Начало / Uncategorized / Ванга като мерило на нашата духовност

Ванга като мерило на нашата духовност

Има няма и току се появи някое пророчество на Вангелия Гущерова. Мине се не мине време и се появи я някоя документалка, я някой игрален филм или пък цял руски сериал за родната врачка. 

И не, не обиждам баба Ванга като я определям като врачка. Тя си е такава. Не е пророчица и никога не е била, да не говорим пък за светица. Но това са стари спорове, които надали е полезно и смислено да се отварят отново. Какво ме провокира този път? Виждам често в социалните мрежи да се споделят мисли на бабата от Петрич, много смислени, написани вярно изречения, изчистени, напудрени и нямащи нищо общо с езика, обръщенията и отношението на Вангелия към посещаващите я страдащи хора. 

За мое щастие не съм се срещал с баба Ванга, не съм разговарял с нея и не съм търсил помощ от нея. Но достатъчно съм говорил с хора, които са били част и от обкръжението й и дори със свещеници, които са я изповядвали. Да, ако не знаете Вангелия Гущерова се е изповядвала. На моменти се е и причастявала, била е кръстница на много деца. Но самата тя никога не се е признавала за и не е желаела да бъде определяна като светица. Дали е знаела какво й помага да „пророчествува“? Дали е била наясно с какви сили контактува? Предполагам да. Но тук думата ми не е за Ванга и нейните сили. Църквата ясно е определила на кои духове да вярваме.

Прави ми впечатление, че образът на тази старица, за която, откровено ви казвам ми е жал, се използва от всякакви псевдодуовни организации, имащи се за ментори на образа на тази жена. Взели са образа й и чисто маркетингово ни го пробутват. Нещо подобно и на Дънов, но все пак малко по-мистично. Цитати на Ванга често ще видите в социалните мрежи, снимки с нейния образ циркулират из интернет пространството, даже веднъж срещнах една снимка, на която беше написано, че ако я споделиш на профила си ще ти се случи нещо хубаво. 

Има няма и някое пророчество се появи, като точно на време. Само дето винаги е след даденото събитие, за което тя е пророчествувала. Последният ми спомен е за пожарът в Парижката Св. Богородица. И в такива моменти, в които засичам образа на тази изтормозена женица в социалните мрежи ми става тъжно. Жал ми е за нея и за това, че хората около нея, разбирайте ДС и компания, са използвали женицата, за да запълнят иначе създадената от Комунистическата партия у нас духовна празнина. Знаете духовни празнини няма. Природата запълва пространствата. Така на мястото на истинската духовност идва псевдодуховността. Тази духовност на вангистите, дъновистите, йогистите, веганите, живковците и пр. За това и образът на Вангелия Гущерова и мерило за духовността ни като народ. 

Предпочитаме да се доверяваме на врачки, баячки и магьосници, защото е по-лесно. В духовния живот се изисква малко повече трудност, изисква се подвиг на църковен език. А тук – отиваш, баят ти и всичко е наред. Натискаш копчето и получаваш лесно решение. Лесните решение обаче, не винаги са полезните. За последното ще го усетим всеки по отделно един ден. Но това е друга тема. Думата ми беше за Вангелия и образа, изграден на жената от Петрич в медиите. 

Колкото и хора да съм питал в Петрич каква беше Ванга все ми казваха, че е врачка. Никой до сега не ми е казвал, че е светица, пророчица, подвижница и праведница. Честият отговор е: „Беше светска жена, не е светица“. И макар че повечето хора не знаят какви са критериите за святост и как трябва да изглежда една светица, те усещат, че светиите а хора мирни, придобили плодовете на духа – мир, радост, дълготърпение, благост. Дали последните ги има във Ванга може сами да видите от филма направен за нея. Тук и думите на Светлин Русев звучат многосказателно – „Те не разбраха ли, че църквата е за хората, а не за поповете“. Точно това отношение към Църквата, към свещеноначалието и към духовността създават образа на Вангелия Гущерова. 

И цялата тази картина е твърде тъжна и твърде жалка. Най-тъжното е за душата на Вангелия Гущерова, а образът й все повече ще става емблема на псевдодуховния живот у нас, защото не желаем да пием от извора, а предпочитаме да ни се носи вода на ръце, без да ни интересува дали ръцете, от които ще пием са намазани с отрова или не.

Горко ни, че не го разбираме и както казваше един познат отец: „Милостив Бог, че ни търпи“.

Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Иконата с мощите на св. Ефрем Нови в Павликени на 20 юни

С благословението на Великотърновския митрополит Григорий иконата на свети Ефрем Нови с частица от светите ...