Начало / Uncategorized / От Възкресяването на Лазар до Слизане в ада

От Възкресяването на Лазар до Слизане в ада

Възкресяването на Лазар (Йоан 11: 17-44) като факт, потвърждаващ общото възкресение, заема важно място в богословието. „Възкресителят, казва св. Ефрем Сириец ­ първо е допуснал разложението да се допре до умрелия и после го възкресил, т.е. разлагането му ни уверява в смъртта, а възвръщането му към живота ­ в общото възкресение.“

Миниатюра от Рилския дамаскин 17в.

В изкуството сцената получава пълният набор от иконографските си елементи още през VIв.

В центъра на композицията е представен Иисус Христос, който с една ръка благославя Марта и Мария, а в другата държи свитък. Пред него са коленичили Марта, обикновено, в тъмно червена одежда и Мария в тъмно синя /в Античността синият цвет се носи в знак на траур/. Зад фигурата на Христос е представена групата на апостолите. В десния ъгъл на композицията са фигурите на Никодим и Йосиф Ариматейски. По евангелското описание Христос дава знак на един човек да развие тялото на Лазар, но може да бъде добавена и фигурата на човек, снемащ камъка от гроба, в който се намира Лазар. Лазар се изобразява увит в бял саван с открито лице. Композицията обикновено е разделена на два регистъра. Във втория план се представят юдеите, които закриват лицето си, някои запушват носовете си, заради тежкия мирис на четиридневното мъртво тяло.

„За да ни увериш в общото възкресение, преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже. Затова и ние, които носим като децата знамената на победата, на Тебе, Победителя на смъртта, викаме: Осанна във висините!“

„Лазарева събота заема особено място в църковния календар. Тя не принадлежи към четиридесетте дни на покаяние от Великия пост, нито към Страстната седмица… Заедно с Връбница тя е кратка, радостна прелюдия, предшестваща дните на страдание.“

Големият празник Вход Господен в Йерусалим е изпълнен със скръб за предстоящите кръстни мъки на Спасителя, споменавани в следващата седмица, наречена Страстна, а също така и с предпасхалната радост на Възкресението.

Източник на иконографията на Входа Господен в Йерусалим е Евангелието, където се разказва как Христос, седнал на младо осле, придружен от учениците си в навечерието на Пасха, влиза в града, където той ще бъде разпнат. Тълпата приветства Спасителя при портите на Йерусалим, възгласяйки хвали и постилайки пътя с палмови клонки, отрязани от дърветата. По време на шествието Господ е седнал на младо осле, за да се изпълни Старозаветното пророчество за Царя на Израел: „Радвай се много, дъще Йерусалимова: ето твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9).

Изображенията на Спасителя, седнал на осел, са били известни още от VI век. Задължителен елемент от иконографията на празника е изображението на Елеонската планина. Христос седи на осела, а зад него са апостолите, слизащи от планината. Авторът точно следва описанието на събитието в евангелист Лука: „А когато той се приближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнали велегласно да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели“ (Лук. 19:37). Изобразяването на планината е винаги разположено от лявата страна, докато изображението на града е винаги отдясно. Архитектурата на Йерусалим е представена с много причудливи и тясно поставени една до друга сгради, които са разположени зад стената с кули. В центъра обикновено е представен Йерусалимския храм. През XVI-XVII век в руската иконография това е центрична куполна сграда с кръст на върха.

В долната част на композициите са изобразени деца, радващи се на идването на Спасителя. Няма описание в Светото Евангелие за срещата на Христос с децата, но за деца с палмови клонки в ръце, възкликващи: „Осанна!“ се говори  в апокрифното Евангелие от Никодим.

Кръстът е уред на смъртта в Рим, унизителна и болезнена. За християните Кръстът става символ на Новия живот, даден ни чрез мъките и кръстната смърт на Спасителя, евангелист Йоан пише: Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.

Канонът на Светата Църква е определил всеки един елемент от иконографията на този трагичен момент да носи силна символика. Кръстат, на който е разпнат Иисус Христос заема цялото пространство от небето до земята. Той показва връзката между Земното и Небесното, чрез жертвата на Христос. В подножието на Кръста Господен е  скалата с пещерата, която символизира победата над ада и смъртта. Това е скалата, която се е разцепила при смъртта на Христос. Вътре в пещерата е черепът на Адам.  Този иконографски елемент идва от  апокрифни извори, но той има догматически смисъл. Адам-първият човек умира, заради греха си, а Иисус Христов-Новият Адам, чрез кръвта си изкупва греха. До Кръста са представени св. Богородица и св. Ев. Йоан, които са потънали в скръб.

Следващият момент в евангелския разказ вълнува редица зографи, художници и скулптори, това е моментът на Оплакванве Христо. Композицията изобразява моментът след свалянето на Иисус Христос от Кръста, преди полагането Му в гроба. Тя представя тялото на Христос положено на саркофага в центъра на композицията. В лявата част е св. Богородица, която е обвила с ръце лицето на едничкия си син. На втори план са представени Ма­рия Магдалена, която е вдигнала двете си ръце, Мария, майката на Яков. Св. Йоан Богослов, в дясната част, целува ръката на Спасителя, до него е фигурата на Йосиф Ариматейски, приведен към нозете на Христос. На задния план виждаме фигурата на Никодим. Трябва да се отбележи, че в XVв. фигурата на Никодим се изобразява двукратно, веднъж до саркофага и втори път копаещ гроба. Един от най-ранните примери на този иконографски елемент, намираме в стенописната програма на Погановския манастир „Св. Йоан Богослов“.

В християнското изкуство изображението на най-важният момент от евангелската история отсъства, този главен момент е Христовото Възкресение, за това чудо, което е недостъпно за човешкото разбиране, не говори Евангелието, не разказват и църковните песнопения. Иконите, които носят названието „Христово Възкресение“, изобразяват „следствието“ от него – Христос, Който разбива вратите на ада или празния Гроб. По подобие с други празници, иконографията на Възкресение Христово е формирана в продължение на дълъг период от време. Изображението се променя през вековете, в протежението на III-XVII в.

Христос слиза в ада, като победител. Той разбива портите адови и побеждава Княза на мрака. Иисус Христос се изобразява със свитък в ръка – символ на Възкресната проповед в ада. Спасителят извежда Адам и Ева от ада. Чрез Своята кръв, Той е изкупил греха и дава нов живот на повярвалите в Него. В тази сцена винаги присъстват и образите на царете и пророци Давид и Соломон, на св. Йоан Предтеча „отдавна седящите в мрак и смъртна сянка”.

В един по-късен период, под влияние на западното изкуство, в Украйна, Русия и България започва да се изобразява друга иконографска композиция, която представя Възкръсналия Христос над гроба.

За Слизането в ада св. Йоан Дамаскин пише: „Обожествената душа слиза в ада, за да може, както за тия на земята възсия слънцето на правдата, така и за тези под земята, пребиваващи в тъма и сянката на смъртта, да огрее светлина; и както Господ проповядваше на ония на земята мир, за мъртвите освобождение, а за слепите – прозрение, и за повярвалите стана Виновник за вечното спасение, а за неповярвалите – изобличение за неверието им, така е проповядвал и на тези в ада. „Пред името Иисусово всяко коляно ще се поклони, небесно и земно, и преизподно“ (1Иоана 1:7). По този начин, развързвайки онези, завързани от века, Той се върна назад – от смъртта към живота – като ни проправи пътя към възкресението.“

Съставил: Николина Александрова

 

За Николина Александрова

Виж още

Патриарх Павле за Божията воля, допущението и нашата свобода

Едно е воля Божия, друго – допущение Божие и трето – нашата свобода Ваше Светейшество, ...