Начало / Uncategorized / Великден не е свързан със зайци, гнезда и пилци

Великден не е свързан със зайци, гнезда и пилци

В търговските среди има една максима: „Ден година храни“. И всеки искински нещо-продавец е верен на този принцип и на тази максима. Виждаме го няколко пъти годишно. По Рождество Христово, около 14-ти февруари, разбира се на 1 и 8 март, както и около Пасха. 

На останалите празници и сергиите покрай тях няма да се спирам, за да не отделяме прекалено много време на търговските похвати на родните ни продавачи. Но и сега да излезете по улицата ще забележите, че почти на всеки голям булевард или пък капанче с разни джунджурии има и сергийка с някакви шарени кошнички, зайчета, дървени яйца, птички, пилета, патета още куп шарении. Те се продават във връзка с предстоящия празник – Великден. 

Но имат ли общо с празника на Христово Възкресение? Не. Това е езическа традиция от Германия, където всяка пролет хората почитали богинята на плодородието Еостра и в нейна чест организирали пищни тържества. Легендата за Великеднския заек гласи, че един от символите на богинята и нейна дясна ръка била красива птица, която един ден неочаквано се превърнала в див заек. Но тъй като заекът останал с душа на птица, той продължил да прави гнезда и да ги пълни с шарени яйца.

В днешо време езическите мотиви са иззети от търговците. За мен лично Възкресение Христово бе един от най-духовните празници и то не само заради смисъла, който празникът носи, но и заради това, че той бе някак си неглижиран от търговците на сувенири и домашни потреби. Центърът и пикът на покупко-продажбата е около 25-ти декември. После следват няколко дни за влюбените, един за мама и няколко за детето. Но Пасха беше отделена. Вярно, доста козунаци се продават, но това поне се яде. Както и да е. 

Светът толкова се опитва да печели от всяко едно нещо, че не се притеснява да измества фокуса от събитията, които промениха човешката история и донесоха на света нов живот и обновление.

Вместо Рождество Христово – празнуваме Коледа. Вместо деня на св. Трифон – празнуваме Денят на влюбените. Вместо началото на Велики пост (защото обикновено е около този период на годината) – връзваме и развръзваме червени е бели конци. Вместо Пасха – празнуваме Великденския заек. И така лека по лека фокусът на нашия духовен живот се измества от комерсиализацията и профанизацията на духовното. Повече се притесняваме дали ще купим подаръци за Коледа, отколкото дали ще успеем да се причастим на Рожедственската литургия.

Изпълваме с болка сърцата си, когато разберем, че козунаците са свършили, а не страдаме от това, че Великият пост го прекарахме в разгул и разтление духовно. И тези неща все по-малко ни вълнуват. И тези неща накрая ще спрат и да ни интересуват. И това наистина е страшно. Защото избягаме ли от центъра на духовния живот, който е Пасхата, ще стигнем до бездната на малодушието, унинието и отчаянието. Това са духовни неща и те винаги имат свой отзвук в живота ни. Дори и сега да не забелязваме, рано или късно ще ги усетим.

Великденският заек няма нищо общо с Христовото Възкресение. И вместо да измисляме игри на децата си – да крием боядисаните яйца и те га търсят и намират, нека ги заведем на литургия, нека чуят онзи велик поздрав, който разтвори земята. Този поздрав, който възвести най-великата победа. Тази над смъртта.

Защото нали знаете, че смърт вече няма.

И я няма благодарение на Спасителя. За Който трябва да мислим в тези страшни и тежки дни. 

А яйчицата, птичките, кошничките и пр. такива неща и другата година ще ги има. И ще бъдат повече. И ще се опитат отново да отместят погледа ни от събитието, което ни преобрази. От нас зависи дали ще се поддадем и ще се потопим в тази истеричена покупко-продавница.

P.S.

Когато се проздравим в неделния ден с празника на Христовото Възкресение нека кажем: Христос Воскресе, а не Честит великден. Защото това възкресение ни отвори отново пътя към Рая. 

Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

В с. Ботево отбелязаха празника на св. Марина с фолколорен фестивал

Хиляди жители на Североизточна България се събраха край варненското село Ботево. Те се събраха, за ...