Начало / Uncategorized / Фалшиви сме в семейството си и намираме извинения да се скрием от връзката си

Фалшиви сме в семейството си и намираме извинения да се скрием от връзката си

Спомням си как един ден при мен дойде мъж и ми каза: „Отче, жена ми ми каза, че сега е Великия пост! Но тя се държеше по същия начин, както през останалите дни! И когато не беше пост, не беше Великия пост, пак нищо! Тя стоеше на дистанция!“. Направих някои заключения и повече не дискутирахме този въпрос, защото, когато се види истината устните са мълчаливи и извиненията изчезват. 

Ние сме фалшиви. Лъжем се. Понякога дори и себе си. Намираме много извинения, с които да се скрием. И много от нас избягват дори директния поглед към себе си. Освен всичко друго ние се крием и от името Божие. Призоваваме Онзи, който е великата Любов, за да оправдаем нашия лош вид и болна душа. Вярвам, че разбирате, че Бог няма нищо общо с нашето болно състояние, както на тялото, така и на душата. Въпреки че много мъже и жени се оправдават с него, за да обяснят своята интимна студенина и апатия. Разковничето е там, че ние нямаме любов към себе си. Имаме погрешно схващане за тялото си и неговите функции, за любовта и брака. Основно за любовта. Но всичко това е дар! Дар от Бога, за да можем да преместим живота си на друго ниво, за да го възвисим. Тези дарове ни бяха дадени за отмора, спокойствие, почивка, възхвала на Бога и вечна благодарност към Христа. 

Но ние използваме тези дарове по странен начин. Вместо да сме щастливи, страдаме ужасно. Тази ситуация засяга всички членове на нашето семейство. Децата разбират каква атмосфера преобладава в къщата. Те виждат родителите си да бъдат нелюбезни, недоволни, нещастни, постоянно разстроени и осъзнават, че те не са добре. Децата разбират всичко каквото се отнася до родителите им! Децата добре знаят, че основният проблем на родителите им е отдалечеността един от друг. Те никога няма да споделят това, но в повечето време те разбират какво се случва. Те просто го усещат. Трябва да помислим за всичко това, ако искаме да бъдем честни със себе си. Разбирам, че е трудно да се види и признае истината. Но това е непрекъсната борба за преодоляването на грешките ни, които почти са се сляли с нашето „его“.  

Мой приятел свещеник, веднъж ми каза, че вината не е създадена от Църквата. Не Църквата е поставила човешката вина в основата. Вината е била там и преди Църквата. Тя е наследена в съществото ни. И я чувстваме поради всичките дарове, които Бог ни е дал. Честно се чувстваме виновни за всичко, което ни носи удоволствие, радост и щастие в живота ни. 

Архим. Андрей Конанос

Източник: www.pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Христос и социалният проблем

Колкото повече хората са очистени от страстите, толкова по-голяма е възможността им за истинско общение ...