Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Извънбрачните отношения се наричат блудство. В Свещеното Писание любовните отношения между женен мъж и омъжена жена се наричат прелюбодеяние. В Стария завет, още в първата му книга – Битие, описваща самото начало на човешката история, за блудството се говори като за тежък грях и престъпление: „Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.“ (Бит. 38:24).
Наказанието за блудство и прелюбодеяние било посочено и в закона: „Не допущай дъщеря си да се оскверни с блудство, за да не изпадне земята в блудство, и да се не напълни земята с разврат.“ (Лев. 19:29). „Ако някой прелюбодействува с омъжена жена, ако някой прелюбодействува с жената на ближния си, – да бъдат умъртвени и прелюбодеецът и прелюбодейката.“ (Лев. 20:10). „Не прелюбодействувай.“ (Втор. 5:18) „Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му? Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си? Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина.” (Прит. Сол. 6:27-29) „Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това…“ (Прит. Сол. 6:32).
В Новия завет блудството и прелюбодеянието са показани като смъртни грехове: „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие…“; „Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът“. А който се съединява с Господа, един дух е с Него. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.“ (1 Кор. 6:9-10, 16-20)
Библейското възприятие за блудството и прелюбодеянието, като тежък нравствен недъг се потвърждава и от историята. Когато в обществата блудството е било силно разпространено явление, то това е било знак, че общественият организъм е опасно болен. Така е било в Израил в последния век от неговото съществуване, преди опустошаването на Йерусалим, в римското общество в упадъчния период, така сега е и у нас. Случва се размиване на нравствените понятия: хората вече не разбират колко пагубно е блудството, не знаят какво е греха, който като киселина разяжда нравствената тъкан на душата.
Хората, които периодично изпадат в греха на блудството често казват: Защо, когато двама души се обичат, да не могат да се сближат? Защо това трябва да е смъртен грях?
Преди всичко трябва да знаем какво е това грях и защо Божественото откровение причислява блудството и прелюбодеянието към смъртните грехове. Господ Бог е сътворил света съвършен и за продължаването на тази първосъздадена хармония е създал закони. Ако хората нарушат законите на физическия свят, то възникват гибелни последствия от рани и травми до големи катастрофи като Чернобилската авария. Но има закони и в духовния свят. Там няма хаос. И когато, в условията на масово безверие, болшинството от хората не знаят и не искат да узнаят за законите на невидимия свят, възникват духовните Чернобили, разрушителните последствия, които ние наблюдаваме. Статистиката ни разкрива само част от тази трагедия. В нашата родина около пет милиона човеци страдат от наркотични зависимости. Ежегодно няколко милиона жени убиват своите деца чрез аборти. В страната годишно три милиона души престъпват закона и в същото време осемдесет хиляди са убити. Почти 80% от браковете завършват с развод. В Русия има пет милиона бездомни деца.
Външното престъпление предшества вътрешното греховно състояние. Най-общо казано, грехът се явява престъпване на Божиите заповеди: „Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие.“ (1 Йоан 3:4). Божественото слово не само ни открива природата на греха, но и ни изброява най-опасните. Даже се и казва, че блудството и други тежки грехове закриват пред човека входа на Царството Божие. А какво може да бъде по-страшно от това?
Хората, водещи полов живот без брак, извращават Божия замисъл за благодатния жизнен съюз. Господ благославя този съюз: „Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“ (Мат. 19:6) Настойчиво за това увещава и свети апостол Павел: „И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате в това; защото знаете, какви заповеди ви дадохме от Господа Иисуса. Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога“ (1 Сол. 4:1–5)
Грехът на блудството, по своята природа, е равносилен на Адамовото престъпление, което повреди човеческата природа. „Очевидно, че праотците отвърнали се от послушанието към Бога и се поддали на дяволско послушание, сами са направили себе си чужди за Бога, сами са станали роби на дявола. Обещаната им смърт за престъпването на заповедите веднага ги обземала: Светия Дух, обитаващ доскоро в тях, ги напускал. Те били оставени на собствената си природа, заразена от отровата на греха. Тази отрова дава на човешката природа дявола от своето лошо естество, преизпълнено с грях и смърт.“ (Свети Игнатий Брянчанинов – Слово за човека).
Ще ни бъде лесно да разберем защо неузаконените плътски отношения между мъжа и жената са грях, ако погледнем на брака като на богоустановено нещо. Когато жената била създадена, Бог я съединил с мъжа чрез връзките на брака (вж. Бит. 2:24). Всичко извън брака се извършва против Божествения промисъл.
Истините на Свещеното Писание се потвърждават и от историята. Ако обществото е духовно здраво, то и нравствените ценности вътре в него са на висота. И обратното, когато духовно-нравствената основа на обществото е изгнила, тогава се разпространяват и най-различните видове чувствени грехове. За да се уверим в казаното, не е нужно да търсим класически примери от историята. Достатъчно е да погледнем нравственото състояние на нашето общество.
Светите отци наричат тежка болест всеки смъртен грях, в това число и блудството. Както смъртоносната болест отслабва човешкото, телесно здраве, така и смъртният грях сериозно нарушава духовното здраве. Смъртният грях неизбежно наранява душата и оставя белези. На такъв човек, дори и след принесеното от него на Бога покаяние, му е трудно да устрои духовния си живот. Той болезнено чувства своята вътрешна немощ. Свети Йоан Златоуст казва за това: „В Новия завет (блудството) е получило нова тежест, защото и човешкото тяло е получило ново достойнство. То е станало част, член на тялото Христово и нарушаването на неговата чистота нанася безчестие на Христа, разкъсва единението с Него. Блудниците се наказват с душевна смърт, от тях отстъпва Светия Дух“.
Живеем в страшно извратено време. Много младежи стават жертва на „духа на времето“. И в същото време за никого не е затворен входът към Царството Небесно. Християснтвото е религия на възкресението. Паднали неведнъж, блудниците не само се изправяли, но ставали и светии, вървейки по пътя на подвига. „Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки.“ (Йоан 11:25-26). Затова и за изцелението на душата е нужно да последваме благодатния опит на Църквата, решително трябва да се отърсим от всеки страх, да се доверим на Бога и да започнем духовния си живот в Църквата, в нейните спасителни Тайнства. Най-важното е – да изпълняваме евангелските заповеди. „Когато блудника стане целомъдрен, сребролюбеца – милосърден, жестокия – кротък, то това е възкресението, от което започва бъдещето… Грехът е умъртвен, а праведността е възкресена, вехтия живот се е изпразнил, а започва живот – нов и по евангелски“ (Свети Йоан Златоуст).
Автор: йеромонах Йов (Гумеров)
Превод: Божин Дончев
Източник: http://hramvp.ru/?p=1863
Снимка: pixabay.com
