Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В деня на празника Тържество на Православието си мисля за историята на Църквата и за нестихващите векове наред богословски спорове и борби за отстояване на православната вяра.
Мисля си за светите отци на Църквата и че право и призвание да бранят чистотата на православното учение от еретическите лъжеучения имат само Божиите угодници, които първо са извършили вътрешната бран в самите себе си.
Защото само хора с чисто от страсти сърце и просветлен ум могат да познаят чистото Православие и то да стане тяхно достояние. Мисля си, че апологетите, светителите и великите учители на Църквата Христова са имали именно такива, осветени от Бога умове и сърца; че именно това ги е правело носители на Истината, Христоносци; че като такива са носели служението на благовестители на Истината и нейни ревностни защитници. Мисля си, че сблъсъците на защитниците на православното учение с еретиците не са били сблъсъци на една теория за Истината с друга теория за Истината, на едно разбиране – с друго разбиране, а са били сблъсъци на позналите Истината и станали нейни носители по благодат, с разсъждаващи по човешки за нея. А ние, обременени от своите страсти, възприемаме Истината съответно на собствената ни ограниченост, увреденост и несъвършенство, и не бива своеволно да си присвояваме правото да браним Истината преди Тя, със силата на Духа Божий, да е просветлила ума и осветила сърцето ни. Защото иначе и на себе си ще навредим, и на другите.
Мисля си в деня Тържество на Православието, че докато се залисваме да „браним Православието” и в битки със злото у другите и в света, губим неусетно битките в самите нас.
Или изобщо не ги започваме. И се питам: ако врагът е в цитаделата на сърцето ни, то… кой тогава в действителност направлява битките ни със злото около нас?
Александра Карамихалева
