Архипастирското послание на Негово Високопреосвещенство митрополит Тихон, отбелязващо Великата и Свята Пасха.
До почитаемите йерарси, преподобни духовници, манаси, изтъкнати служители на света Църква и цялото семейство на Православната църква в Америка:
Христос воскресе!
Наистина воскресе!
Никой да не се бои от смъртта! Защото смъртта на Спасителя ни освободи.
С тези думи и други вдъхновяващи думи в неговата пасхална проповед Свети Йоан Златоуст ни напомня за това, което Христос е постигнал на този светъл и славен празник на Святата Пасха: победата на смъртта, отварянето на Небесното царство и царуването на вечния живот. Смъртта е изгубила моща си и е била премахната, подиграна и убита. Христос е възкръснал и царува животът. Никой да не се бои от смъртта! Защото смъртта на Спасителя ни освободи. Животът царува и все пак, в този светъл и спасителен ден, Свети Йоан не казва, че възкресението на Спасителя ни е освободило, а по-скоро Неговата смърт, която е направила това. Ние изявяваме тази реалност, като непрекъснато пеем, че Христос е стъпкал смъртта чрез Неговата смърт. Именно чрез неговата доброволна смърт на Кръста Христос сега подава ръка на всички, за да ги извика към Себе Си, както показва иконата за възкресението, като изобразява Господ, издигащ към Адам и Ева – цялото човечество – от ада с протегнати ръце.
Никой да не се бои от смъртта! Защото смъртта на Спасителя ни освободи. И все пак, както знаем много добре, нашето съществуване остава пълно с грях, болест и страст и завършва с физическа смърт. И така, по какъв начин сме били освободени от смъртта чрез Спасителя? Ние сме освободени, защото, макар и да страдаме, макар да страдаме от болест, макар и да умираме, не е нужно да се страхуваме от смъртта. Смъртта вече не е тъмна бездна, а по-скоро става мястото, където виждаме възкръсналия Господ във всичката Му слава, слава, която днес пронизва дори дълбините на ада. Ние сме свободни, защото гробът вече не е нашето последно жилище, а се превърна във вход към друг живот, който е вечен, вход в живота, който Христос ни е дал, „на тези, които са в гробовете“.В този нов живот ние не само идваме пред Господното присъствие, но и Го придобиваме за себе си. Както казва апостол Павел: „Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“.
Ако имаме Христос, ние живеем в Него и нашата физическа смърт е само последната завеса на истинското и общение с Него. Как може човек да се страхува от това? Това, което преживяваме в светлия и сияен ден на Пасхата, не е просто външна светлина и отминаващо ликуване, а трансформация на нашия страх, болка и скръб във вкуса на свободата на вечния живот. За да бъдем свободни, ние трябва да спечелим Христос, не по философски или абстрактен начин, а чрез нашето конкретно участие в Неговата смърт и Неговото възкресение: Вчера, заедно с Христос, аз бях погребан и днес се въздигам отново с Тебе, Твоето възкресение. С кръщението си всички болезнени реалности на нашето съществуване – болест, отчаяние, грях и смърт – са погребани в Христос и ние се издигаме с Него, Който доброволно е понесъл нашата човешка слабост, доброволно е понесъл нашите страдания и доброволно умря. Но по този начин, Той със Себе Си е издигнал до живот вечните всички, които стават Негови чрез общение с Него. Христос е възкръснал, а не е мъртъв в гроба. Възкресението е универсално – то се дава на цялото човечество и на цялото творение – и затова вие и аз вече сме свободни да влезем в новия живот.
Но ние трябва да получим това преживяване по същия начин, по който апостолите го приеха и предадоха: Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота(и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа. И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна. (1 Йоан 1: 1-4). Днес на всички нас – тези, които постим, така и онези, които са пренебрегнали пост – и богатите, и бедните, и трезвите и невнимателните, и болните, и здравите – се предлага този живот, Сега е наш ред да направим тази радост пълна, като отхвърлим страха от смъртта, като доброволно умираме за себе си и живеем за другите, като погребваме нашите страстни желания в гробницата на любовта, като се въздържаме от хули към другите и като даваме помощ, на тези които падат, като се радваме с онези, които се радват и плачем с онези, които плачат, като страдаме с болните и жалеем с грешниците и чрез укрепване на покаялите се. По този начин ние наистина ще се радваме на този справедлив и сияен празник, ще приемем нашата награда и ще влезем в радостта на Господа.
Христос воскресе!
+ Тихон
Митрополит на САЩ и Канада