Начало / Uncategorized / Защо палим свещ и се помазваме с миро?

Защо палим свещ и се помазваме с миро?

И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.

Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно (Мат. 19:16-26).

Днешният пасаж от Писанието е за един богат човек, който се е срещнал с Христос, но си е отишъл наскърбен. Той бил привидно „добър“. Той дори припомнил на Христос, че е спазил всички заповеди – не е убивал никого, не е прелюбодействал, не е откраднал нещо и не е излъгал и е почитал родителите си. Иисус му казал, че това, което е направил, е добро, но не е съвършено. Ако искал да бъде съвършен, трябвало да продаде онова, което имал, и да го даде на бедните. Защото да бъдеш християнин, не става въпрос само за спазване на заповеди, а за любов към Бога и любов към другите. Този човек бил послушен, но от задължение, страх или любов?

Ако попитате повечето православни християни какво е първото нещо, което правят, когато влязат в църквата, те ще кажат „запалваме свещ и пускаме стотинка в касата.” Когато ги попитате защо правят това, повечето ще кажат, че не знаят.

Причината да запалим свещ е, че Христос е Светлината на света.

Иисус казва: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Йоан 8:12). Той също ни казва: “Вие сте светлината на света.” (Матей 5:14), само в Новия Завет, където Христос приписва характеристика както на нас, така и на Него. Ние споделяме „светлината“ с Него. Когато запалим свещ, когато влезем в църквата, възстановяваме и потвърждаваме, че Той е нашата светлина и че ние сме Негови светлини в света. Това също е възможност за нас да преценим себе си за всеки път, когато отиваме в храма – Той ли е нашата светлина и ние Негови ли сме? Всеки път, когато влезем в църквата, си припомняме, че Христос е нашата светлина и ние трябва да сме Негови. Това е много повече от просто запалване на свещ.

Свещениците ще се пошегуват, че в Страстната седмица посещаемостта е по-висока в дните, когато има безплатен подарък. Хората идват на Цветница, за да си вземат върбова клонка, на Велика сряда, за да „вземат миро”, на „Велики петък”, за да си вземат цвете и на Пасха, за да си вземат яйце.

На Велика сряда не идваме „да получим миро“, а да бъдем помазани за изцеление на душата и тялото. Ако току-що идваме да „вземем мирото“, всичко, което правим, е да накараме свещеник да сложи миро върху главите ни с миралката. Ако идваме „за изцеление на душата и тялото”, ние идваме с признание, че сме „болни” и се нуждаем от изцеление. Ние идваме с признание, че Христос е лечител, който може да излекува нашите духовни болести. Ние приемаме мирото над сетивата си, над умовете си, устата и ръцете си. Разтриваме мирото в кожата си. И по този начин ние не само осъзнаваме, че всички тези неща се нуждаят от изцеление, но отново се ангажираме да използваме сетивата си за по-божествени цели.

В красивите молитви, четени на службата, можем да изпитаме Божията благодат, която тече над нас.

Има десетки (ако не и повече) други примери за ритуали, които правим, без да разбираме техния по-дълбок смисъл. Без разбиране на това, което правим, ние по същество се поставяме в ситуация да спазваме някакви предписания, без да разбираме, че зад това, което правим, има по-дълбок смисъл, както и че нашите ритуали са проектирани и направени, за да ни приближат до Христос и за по-дълбоко разбиране на Него и по-предано изразяване на нашето християнство.
Автор: свещеник Ставрос Акротирианакис
Източник: myocn.net

За Ангел Карадаков

Виж още

Ванга като мерило на нашата духовност

Има няма и току се появи някое пророчество на Вангелия Гущерова. Мине се не мине ...