Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Горящата катедрала Нотр Дам в сърцето на Европа беше тема номер едно за всички медии в началото на седмицата и предизвика множество коментари, интерпретации, размисли и страсти.
В началото на Страстната седмица за християните на Запад, когато поради горящия покрив на катедралата всички си припомниха, че в нея се съхранява трънения венец на Спасителя – една от големите светини на християнството, емоциите и коментарите се насочиха на толкова към свещените реликви, а по-скоро към съпричастност с французите и вярващите католици заради щетите върху покрива на знаменитата готическа катедрала.
За някои наблюдатели това зрелище беше възприето като тъжен символ за съдбата на християнството на Стария континент и своеобразна метафора на погиващите отломки от славното минало. Други се запитаха за съдбата на християнското наследство в най-секуларизираната страна на континента и видяха в случката знамение за поругана светиня, която е символ на Париж и на Франция.
Парижката Света Богородица и духовното сърце на Франция
Кадералата Нотр Дам е забележителен шедьовър на християнското изкуство, неповторим исторически паметник и едно от най-важните места за поклонение във френската столица. Заедно с Лувъра и Айфеловата кула тази катедрала изразява духа и облика на Париж и носи вековни пластове култура и история, без които е немислима както самата Франция, така и Европа. Французите почитат своята Нотр Дам и са я превърнали в национален символ чрез романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“, който е посветен именно на връзката между тази катедрала и съдбата на Франция. Тази духовна връзка между парижката катедрала и културата на френската нация може да се проследи през вековете още от Средновековието, по време на Френската революция, реставрацията и романтизма, през бурните десетилетия на ХХ век и до ден днешен.
Според големия френски философ Анри Бергсон: „който иска да разбере Франция трябва да отите в неделен ден в Нотр Дам и да види една катедрала пълна с атеисти“! Ние днес бихме могли да добавим, че това е катедрала може би пълна не толкова с вярващи колкото с туристи, но този факт не променя значението на тази светиня за французите и по техните реакции на злощастното събитие и солидарността на Европа и света, проявени през тази седмица, всички се убедихме в това.
Ще се събуди ли Франция от този знак на Провидението и как това ще повлияе на духовните настроения в Европа? Без да тълкуваме случката като злокобно предзнаменование и лоша поличба за съдбата на Франция, все пак този злощастен инцидент се възприема от мнозина наблудатели като символ и предупреждение към вярващите християни и повик за мобилизация и солидарност между французите.
„Европа на катедралите“ и призива към французите на президента Макрон
Както се очакваше още в деня на трагедията младият и енергичен френски президент Макрон използва активно символния капитал на горящата катедрала и се обърна с прочувствено послание към своите съграждани. Политическите партии прекратиха своята предизборна кампания за европейските избори, състоятелни дарители и обикновени граждани се обединиха в събирането на средства за възстановяване на блясъка на катедралата, а книгоиздателите обявиха дарителска кампания с приходите от продажбите на романа на Виктор Юго за бъдещата реставраторска работа. Френската нация показа забележителна гражданска активност и солидарност и демонстрира отново своята способност да се обединява за общи национални каузи. Президентът Макрон, който вече отправи своя манифест за обновление на Франция и Европа, ще използва кампанията за връщане на блясъка на катедралата, защото това е свързано и с блясъка на френската нация в Европа и света и по всичко личи, че той ще съумее да впрегне ефективно символиката на катедралата Нотр Дам за своята политическа кампания както на националната, така и на общоевропейската политическа сцена.
В навечерието на еропейските избори – в условията на повсеместна криза в европейската политика, протести на граждани и страхове от мигранти, кибер атаки и хакери, вещаещи всеобща несигурност, вълненията около Катедралата Нотр Дам дава един неочакван шанс на гражданите и политиците да се замислят за своето културно наследство, да се опитат да преоткрият своите християнски корени и да се обединят в една истинска солидарност и добронамерено сътрудничество за бъдещето на Европа. По един уникален начин образът и символът на горящата Катедралата отново се появи пред погледа на европейците и това знамение дава шанс темата за християнското културно наследство да се завърне в политическата реторика и тематика на предизборните дебати. Дали Страстната седмица, тръненият венец на Христос и изгорелият покрив на катедралата, ще допринесат да се завърне поне за малко в съзнанието на европейските политици темата за християнските корени на Европа? Дали европейските граждани ще си припомнят, че преди да я има днес “Европа на гражданите“ или „Европа на нациите“, пред да спорят за „Европа на бюрократите“ и „Европа на мигрантите“ я е имало и я има все още „Европа на катедралите“!?
Християнският символ и политическата употреба на свещеното
Катедралата в сърцето на Париж, която горя през Страстната седмица, сигурно ще върне поне за определено време около Великден интереса към някои позабравени реликви на вярата като Трънения венец на Христос и ще насочи вниманието към някои други елементи от символиката на християнството. В публичното пространство и в изказванията на европейските политици за „Съдбата на Европа“ може да се завърне и символа на катедралите като носител на християнското наследство на Стария континент. Но в тези политически речи за вековни катедрали и тяхното значение за съвременна Европа трябва да бъдем нащрек срещу опитите за злоупотреба и профанизиране на сакралните образи на Божия храм. В търсене на нова идентичност и нови поддръжници в съвременния политически дебат понякога политиците се изкушават да използват и сакрални символи. Тази употреба може да бъде в приемливи граници, но може и да премине границите на добрия тон и да води до профанизация и неумастна политизация. Германските християндемократи, например, понякога използват катедралата на Карл Велики в Аахен или образа на Кьолнската катедрала като символ на християнските корени на Европа и илюстрация за това как трябва да се изгражда и съхранява обединена Европа в днешно време. Но също и турският президент Ердоган използва наскоро за своята предизборна кампания византийската църква Света София в Истанбул, превърната в джамия след падането на Константинопол, а после и в музей след края на Османската империя. Сакралното пространство на храма може стане удобна метафора или символ за политическа употреба, но често пъти това може да доведе до неуместно смесване на религия и политика. Републиканските лидери на днешните светски държави, които се намират в условията на политическа криза на идентичността и се нуждаят отчаяно от носталгията по старите империи, понякога се заиграват с катедралите като вековни исторически паметници и почитани светини от славното минало като се опитват да се възползват от техните сакрални символи! Дали в това начинание днес може да се търси израз на религиозно преклонение към светинята и „завръщане към сакралното“ или се крият рискове от политическа злоупотреба с религиозни символи? Как връщането на блясъка на Парижката Света Богородица ще възроди християнските ценности във Франция и ще се отрази на обновлението на Европа предстои да наблюдаваме през следващата „петилетка на Макрон“? Дали Катедралата ще намери място в „Манифеста на Макрон“ и в програмата на другите европейски лидери за обновление на Европа, което зависи и от всички християни и граждани на общия европейски дом, ще можем да усетим още по време на предстоящите европейски избори през месец май!?
Доц. д-р Костадин Нушев
