Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Щом чуете за Париж, навярно се сещате за любов, Айфеловата кула, предложения за брак, романтика или жълти жилетки. И може би всичко това е той. Градът, който от векове е център на модата, културата, изкуството, литературата и пр. Но преди да бъде всичко това, столицата на Франция е била и християнски център на поклонения. За тази особеност на Париж ще разкажа в следващите редове.
Улиците на мегаполиса са изпълнени с хора, които се разминават забързано, съсредоточени в мислите си, или разглеждат и се влюбват в красоти из туристическите пътеки през града. Трафикът е усилен – и като движение на коли, и като движение на впечатления и емоции.
Пробиваме си път сред любопитни туристи и търговци на сувенири, минаваме през разцъфтяла градинка с пръснати из нея групи от възрастни хора и майки с деца, споделяме аромата на току-що изпечени кроасани из тесни улички, осеяни с кафенета и хора, и стигаме до нашата цел – църквата „Сен Льо сен Жил“.
Това е една от най-старите църкви в Париж. Стилът на храма е чисто романски, тъй като е построен през XII век. Храмът е посветен на православния архиепископ Ле, живял и подвизавал се по тези земи в VI в., и на подвижника Жил, живял тук през VII в. Тяхната памет са отбелязва от католическата църква на 1 септември. В този храм обаче има нещо особено ценно – пази се една от най-големите светини на Париж: мощите на св. равноапостолна императрица Елена, майката на св. цар Константин. Именно св. Елена е тази, която открива и Кръста Господен през 326 г.
Пътешествието на мощите на светицата е доста пространно, но ако трябва да бъде казано накратко, то първо мощите отишли в Рим, но през IX в. католически монах ги пренесъл във Франция. По време на френската революция местният свещеник Грассар опазил раката с мощите на светицата от осквернение. През 1820 г. той ги предал на католическото братство на Гроба Господен. След Йерусалим мощите на св. Елена се връщат в Париж, където и биват положени в специален ковчег в олтарната част на храма „Сен Льо сен Жил“.
Преди време мощите били преместени в криптата на самия храм. Църквата е римокатолическа и по нищо (нито отпред, нито в самия храм) не личи, че вътре в него се съхранява такава голяма светиня. Щом отидем зад олтарната част, ще забележим именно криптата, а в нея – православен параклис. Да, колкото и странно да изглежда, криптата е престроена като православен параклис, в който даже ежеседмично се чете православен акатист към св. Елена – на руски и на френски език. Мощите на светицата са открити от отец Николай Никишин, свещенослужител към Руската църква в Париж.
Без да знаем, някъде около 15 часа се намираме в храма, покланяме се на мощите, а след това тихичко разглеждаме криптата. До мощите от страни има бележка, на която се съобщава, че в малкия параклис се отслужва ежеседмично православен акатист. Жената, която е нещо като секретар на местния свещеник, ни съобщава, че в 16 часа ще дойдат православни християни и ще прочетат акатист пред мощите. Това те го правят всеки петък. Като единствения петък, в който не отслужват такъв акатист е Разпети Петък. Решаваме да останем, за да видим и да се помолим пред мощите на св. Елена.
В очакване сме на свещеник, хор, десетки православни християни, които да запалят свещичка, да се помолят и да се поклонят пред св. Елена. За наша изненада в малката крипта влизат само две жени. Рускини, които всеки петък идват да четат акатист. Управата на римокатолическата църква е разрешила на Руската православна църква да оказва такова поклонение пред мощите на св. Елена, като два пъти годишно на празниците на светицата се отслужва и православна св. Литургия.
Мощите на св. Елена са чудотворни, а свидетелствата за станалите изцеления по молитвеното застъпничество на майката на св. Константин започват от IX и продължават до наши дни.
Но въпреки всичките чудеса, с времето местните християни забравили за мощите, като към днешна дата римокатолическата църква не оказва никакво поклонение пред светинята. През миналото десетилетие местната руска общност в Париж проявява интерес към това да се отслужва богослужение пред св. Елена и да не останат светите й мощи без почитание.
Ако посетите Париж, непременно се поклонете пред мощите на св. равноапостолна Елена, която неминуемо ще ви даде утешение. И независимо че казват, че Париж е град на греха, ще усетите, че той може да бъде и град на благодатта, стига сърцето ви да е отворено за нея.
Автор: Ангел Карадаков
