В своята пасхална проповед св. Йоан Златоуст говори за това, че „Христос възкръсна и можем да се присъединим към живота“. Това означава, че Христос възкръсна и ние вече имаме истинския живот или казано с други думи, Христос възкръсна и аз мога да живея като свободен човек. Свободен съм от силата на злото. Свободен съм от смъртта, живея истинския живот, даден ми от Господ, Който възкръсна от мъртвите.
И така Господнето възкресение не е просто историческо събитие. Това събитие е нещо несравнимо по-възвишено и значимо за събитията, записани на страниците на историята. Христовото Възкресение е източник на живот, надежда и неизмерима духовна сила. Може би никой не може напълно да изрази тази сила, която се предава от възкръсналия Господ и се прелива в човешкото ни съществуване.
След Неговото възкресение Господ Иисус Христос остана на земята четиридесет дни, живеейки с учениците Си. Тези дни бяха индукция, посвещение, служене, може да се каже, в тайнство. Оттогава учениците и вярващите през вековете вече не биха признавали Христос чрез физическите си сетива и Неговата нормална форма, а чрез вяра и чрез духовни сетива.
Това вече не е животът, който те са познали чрез тялото, което Христос е приел заради любовта на Своите ученици и на целия свят.
Христос вече не е просто проявен, просто видим, не е човекът, видян от света Мария Магдалена. Ето защо, когато тя отиде да Го докосне, Той й каза: „Не ме докосвай“. Тя мислеше, че се приближава към някой, който е бил същият, какъвто е бил преди възкресението. Но сега това беше Христос „след страданието“, Който беше прославен и поел този нетленен живот. Той сега беше Този, Който наистина е, а не онзи, който учениците са погребали и виждали, когато Той е бил снет.
Тялото на Христос вече не е било подвластно на законите на тлението и на природата. Сега той е това, което имаме предвид, когато пеем „Ти си направил каквото си поискал“. Както старецът Емилиан казва: Той е това, какво, как и колко много се проявява; какво и колко много Той се предлага на учениците Си. Той е отдаден, погълнат, колкото Сам иска да бъде… каквото можем да вземем, колкото е възможно за нас, каквото и колкото разбираме и искаме.
Следва продължение…
Автор: архим. Елисей, игумен на манастира Симонопетра на Св. Гора
Източник: myocn.net