Йеродякон Нектарий, който служи на Хавайските острови, се разболява от пневмония в края на миналата година.
Той е приеман няколко пъти в болница, заради реакция към предписаните му лекарства. В следствие на тежкото си състояние загубил зрението на лявото си око и започнал да губи зрението и в дясното. Вече трудно можел да изпълнява задълженията си и му било невъзможно да чете имената на хората, за които трябва да се моли.
Предоставяме Ви писмото, което той публикува на сайта на РПЦЗ:
Аз се колебаех дали да кажа какво се е случило, но моят духовен баща каза: „Трябва да разкажеш всичко, което се е случило.“ Сънувах, че седя в една стая, четях книга, а отдясно беше седнала до мен млада жена, усмихната, с ръце, сгънати в скута. Това беше Божията Майка. Погледнах я и тя се усмихна, почувствах усмивката и. Пълно, пълно спокойствие. И тогава се събудих. Това беше. Нищо повече, нищо по-малко. Само спокойствие. Инстинктивно се пресегнах към телефона, който беше на зарядното устройство, за да видя колко е часа. Беше рано. Тогава разбрах, че не си сложих очилата, в този момент започнах да ги търся, знаейки, че без тях не мога да видя нищо. И тогава осъзнах, че нещо е различно, виждам, всичко… без тях. В състояние на шок сграбчих Библията си, отворих я и ясно видях пасажа пред очите си, който беше 2 Кор. 5:7 „понеже с вяра ходим, а не с виждане“. Станах, изтичах до параклиса, където се съхранява Св. икона на Божията Майка…