Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На днешния ден имаме между другото следния горчив спомен: юдейските старейшини се събрали в дома на Каяфа и разсъждавали как да хванат с хитрост Господа Иисуса и да Го осъдят на смърт. В това време, от никого не търсен, идва при тях един от дванадесетте – Юда Искариотски и казал: какво ще ми дадете, за да ви Го предам? Те му дали тридесет сребърници (Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6).
Когато четях това място от св. Писание, душата ми се изпълни с негодувание и срещу старейшините, и срещу Юда. Къде са гледали тези старейшини, та навлякоха и върху себе си и върху народа вината и наказанието за богоубийство? И как е могъл да се реши на такава постъпка Юда, който винаги е бил близо до Господа и така ясно е видял отпечатаната върху Него пълнота на божествеността?
После мисълта ми премина към характера на предателството и, между това, когато аз мислех за тези събития, в моята съвест започнаха да изникват едно след друго моите собствени дела, много прилични на делото на Юда. Колкото повече размишлявах, толкова повече съвестта ме изобличаваше. Тогава вместо негодувание срещу Юда, започна да се поражда страх за самия мене и вътрешен глас ми каза: ти остави Юда, погледни по-скоро себе си и се погрижи да избегнеш неговата горчива участ.
Ето, братя, с това излизам и пред вас. Аз възнамерявах да изразя пред вас чернотата на Юдиното предателство. А сега казвам: да оставим Юда. По-добре нека разгледаме нашите собствени дела, за да изчистим от нашия живот всичко, което носи някаква черта от характера на Юда и така да избегнем постигналото го небесно наказание.
