Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
“Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае. Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.“ (1 Кор. 8:2-3)
Всеки човек в живота си по един или друг начин, рано или късно, по конкретен повод или в моментно просветление се докосва до Бога и Неговата благодат, преживявайки свое собствено религиозно преживяване. Истински благословени са обаче само тези, които разбират Неговото значение и изменят живота си по пътя Господен.
Ние сме неразривно свързани с Бога още от самото ни създаване, когато нашият Творец вдъхна в лицето на човека дихание за живот и стана той жива душа (Битие, 2:7). Оттогава-насетне ние преживяваме по различен начин досега с Него и всяко религиозно преживяване на човека е дълбоко лично, емоционално и сакрално за него.
Всяко съприкосновение с нашия Отец е незабравимо и събужда у нас дълбоко чувство на преклонение към святата Му сила и величието Му на въздесъщ и всепокриващ с милостта си Творец.
Независимо от религиозният опит на вярващия, Бог не отказва своята благодат към него, независимо дали той благоговее умиротворено и се прекланя с любов пред Него, или е потънал в дълбока скръб и разкаяние за свое грешно дело.
Бог е милостив – той дарява и благочестивия, и покайващия се, еднакво със своето внимание и любов!
Всяко религиозно преживяване с Него води човека една крачка по-близо до божията благодат, по-близо до духовното извисяване и Небесното му царство!
На всеки му е дадено да съпреживее докосването с Бога, достатъчно е само той да отвори вратите на сърцето си към Него – Бог не отказва на никого своята милосърдна подкрепа!
Способни на религиозни преживявания са не само светите патриарси като св. патриарх Авраам, св. пр. Моисей, св. апостол Павел и св. апостол Петър, както и много други свети застъпници за християнската вяра, способни да докоснат със сърцето си Бога, както и всички обикновени хора – съприкосновението с Него е дар за всеки вярващ!
Религиозното преживяване с Иисус Христос е нашето кръщение, нашият кръст и нашата неустоима вяра в Него. Всеки път, когато преминаваме през този сакрален момент – ние укрепваме по-силно нашата вяра и любов към нашия Творец. Това е наш личен катарзис, наше лично уверение, че Бог е милостив към нас, че усещаме любовта Му и утехата, че не сме сами и има кой да ни подкрепи и да вдъхне в нас надежда.
Благословени са тези хора, които получават своето религиозно преживяване, независимо в кой момент от живота им, независимо по какъв начин и независимо от техните земни дела досега!
Всяко съприкосновение с Бога трябва да се благочести, да се изживява дълбоко и най-важното – да се оцени като безценен дар за душата му – Божествен дар, който му се дава, за да го просветли!
За мен религиозното преживяване започна с моето кръщение в христовата вяра. До този момент живеех един живот на духовно неудовлетворение. Именно кръщението ми се оказа един преломен момент в живота, който изцяло преобърна моя светски мироглед и го насочи към Божието слово.
Моето религиозно преживяване трансформира изцяло моята личност. Именно след моето кръщение получих вътрешно спокойствие, но и сериозен духовен глад за повече духовни наставления и вяра. Ето така религиозното ми преживяване доведе до силен интерес към православната духовна литература, започнах да чета редовно утринни и вечерни молитви, да изучавам светото писание и да участвам редовно в неделните богослужебни служби, а имено в „Светата Литургия“.
Първите ми крачки в религиозното преживяване само засилиха потребността от неговото удължаване, и търсене на по-близко приобщаване с нашата милостива и боголюбива православна християнска религия. Духовната жажда за по-дълбоко духовно преживяване започна да укрепва в мен силен интерес към богослужението и разпространяването на Божията вяра. Направих си домашен иконостас, станах кръстник, сближих се много с енориарши от Енорията „Св. Троица“, където често бях на богослужение.
Кръщението ми в христовата вяра не промени просто човека, а измени изцяло моята духовност. Ето ме сега, години по-късно, когато изпитвам една много по-различна връзка с Бога, която силно ме подтиква да поема по пътя на православен свещеник. Именно силното желание да се единя още по-близо с нашия милостив Господ Иисус Христос ме доведе в Богословския факултет, за да добия не толкова богословски знания, колкото да укрепя своята вяра и желание да стана свещеник – да служа от името Господне, да проповядвам Божието Слово и да славя Неговата Премъдрост.
Бях импулсивен и неразумен преди моето кръщение, бях заслепен от материалния свят, в който живеем, но днес се чувствам различен. Усещам умиротворение и духовно успокоение – и това донесе за мен моето религиозно преживяване.
Днес съм човек, който се опитва да удължава и задълбочава своето религиозно преживяване във всеки един аспект. Превърнах се в ревностен защитник и разпространител на нашата православна християнска религия и истинното Божие Слово, разпространявано от нея.
Горд съм, че помогнах на моето семейство също да тръгне по пътя на своето религиозно преживяване. Направих църковен брак с моята съпруга и ѝ посочих правилния път на християнски живот, същото направих и за моите деца. Сега сме православно християнско семейство, което се покайва, изповядва и причастява.
Моята мисия да разпространявам православната християнска вяра, обаче не спира до членовете на семейството ми. Обичам активно да беседвам с познати и непознати хора на богословски теми и трябва да отбележа, че в моята общност вече има изградено доверие към мен като човек, който гледа сериозно на своята вяра. Помагам с духовни съвети на всеки, който ме помоли, дори и на хора, от които в миналото си съм видял само лошо. Смирих се и забравих лошото, защото знам, че то е дело на рогатия, а именно Иисус Христос е този, който ни учи, че Той е милосърдие и любов.
Моето религиозно преживяване донесе за мене не само духовна промяна, но то ме направи човек – благодарен и умиротворен. Да, днес аз мога смирено да потвърдя пред всеки, че то укрепна неимоверно моята вяра в Бога и живот с Бога. То е много лично, както светите тайнства, която светата ни Църква дава, чрез Светата Троица.
Слава на Бога за всичко, че съм чедо Божие и съм под Неговата закрила. Животът ми е пълен с Божествена благодат и енергия. Преживявам го ежеминутно, усещам Бога, че винаги е до мен, особено след приобщаването с Неговите свети Тайни, усещането е Божествено, благодатно, смирено и ухаещо на миро от билки, ухайващи сърцето и ума ми Христови.
Силната ми вяра в Него укрепва желанието ми все повече да Го обичам и следвам, и Неговата Божествена енергия е толкова всемогъща и силна, колкото вярата и упованието ми към Него. Още по-силно преживявам, когато чета Светото Евангелие – животът на нашия Спасител Иисус Христос. Свещеното Писание ми дава силно да вярвам, че личните ми религиозни преживявания са все по-ясни, и че наистина Бог съществува и е сред нас, сега и винаги и во веки веков.
Доволен съм, че моята религия е Православието и тя ме прави много горд, защото смисъла на живота ми се откри именно чрез Православната Църква. Иисус Христос е моят пътеводител, винаги на Него се уповавам, споделям и изповядвам. Той ми даде най-доброто в живота – да имам благословено семейство. Но най-вече с възможността да мога с изпълнение на нравствения и духовния си дълг да достигна Царството Божие.
Светата Евхаристия в Православието е моето лично, но и на ближния, религиозно преживяване, защото аз усещам Иисус Христос в мен и в сърцето ми. Но искам да споделя, че чрез мен и моите ближни са благословени, дори само аз да се причастявам, благодатта и те я имат, разбира се и молитвата помага, когато сме в едномислие с Бога.
Благодатта на Бога се излива върху всички нас и така ставаме „небесни ангели“, сърцето ми възприема дара Господен.
Преживяването ми чрез молитвата, обаче е част от моето лично усещане и живот. Тя е ежедневна и по този начин Бога е в мислите ми, в молитвите ми, също така има и личен характер. Но най-силна е, когато съм искрен към Него, също така, когато е колективна по време на светата Литургия. Молитвата е тази, която ме кара да плача, усилва силата на душата ми, да не е ленива, да е готова да посрещне Царството Небесно.
Само в Бога се успокоява душата ми и само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище, на Него ми е надеждата. В Бога е моето спасение и моята слава, крепостта на силата ми и моето упование са в Бога. (Псалом 61, стих – 1-2-3-6-7-8).
Аз съм чувствителен човек, душата ми също, но сърцето ми е твърдо и винаги разчитам на Бога. Той не ме лъже, Той не ме предава на Дявола, а напротив отблъсква всички зли духове и зли сили от мене.
Искам да споделя преживяването си като иподякон (четец, свещоносец и певец) в Православната ни Църква. Това е част от моя живот, не бих го сравнил с нищо, а и няма база за сравнение да служиш на Бога, какво по-хубаво от това – това е нещо великолепно, благодатно и Божествено.
Повечето мои близки ме питат, защо си искал да станеш иподякон? На тях отговарям, че това е лично решение, приживяване и не може да се обясни. Трябва да се приживява това чувство и да усетиш как Бога те помилва и гали по челото, как ти се усмихва и ти дава вечен живот. Със същото укрепнало в мен желание желая да стана и православен свещеник, защото чувствам, че искам да разпространявам още по-усърдно Божието послание.
В края на тази моя скромна изповед не мога да не отбележа с дълбоко вътрешно удовлетворение, че в Божия дом аз се чувствам спокоен, общуването ми с Бога ме прави по-смирен и по-силен в духовен аспект. Влизайки в светия Олтар ставам друг човек, забравям за житейските грижи. Мисля си за Бога и се моля заедно със свещеника след Великия вход и не само тогава, молитвата ни е постоянна, разбираме се само с поглед, много е благодатно да служиш на Бога. Тогава се старая да съсредоточа молитвата си към Него и когато свещеника се моли да слезе Светият Дух и освети даровете на престола, повярвайте ми, усещането ми е силно – Духът Божий е върху даровете и върху свещеника, отеца – благочествия духовник. Виждам лицето му белее и очите му блестят от радост и молитви.
Служението ми в параклиса на Богословския Факултет ме кара да преживявам своето религиозно общуване с Иисус Христос по-пълноценно, с една уста, с едно сърце да се моля на Него и на Неговата Майка – Пресвета Дева Мария. Преживяването ми по време на светата Евхаристия и приемането на Тялото и Кръвта Божии, ме кара да бъда ревностен християнин. Да се замислям за Възкресението на Бога Иисуса Христа, за нашата смърт, за това, че заради нашите грехове и заради нашето спасение се е предал Сам на смърта, но Той я победи със Своето възкресение. Възкръснал за нашето спасение, да бъдем вечно живи, да бъдем милостиви, както Той е многомилостив към всички нас.
Любовта, която изпитвам към хората, не мога да я сравня с тази към Бога. Силната ми вяра към Бога и любов ме прави смирен човек, прави ме да бъда дори и по-добър към ближния, да мисля и за него, не само за себе си. По този начин отношението ми към света е по-благочестиво и разширява „зеницата“ ми да виждам хората, като „Божий образ и подобие“, защото всеки от нас го носи в себе си и трябва да уважаваме и обичаме всеки човек, няма значение от неговата религия и цвят на кожата. Затова аз трябва да бъда добрия пример за подрастващото поколение, че носим Бога в сърцата си. „Любовта към Бога се проверява чрез любовта към ближния. „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Иоан. 4:20).
Още по-силно ще е моето религиозно преживяване, ако бъда ръкоположен за свещеник. Благодарение на моята религиозна насоченост към православието имам духовен хармоничен живот, който искам да укрепвам и развивам именно по пътя на свещеническата мисия.
Слава Богу за всичко!
Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички нас!
Автор: Радостин Манов
