Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Великият пост е пътят към райския дом. Поради техните грехове Адам и Ева бяха изхвърлени от Рая, но чрез покаяние и пост ние откриваме пътя си към дома: тръгваме към Пасха, когато Христос ще съкруши смъртта чрез смъртта Си и ще събори вратите, които ни затвориха извън Рая. Колко славно! Поканени сме да се подготвим за това пътуване точно сега и да го приемем само за няколко седмици – пътуването към Бог. Трябва да треперим от очакване и радост от това!
Бях кръстена във вярата малко преди да родя първото си дете; през следващите единадесет години щях да родя шест деца, а великите пости идваха и си отиваха, но аз не бях в състояние да постя. Когато най-накрая бременностите и кърменето ми приключиха, успях да постя, но имах къща пълна с деца и съпруг. Трябваше да се науча да бъда бърза в приготвянето на здравословната храна, която те щяха да ядат. Беше толкова трудно. Бях по-фокусирана върху храната от всякога, което разбира се, е противоположност на онова, което трябва да бъде постът. Беше болезнено. Обичах Пасха, когато обаче Триодът започнеше да се използва, можех да видя, че Великият пост е вече на хоризонта, но не бях изпълнена с радост от започването на това пътуване. Не бях развълнувана. Бях изпълнена със страх.
През годините се отпуснах. Започнах да разбирам, че храната не може да бъде основният въпрос по време на пост и тогава започнах да постя без дори да разбирам, че го правя. Вероятно ми помогна колекцията ми от книги за православния пост. Четейки книгата „Постът като семейство“, наистина ми помогна да помисля върху постната кухня и да нахраня семейството си по съвсем нов начин. И понеже децата ми станаха по-големи, започнах да забелязвам, че постът е малко по-различен за всеки един от нас. Първо, всяка година е различен. Всяка година се намираме на различно място (духовно, емоционално, физическо, здравословно). Основата на поста е това – трябва да помагаме повече, да се молим повече, да постим, да даваме повече от себе си, да търсим повече духовна храна. Но всичко това е различно всяка година и за всеки човек.
Когато Великият пост наближава, обичам да седя с децата си и да им давам по един лист хартия с кръст върху него. Кръстът разделя хартията на четири части, които съответстват на четирите области на нашите усилия по време на великия пост – постът, милостинята, учението и молитвата. Моля всяко едно от децата ми да се моли за всяка една от тези области и след това сядаме заедно и говорим за това как да проявим усилие през поста. Предимно всички имаме еднакви отговори, но понякога някой се нуждае от нещо по-различно. И това е добре.
Мисля, че това е наистина важно, тъй като децата растат и стават възрастни, те поемат отговорността за своите подвизи. В крайна сметка, постът трябва да бъде дар. В литургията ние даряваме вино и хляб, предлагаме сърцата си и Бог ги преобразява. По време на поста даваме своите усилия, покаянието си, сърцето си и се молим Бог да го преобрази. Следването просто на правилата е това, което правят фарисеите, но искреното покаяние е това, което ние християните трябва да направим, ако се надяваме да съучастваме в това божествено преобразяване. Като подканяме децата да разберат как да изглежда техният пост, започваме да установяваме, че това е тяхното лично съприкосновение с Бога.
По-малките деца ще добавят молитвата на св. Ефрем към ежедневните си молитви за Великия пост. Те обичат поклоните, а това е толкова проста и красива молитва. Обикновено говорим повече върху думите на молитвите в началото на поста, но след като веднъж сме осъзнали тези думи, молитвата става толкова проста и директна, че я прави лесна за тях. Обичам да разпечатвам няколко копия от Великопостната молитва на св. Ефрем, макар че децата много бързо я научавата наизуст. По-големите деца могат да изберат дали да увеличат молитвените си правила, но според мен молитвата на св. Ефрем е подходяща за всички възрасти.
Автор: Елиса Билетич
Източник: http://www.pravmir.com/
