Начало / Uncategorized / Свещеник Валентин Тупаров: Постът е мерило за всички ни

Свещеник Валентин Тупаров: Постът е мерило за всички ни

Тази неделя започнахме да постим от към месни продукти. Неделята се нарича още и на Страшния съд. За Съда, който ни очаква, както и за Великия пост, разговаряме със свещеник Валентин Тупаров от столичния храм „Възнесение Господне“. 

– В неделя чухме евангелието на Страшния съд. Защо, отче, неделята е наречена на Страшния съд и можем ли да кажем, че Бог е страшен или за някои хора Той може да се яви като любещ баща?

– Винаги в Църквата проповедта е имала своето значение и словото за спасителната саможертва на Христос е било длъжно да се проповядва от апостолите и от всички които повярват, за да могат да бъдат предупредени за това, което предстои. И когато ние не се опомним на време или пък нещо своеволничим в своя живот, тогава Църквата се грижи да ни подсети да може човекът да се опомни, да може човека да се обърне към Бога и в крайна сметка всеки да чуе, че един ден ние ще застанем пред Бога за отговор, и който, каквото е вършил, това и ще получи. И затова само веднъж в годината се чете едно такова евангелие, в което се разказва за така наречения Страшен съд, на който Господ ще отдели верните от неверните, едните ще наследят блажен вечен живот, а други – осъждане.

Именно затова се нарича и Страшен съд, защото тогава всичко ще бъде окончателно.

Ние вярваме, че сега в днешно време които наши предци са починали и ние се молим за тях все още нещо е променимо, Бог може да се смили заради застъпничеството на нас живите, които споменаваме било в заупокойна молитва, било в литургията и може да се промени състоянието на някой наш човек заради застъпничеството. Затова по-скоро трябва да се разбира, че е Страшен съд, защото тогава всичко ще бъде окончателно, а не защото Бог е страшен или пък ще застанем пред Бога. То всеки благоговее като си помисли, че ще застанем пред Бога със собствените си дела. Но по-скоро тук трябва да обясним, че Страшен съд се нарича заради окончателното решение на Бог кой къде ще застане и какво ще изпита –  цяла вечност. А иначе, че Бог е искрената любов, то навсякъде ние проповядваме и четем, и слушаме, а и наистина, както светите отци казват, ние в каквото превърнем Бог за себе си, Той в това ще се превърне. Ако ние самите съумеем в живота си да Го обикнем, да Го наречем, както Той е нарекъл апостолите „Свои приятели”, „Свои близки”, така и ние Го обикнем, и Той няма как да ни отхвърли, така че тогава човек може да е спокоен. И обратно, ако той не е вършил нещата правилно и достойно, тогава превръща Бог в съдия за себе си заради справедливостта на Самия Бог, че трябва да отсъди всеки справедливо.

– А всъщност, ако ние кажем, че този съд е страшен, можем ли така да направим, че ние да не се страхуваме от този съд, колкото и все пак той да бъде справедлив, но да имаме някаква надежда, че ние можем да получим Божия милост, въпреки че сме недостойни за Неговата любов.

– Аз имам един случай, в който един човек ми каза нещо, което леко ме притесни. Той казва: „Бог, когато ни съди, каза той, повече с любов ли ще ни съди или повече ще ни съди със справедливост?” И аз му отговорих така, че Бог хем е справедлив, хем любещ Баща, и всичко ще бъде така поднесено за човека, че сам човек да прецени какво заслужава. Ако Бог и в този свят е подредил така нещата, първо ни е предупредил, след това ни го е показал как трябва да живеем. И ако след това вече не сме Го чули, и не сме Го последвали, не сме живели живота достойно, тогава човек сам превръща себе си в изобличител на това, което сам иска. Ако ти искаш спасение, пък живееш противно на спасението, с противни на спасението дела, тогава ти сам себе си изобличаваш, а не защото Бог иска да те отхвърли или Бог иска да те осъди. Неговото желание е винаги да спасява човеците и навсякъде четем, че Бог иска спасението на всекиго и го е предложил на целия свят принципно. Но ние чуваме думите на Христос, който е казал съвсем ясно, че който повярва и се кръсти ще бъде и спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. (Марк 16:16) Ние имаме толкова предупредителни неща, че Бог няма как после някой да Го изобличи защо постъпва така и защо едни ще бъдат приети, а пък други нямат да бъдат приети.

В крайна сметка това си е Божието решение за всекиго по отделно. Кой как ще се спаси или няма да се спаси зависи донякъде от нашето желание. Както аз разказах веднъж, като чете човек, че ние трябва да заслужим своето спасение, може да си помисли някакви неща. едва ли не, че ние по заслуга можем да се спасим, ако живеем правилно и достойно през целия си живот. Да, това донякъде е истина, но в крайна сметка Божие е решението дали човека се спасява или не и дали той самият е достигнал тая близост с Бог искрено да го обича, а не толкова заради делата. А любовта повече ще спаси човека, не толкова делата. Делата могат да изобличат човека, но ако човек е обичал Бога, Бог може да му ги прости и дори да ги заличи и да няма никакъв спомен за всички дела, които човека е извършил като грехове, за да може да бъде похвален за добрините, които е извършил. И аз много пъти съм казвал това, ако ние стигнем до там, че да помолим Бог да ни прости греховете, Той ги заличава неспомняйки си за тях и като че да не са съществували никога, за да има повод да ни спаси. А иначе, ако има спомен от извършеното, винаги ще има и предпоставка да може да ни отхвърли, а Той винаги иска спасението на човека и заличава смутните за човека неща, ако човека се покае и поправи овреме.

– В момента сме в подготвителните недели преди началото на великия пост. Как младия човек днешно време може да започне поста и слушайки Евангелието да го разбира?

– На първо място човек, ако не пожелае да изживява вярата и не се доверява на този, който му говори, тогава човек е невъзможно и да възприеме колко ценно е това нещо. И той по-скоро ще превърне поста в една диета, ще превърне трудът си в нещо безсмислено и тогава няма как човек да разбере защо принципно е поста. Ние винаги сме се опитвали да кажем, че поста е едно средство, с което ние да си помагаме да сме по-близки с Бога. Не толкова да го възприемаме като някаква жертва или лишение, а по-скоро да поднесем почит на Бога, отделяйки време от своя живот, в което време ние хем да се помолим по-дълго, хем да осмислим себе си, да претворим делата си в добри, да желаем да сме по-милостиви към другите хора, неосъждайки ги.

Затова се казват определените молитви на св. Ефрем Сирин; да не поглеждаме към греха на другия, а да гледаме в себе си, да се смили Бог над нас. Докато повечето хора възприемат поста като един самоволен труд и в крайна сметка да не се доближат до Бога. Просто да спазят поста като пост, защото могат да се лишат от храна. Ние тогава можем да кажем тия, които ядят само …, сега наричаните „вегани”, те трябва да ги канонизираме направо. Но идеята за въздържане от храна по-скоро за младия човек е и да усмири плътта си, да направи себе си малко по-достоен пред Бога и да помисля повече за духовното, не толкова за телесното. И трябва да кажем това, че когато мислим за Бога, ние не можем да не помислим и за времето, в което ще застанем пред Него, без обаче да се боим от смъртта и без да се боим от това, че ще застанем пред Бога, а по-скоро живеейки с Бога и за Бога, човек да се удостои да застане неосъдително пред Него в блажения вечен живот.

А относно поста, ние винаги сме говорили, че поста е мерило дали ние все пак наистина искаме да се лишим за кратко време от нещо земно, за да получим нещо небесно. И поста винаги е имал тоя смисъл. Той не е имал някакъв друг смисъл и ако някой човек иска спасението си, той трябва да включи поста и молитвата като нещо задължително в своя живот; като отношение към Бога, във въздържание и като правим дела спрямо хората, което е най-важното.

– Благодаря Ви за интервюто и спасителни пости!

– И на вас също и на всички пожелавам успех в добродетелите, в прякото отношение към Бога понеже то се постига единствено и само в Църквата, а тя ни учи точно на това – да се сближаваме с Бога.

Със свещеник Валентин разговаря Кирил Георгиев. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Война и мир: Част първа – Христос, Ранната Църква и справедливата война

Христос воскресе! Воистину воскресе! „Боеве и вести за войни“. Времето да се мисли рационално за ...