навсякъде хората са наизлезли по улиците, устроили са празненства и чакат с цветя в ръцете си новия си архиерей. Вълнуват се подобно на онези от Бараково. Чакат трепетно подобно на онези в Горна Джуманая и най-вече всички таят надеждата, че митрополит Борис ще помогне на народа си. В Градово на малко момче е дадена важната задача да посрещне владиката. От сърце думите излизат и прочувстват всички. Развълнуват и самия митрополит Борис, който взима детето, благославя го и „благославя страната, която ражда деца със силна вяра в Бога и с дълбока преданост към родната православна църква и нейните свещенослужители“. 

След цял ден път в 17 часа митрополит Борис е тържествено посрещнат в Неврокоп, днешен Гоце Делчев. Там с транспаранти, плакати хората се радват на владиката. На един от тях пише: „Добре дошъл, владико светий“, може би пророчески знак, че един ден този епископ наистина ще стане светия. За посрещането на владиката в Неврокоп е излязъл не само града, но и са надошли жители на близките села. Ученици от всички гимназии пък държат флагчета, на който с цветни букви пише: „Добре дошъл, дядо владика!“. На всички приветствия митрополит Борис отговаря с възторжени думи, като благославя отечески всички и въздава хвала на Бога, задето го е удостоил и му е подготвил такова мило и трогателно посрещане. 

С тържествена вечерня и панихида за предишния митрополит Макарий започва служението на дядо Борис като Неврокопски митрополит. През цялото си служение той не престана и за миг да спира да обича населението, което го посреща по толкова трогателен, мил и духовен начин. Радостта, която сърцата на всички изпитали в деня на въдворяването ще бъде помрачена едва тринадесет години по-късно, когато ръката на истински Юда ще натисне спусъка и ще убие своя архиерей. Но и тази мъка ще бъде скоро излекувана, защото митрополит Борис не е мъртъв, а е жив. Вечно. И ще се моли за своите си, защото такъв е дългът на пастиря.

Автор: Ангел Карадаков

На днешния ден преди 84 години се състои въдворяването на митрополит Борис Неврокопски и започва неговото ревностно служение, което ще бъде белязано с искрено желание за проповед, създаване на неделни училища, построяване на храмове и възстановяване на духовния живот. Ще бъде служение, в което ще се изискват всички сили, за да се отстоява вярата и да се запази името Христово неосквернено. Нещо, което митрополит Борис успя да направи. 

Текстът е написан по дописки в Църковен вестник от 1935 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

Продължава изграждането на полутунела по пътя за Рилския манастир

Продължава изграждането на полутунела по пътя за Рилския манастир. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – ...