Начало / Uncategorized / Не трябва да позволяваме на пенсионерите и младежите ни да се чувстват безполезни

Не трябва да позволяваме на пенсионерите и младежите ни да се чувстват безполезни

Има две големи групи в нашето общество, в които се вижда статистическо увеличение на броя на самоубийствата. Във време, когато все по-голям брой изследвания показват, че хората с най-голяма социална сила не обръщат особено внимание на онези, които нямат такава власт, младите хора в нашата нация и възрастните хора страдат най-много.

Цяло поколение млади хора са без надежда за бъдещето и нямат надежда да изпълнят мечтите си.

Дори и с висше образование, много хора няма да намерят работа, която им дава чувство за удовлетворение, и все повече усещат безнадеждност, която е станала непреодолима.

Затваряйки очите си за тежкото положение на тези млади хора, нашето общество игнорира същото нарастващо отчаяние, което се поражда в голям брой възрастни граждани.

Много от нашите възрастни се чувстват отхвърлени и се чувстват така, сякаш сега са невидим сегмент от нашето общество, с нищо, което да му предложат.

И двете от тези групи живеят в бедност, са маргинализирани от пазара на труда и усещат повишено чувство за безполезност. И двата сегмента са лишени от права и чувстват, че нямат какво да предложат и съответно са без надежда за бъдещето.

Социалното разстояние между на тези с по-голяма власт и онези с по-малко е достатъчно лошо, но нашите младежи и нашите възрастни хора са станали най-обезправените на нация, която е видяла, че средната класа е унищожена, докато междуличностните взаимодействия между поколенията са се увеличили.

  Неравенството се покачва в Съединените щати и тези два органа на нашето население страдат най-много.

Предпоставка за съпричастността, която би помогнала за облекчаване на болката на нашите млади и стари, изисква всички ние да започнем да обръщаме внимание на хората около нас, които страдат. Ако искаме да обърнем този ужасен обществен спад наоколо, трябва да сме сигурни, че не пренебрегваме причината за това страдание. Трябва да сме състрадателни по отношение на отчаянието, изпитано от нашите млади и наши стари, и да намерим решения, които обединяват всички нас.

Трябва да намерим решения, които да възобновят чувството на надежда за бъдещето, което включва както нашите младежи, така и нашите пенсионери. През последните поколения тези два сегмента на нашето общество бяха преплетени в ежедневието. Младите са преживели любовта и подкрепата на възрастните граждани, ценни членове на нашите общности. Младите са знаели, че имат бъдеще, защото останалата част от обществото ги утвърждава, обича ги, уважава ги и им предлага надежда за бъдещето.

Такова утвърждаване трябва да започне отново.

Здравото общество оценява както пенсионерите си, така и младежите си, и ние трябва да се върнем към тези коренни ценности, които са ни внушили чувство за принадлежност. Трябва да насърчаваме всички важни взаимодействия между нашите млади и наши стари, като същевременно демонстрираме важността да живеем и работим заедно, обединени в нашето общество, в което възрастта не ни разделя, и където виждаме вродената стойност във всеки, независимо от финансовото състояние, раса, образование или възраст.

Настройването към нуждите и чувствата на друг човек е предпоставка за съпричастност, която е толкова отчаяно необходима в тези трудни времена.

Самите възрастни ни предлагат мъдрост, която идва с възрастта, докато младежите ни дават надежда за бъдеще, което ще бъде по-добро за всички нас.

Старостта може да ни помогне да избегнем клопките и опасностите от социалните грешки от миналото, докато нашата младеж може да стимулира бъдещето, което дава надежда на човечеството, което е загубило пътя си.

Пренебрегвайки тежкото положение на другите, били те бедни, млади, расово различните, възрастните или всяко друго човешко същество, просто игнорираме факта, че Бог е създал всички нас по Своя образ и подобие, а ние сме като едно семейство, дори ако религията или социологическите различия ни разделят. Да се ​​игнорира дори един член на семейството е равносилно да се противопоставим на Божия план за Неговите деца, което ще доведе до това един член от това семейство да се чувства безполезен, размишлявайки върху собствения си неуспех да обича.

С любов в Христос,
Игумен Трифон

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Митрополитът на Калаврита Амвросий се оттегля от своя пост

Един от най-популярните митрополити на Гърция Амвросий Калавритски, обяви след днешната Света литургия, че се ...