Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Христос воскресе! Воистину воскресе!
„Боеве и вести за войни“.
Времето да се мисли рационално за война е онова преди самата война. След като тя започне, вече е твърде късно да се размишлява. Тогава всички видове емоции и реакции, гордост и пропаганда свършват. И след като хората са убити във война, има горещо и много естествено желание да се докаже, че смелите ни мъже и жени не са загинали напразно – дори и да са направили точно това. „Мъглата на войната“.
Имах тази статия, за войната и мира, в ръцете си с желание да я публикувам „някъде“. Сега това време настъпи. Изведнъж отново във въздуха се заговори за война. Звучи особено познато, на онова, което предшестваше войната в Ирак през 2003 г. Не е тайна, че някои в правителството ни отдавна искат война с Иран. Сегашният разговор сериозен ли е или повече гнусен? Никога няма да разберем до…
И така, тук е статията, която не възнамерявах да публикувам до момента. Написах я първоначално за енорията си, точно преди войната в Ирак през 2003 г. По-късно тя бе публикувана в списанието на Антиохийската архиепископия в САЩ – The Word. Текстът е малко актуализиран, за да съответства на настоящата ни ситуация, а също и да споделя някои неща по-ясно. Слава Богу (както и на Джеймс Медисън, писал Първата поправка на Конституцията на САЩ), че ние, американците, живеем в страна, в която тези неща могат да бъдат обсъдени открито. Надявам се и винаги да бъде така.
Пролог
Светата православна църква се грижи не само за спасяването на души, но и за изграждането на добри общества и справедлив свят. Православието има социално и нравствено учение, основано на Традицията: Писанията и Отците. Но ние не живеем в православна страна. Това, което се предава като традиционно старомодно християнство в Америка, често не е традиционно християнство всъщност. Така че едва ли ще чуем православното учение за войната и мира, освен от православен източник – и за съжаление често дори и тогава можем да не го чуем, защото е доста чувствителна тема.
По-долу ще се опитам първо да не насърчавам партизанските политики, и второ да бъда обективен. След като живях и бях свидетел на много неща в продължение на осемдесет години (всъщност помня Втората световна война!), и след това шестдесет години израствах в традиционното християнство, със сигурност имам какво да кажа за определени войни. (Добре – против съм много от тях) така че, ако мислите, че не съм се справил добре и в двата случая, моля, коментирайте по-долу.
Целта ми тук е само да изложа класическия православен подход към войната и мира – и да погледна през традиционната западна теория. Надявам се това да помогне и на вас (и на мен) да мислим за войната и мира по православен начин – не само според теориите на другите народи или последната политическа пропаганда.
Учението на Христос
Знаем, че Мохамед е водил армия. Знаем също, че Иисус не е направил такова нещо. Когато Петър извадил меча си, Христос му казал да го прибере, казвайки: „който меч вади от меч умира“ (Матей 26:52). Христос поучава: “Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят” (Матей 5: 38-39,43-44). Каквото и да мислим върху това учение и как да го приложим към живота си, то е пределно ясно.
Извънредно подвеждаща колонка в „Ню Йорк таймс“ от януари 2003 г., точно преди Втората война в Ирак, беше озаглавена „Принцът на мира също беше воин“. (Все още е възможно да я видите, ако желаете да го направите).
Да, Христос наистина воюва, но не с хората. Да, Христос казва, че е дошъл да донесе не мир, а меч, но е ясно, че той говори само за разделенията, които ще предизвика в семействата и обществата между тези, които вярват в него и тези, които не го правят. Да, Христос изпъди търговците от храма, но неговата загриженост беше свързана с оскверняването на дома на Отца Му.
Във военните войни Иисус не беше воин. Хората от неговото поколение се обръщали срещу него именно защото не изгонва римския потисник, защото онзи, който има цялата власт, избира да бъде обикновен човек. Във войните между народи и племена Христос не беше воин.
Ранната Църква
Изглежда, че най-ранните християни са следвали своя Господ в това. Доколкото знам (поправете ме, ако греша), няма никакви доказателства в Новия завет или от християнски източници, сведения за християни, които да са служили във военни действия. Св. Юстин пише, че християните, “които преди това са убивали един друг… отказват да воюват с (своите) врагове. Вместо това… ние станахме синове на мира чрез нашия основоположник Иисус”. Има и други подобни писания от отците на църквата.
Това, разбира се, било доста лесно да се приеме, когато Империята била езическа, нямало военен проект, а Църквата била малка и обикновено не участвала в светски дела. Принцип ли е това на ранния църковен пацифист? Някои учени казват „да“. Обаче мисля, че доказателството, съдейки по църковния календар, е, че този принцип не е бил за дълъг период от време. Защото Църквата почита много военни мъже от третия и четвъртия век като светци – не заради военната им дейност, разбира се, а по-скоро заради мъченичеството, защото отказали да се отрекат от Христос. Но въпросът е, че по принцип те не виждали никакъв конфликт между служенето в армията (дори служене на езическа империя) и християнството. Нито пък ранната църква се отрича от тях, защото са част от армията. По-късно, след възцаряването на император Константин, става обичайно християните да служат във въоръжените сили, защитавайки християнската империя.
С течение на времето, източните и западните християни започнали да се различават в мненията си по въпроса за войната.
Западната оправдателна военна теория
За сравнение, нека първо да направим пътуване на запад. Ще прекараме останалата част от тази графа в това.
На Запад през пети век свети Августин започва да преподава това, което се нарича Теория на справедливата война. Той твърди, че при определени условия войната може да бъде справедливо и добро нещо, че някои войни са дадени от Бога. Скоро на Запад започва да се развива някакъв християнски култ на славата на войната. Имало причина за това: Трябва да помним, че по онова време Западът бил завладян от варвари от север. Августин видял падането на Рим. Западните хора искали да знаят: Морално ли е за християните да защитават себе си и своето общество? Западната църква също искала да се опита да приложи някои стандарти за война, различни от съвременните: „Може да направи правилна“.
Нека бъдем ясни: Теорията за справедливата война не е православно учение. Православието има много различен подход към въпроса, до който ще стигнем следващата седмица (очаквайте продължение бел. р.). Но Теорията за справедливата война е източникът на модерното международно право. Днес хората от всички страни, както религиозни, така и светски, дебатират и обясняват, като използват стандартите за справедливата война, често несъзнателно. Намерих го полезно за себе си, като начин за анализ и оценка на определени войни.
Основните моменти от теорията на справедливата война са много различни, но като цяло включват следните изисквания:
- Войната трябва да бъде разрешена от подходяща власт.
- Войната трябва да бъде отбранителна, в защита на теорията или на установените човешки права; агресивните войни са несправедливи.
- Трябва да се положат всички усилия за избягване на цивилни жертви, като основа на това е достойнството на целия човешки живот, от зачеването до гроба. Нашите врагове са човешки същества, създадени по Божия образ, за които Христос умря на Кръста – деца и внуци са на хора, съпрузи и съпруги.
- Трябва да има разумна надежда за успех във войната; не трябва да се води безцелна борба или такава за насърчаване на гордостта или успокояване на гнева. Това би се отнасяло например за последните години на Виетнамската война, когато, както се оказа, нашето правителство знаеше, че не може да бъде спечелена, но… нека да не се връщаме там, сега.
- Войната трябва да бъде последна опция; всички други опции трябва първо да бъдат изключени.
Понякога има и редица други изисквания.
Но как да приложим принципите на Теорията за справедливата война…
Това става трудно.
Помислете за точка първа: Какво е “подходяща власт”? В древност било ясно: императорът или папата. Повечето западни нравствени богослови днес казват, че това означава, че трябва да се следват законите на всяка нация. Въпреки това, конституцията на Съединените щати изисква официална декларация за война от Конгреса – и нито една американска война от 1941 г. не е официално обявена. Така че всички те трябва да се считат за несправедливи ли? Необходими ли са специални разрешения на ООН от членовете на Организацията на обединените нации или не? Кой решава тези неща? Теорията за справедливата война не казва.Това е дало на християните начин да оценят войните и техните намерения, вместо просто да ги повеждат с пълна скорост напред и да се учат от войните, вместо просто да бъдат „победители“ или „губещи“.
Мисля, че най-големият проблем с Теорията е, че тя не взема предвид възможните неочаквани последствия от войната. Онова, което са така наречените „справедливи войни“ и това, което постигат, често са две много различни неща.
Кръстоносните походи, например, са били разрешени съгласно Теорията за справедливата война. Това трябвало да бъде добрата война, надлежно одобрена от папата, за освобождаване на Светите земи от мюсюлманските завоеватели. Но всъщност кръстоносните походи направили огромна неволна вреда. Кръстоносците репресирали войници и цивилни, мюсюлмани, християни и евреи. (Е, никой от тях не приличал на европеец, нали?) Християните били все още мнозинството в Йерусалим, преди кръстоносците да го „освободят“, но никога повече не станаха такова. Кръстоносците упостошили и окупирали Константинопол, създавайки латински император и патриаршия. Византийската империя е възстановена, но силно отслабена. Това било главната причина за превземането му от турците.
В този контекст мисля, че трябва да се каже нещо за войните в Ирак. Самите войни бяха относително „чисти”. Но с надеждни оценки техните непреднамерени последици доведоха до от 150 000 до над 450 000 смъртни случая, повечето от които на обикновени хора.
Може да видите, че Западната теория на справедливата война, макар и полезна за нашето мислене по много начини, е и червива.
Прекарах много време (твърде много?) на този западен подход към войната, за да начертая контраста: Източното православие, както често се случва, идва по този въпрос от съвсем различен (и много по-малко сложен) ъгъл.
Автор: свещеник Уилям Олхаусен, свещеник към Антиохийската църква в САЩ
Източник: www.pravmir.com
Биография
Свещеник Уилям Олхаусен е енорийски свещеник към Антиохийската православна църква „Св. Николай“ в Сидарбург, Уисконсин, САЩ. Приема православието след като завършва методитска и евангелска семинария, а в продължение на 30 години е православен свещеник. Едно от образованията му е като метереолог.
