Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Когато преминем към Страстната седмица, бързо ще видим, че виковете на хората, които дойдоха да поздравят Господ Иисус на Неделя Вайя, са се променили. Те излязоха стотиците и може би хиляди, за да кажат „Осанна! Блажен оня, който идва в името на Господа, царя Израилев!”
Те поздравиха Господа като победоносен цар, но каква голяма разлика може да се случи само в рамките на няколко дни. За по-малко от 5 дни Той ще бъде предаден. За по-малко от седмица, същата тълпа, която дойде да Го поздрави и да го нарече “цар”, ще се отрече от Него и ще извика с един глас “Разпни Го!”
Ние си напомняме, че на чувствата не бива да се вярва. Хората не бяха бдителни, а страстни. Те лесно се поклащат и не са твърди в своята вяра в Иисус Христос. Ние сме удивени от бързата им промяна в отношението и оставаме много по-изумени от смирението на Господ Иисус. Колко много търпение и милост има към нас. Неговото собствено творение, самото дело на Неговите ръце, извърши бунта и се обърна срещу Него. Но Той не отговори с гняв. Той отговори със смирение, за да превърне проклятието ни в нашето благословение. Това е картината на невъобразима любов. Любов без граници. Любов без предварителни условия. Любов без колебание или колебливост. Чиста любов от Чистия.
И нищо от това не дойде като изненада за нашия Господ. Той бе предсказал и предвидил цялата ситуация. Той разбираше какви страдания ще срещне, когато влезе в Йерусалим. Докато хората пляскаха с ръце и пееха „Осанна!” Той вече знаеше как ще променят възгласите си в подигравки, как ще скърцат със зъби, докато молят за освобождаването на престъпника Варавва и за разпъването на Христос на негово място.
Вероятно си мислим „благодаря на Бога, че не съм като онези глупави хора, които предадоха Христос”. Но всъщност ние сме същите хора! Ние предаваме Христос всеки път, когато пренебрегваме Неговите учения и правим собствената си воля. Ние предаваме Христос, когато съгрешаваме. Предаваме Христос, когато не обичаме ближния си. Ние предаваме Христос, когато позорим и пренебрегваме живота, който ни дава в Неговата Църква, която е истината, Неговото тайнствено тяло. Мои братя и сестри, ние не сме толкова различни от онези, които дойдоха да поздравят Господа в Йерусалим този ден. Ние благодарим на Бога, когато нещата вървят добре за нас. Но ние можем да се обърнем срещу Него, ако животът ни стане неудобен или ако сме болни или ако хората ни нападнат или ни накажат заради вярата ни в Него.
Защо хората се променят? Защото тяхната вяра се основава на външни знаци, а не на личността на Христос. Майката Божия много добре познавала Сина си и не Го предаде. Тя стояла до Него и наблюдавала, и агонизирала от отношението, което получавал възлюбеният Й син. Нейната вяра е постоянна, защото е вяра в Христос, а не само в Неговите чудеса. Вярата в лицето на Христос може да ни подкрепи, защото тя е солидна основа, на която да изградим нашия живот.
Бих искал да премина малко напред, докато се подготвяме да влезем в Страстната седмица. Това е една седмица в годината, когато прекарваме най-много време в църквата и искам да отделя няколко минути, за да говоря за това, което можем да направим, за да извлечем максималното от това време, за да спечелим големи ползи. Също така искам да говоря за това, което правим, което открадва Божията благодат и радостта от тази мрачна, но красива седмица.
Ето няколко неща, които отвличат нашата радост и намаляват чувството ни за Божията благодат: Допълнителни разговори и шеги след службата. Забелязах, че след всяка от нашите служби сме щастливи да се видим, щастливи да сме заедно. Но нека се опитаме да запазим част от този ентусиазъм и радост. Това трябва да е седмица, пълна с тихо размишление и време, за да позволим на молитвите да намерят място дълбоко в сърцето. Ако говорим веднага щом напуснем богослуженето на страшната свещена седмица, ще загубим част от тази благодат, ще я прекараме в празен разговор или буен смях. Вместо това се опитвайте да задържите и да пазите благодатта като съкровище, което ще придобиете. Много по-трудно е, отколкото си мислите, ако не е станал навик у вас.
След това внимавайте за това, как прекарвате свободното си време. Не е времето за силна музика, игри и телевизия. Но това е чудесно време за медиен пост. Още по-добро време е да завършите тези книги, които сте започнали в началото на Великия пост и дори да изучавате книгата за свещената седмица, която използваме ежедневно през тази седмица (Постният Триод бел. пр.). Тя е пълна с невероятни химни, четения на писания и молитви.
Накрая, не се фокусирайте преждевременно върху Пасха. Не се фокусирайте твърде рано на плановете си за хранене или на тържествата. Това е денят, който Господ е сътворил. Не губете благословенията на всеки ден от Страстната седмица, като мечтаете за бъдещето. В събота след сутрешната служба ще имате достатъчно време да помислите и да се подготвите за събота вечер. Само помнете, че Пасха не е храна и напитки, а светлина, радост и живот! Това е най-специалното служене през цялата година, в което навлизаме по-дълбоко във възкресението на Господ Иисус.
Последното нещо, което бих искал да спомена, е, че още нещо ни отвлича радостта и ни ограбва от благодатта на Страстната седмица: Умишлено прескачане на службите. Постът беше време да започнем да преориентираме живота ни около Христос и Неговата Църква. Ако постът беше началото, Светата седмица е кулминацията. Това е времето, когато всеки християнин е призован да остави настрана нещата от света и да натисне бутона за пауза на този външен живот. Светът преминава. Само Господното царство ще остане! Ето едно просто правило за седмицата: Ако може да бъде отложено нещо за по-късно, за да можете да дойдете и да се молите, тогава с всички възможни средства го направете. Или какво ще даде човек в замяна на душата си?
Страстната седмица не беше създадена, за да ви накара да се почувствате виновни, докато пропускате всички богослужения. Тя е създадена от Църквата, за да ви помогне да влезете в дълбоката красота на всичко, което Господ Иисус направи за нас. За да ви даде дълбоко преживяване на изкуплението, спечелено за нас от нашия Господ, чрез Неговия живот, полагащ страдания за нас. И всичко това ни помага да влезем напълно в радостта от живота в възкръсналия Христос.
Нека Господ да ви даде сила за този свят „маратон“ и да ви направи достойни да празнувате по стъпките на празния гроб! Амин.
Автор: Свещеник Джеймс Георгиос
Източник: www.orthochristian.com
