Начало / Интереси / беседи / Най-чистата жертва пред Бога

Най-чистата жертва пред Бога

Понякога в храма идват хора и питат какво могат да направят, какъв оброк или принос, за да спечелят Божието благоволение. Те се водят от чувство за благодарност или просто искат спешно да получат разрешение за някой свой проблем.

Така търсят най-прекия път Бог да обърне лицето Си към тях и да прояви Своята Височайша милост. Интересуват се дали да оставят пари, да направят курбан или да оставят някаква вещ за нуждите на храма. Ако човек подходи с чисто сърце и искрени помисли, всяка жертва е угодна и Той във величието си и милосърдието си ще я приеме. 

Но най-важната и чистата пред Неговия олтар е съкрушеното сърце. Няма нещо, което така да радва Отца както син, който се разкайва искрено за греховете си. Нищо така не иска Господ, както някой, който не само да се обърне към Него, но и да допусне да бъде кормчия на живота Му. Няма нещо, което да радва Бог повече от принесеното лично покаяние. Във висша степен това е осъзнал св. пророк Давид, който след съзнателните си грехове, плод на неговата гордост и страсти, възклива от бездната на своето падение: ”Жертва Богу е дух съкрушен. Сърце съкрушено и смирено, Ти Боже не ще презреш!” /Пс.50/. Колкото и тежък да е грехът, колкото и ужасно да е престъплението, извършено волно или неволно, с думи, мисли или дела, милостивият Бог прощава всичко. Това не само Го изрича, но обещава! Той Всемилостивият и Всемогъщият Творец на всички видими и невидими твари обещава на падналия и лутащ се човек Своята пълна и безрезервна прошка. Той не просто протяга ръка от висотата на Своето величие, а се прекланя пред творението и възпълва Неговата немощ! Какво по-велико от това! Но иска най-съкровената жертва – съкрушено сърце! Изисква да види дух, който да е обозрял и дълбоко осъзнал своето недостойнство. Личност, която да е пронизана от съзнанието за своето нищожество. Това е повече от достойнство. Всички друго, жертвите, носещи печата на Стария или Новия завет, в сравнение с това са някак си външни, недълбинни и повъхрностни. Едно е нужно – покаяние! Но искрено дълбоко и разтърстващо! Всичко друго е допълнение и може без него пред пречистия олтар на Бога! 

Духът на покаяние пронизва целия Стар Завет. Светите пророци, тези дръзновени и вдъхновени мъже са неспирни вестители на това Божия народ да се обърне към Отца, като се отърси от греховете си и изправи пътищата си. Цялото служение на свети Йоан Предтеча е преди всичко зов за завръщане, за помирение с Бога. Първата проповед на Спасителя е пряко обръщение към него с „Покайте се!” Всички да се отърсят от греха, да почистят кладенеца на своите сърца и да допуснат снълчевата светлина в него, дори и до най-големите му дълбочини.     

Един от най-забележителните мистици на Светото Православие, свети Йоан Лествичник, изрича в неговата забележителна творба Лествица, знаменателни думи: ”Покаянието е второ кръщение!” Толкова много мощ и духовен заряд има в него и толкова голямо и истинско вдъхновение за продължаване по пътя към Небето! Толкова възобновяваща е благодатта, която носи със себе си. Едно е нужно покаяние, но искрено, дълбоко и разтърсващо!

Свети Порфирий Кавсаколивит обичал да казва: ”Истинското покаяние може да бъде само миг. То е като мълния, която преминава през човешкото сърце!”                     

Много са случаите, когато хора идват в храма, обременени с тежки проблеми, но след беседа със свещеника, който ги насочва към покаяние, изповед и Свето причастие с  Тялото и Кръвта Христови, след изпълнението на това, което им е препоръчано като най-доброто духовно лекарство, изцяло се изцеляват и теготите им изчезват. Дори не винаги е необходимо и отслужването на Светото елеосвещение /Маслосвет/.                                    

Мрачните облаци изчезват и те просветват, разтоварени, облекчени. Дори и най-страшните диагнози биват оборени и сякаш изчезват като кошмарен сън. Нещо повече – става чудо! Те са насърчени да продължат по пътя и да преоткрият необяснимия и непознат преди това свят на Светата църква. Дори и едно от изпитаните лекарства на Майката Църква е достатъчно за да насочи тези неукрепнали, но търсещи наранени души към силен процес на въцърковяване. Искреното покаяние е като животворящ дъжд за напуканата земя, като глътка вода в зноя на лятото. Нищо друго не преобразява така не само битието, но и душата на човека! Но за това се иска човек да обозре своя ад, да прояви дръзновение, за да очисти наплъстяванията на страстите си и да започне борба. Бог помага на всички, но особено на тези, които сами искат да си помогнат. Той идва невидимо и повежда борбата, но там където тя е започнала и обърнатия е проявил своя боен дух! Но това да бъде сторено и искрено обръщане към Него и привеждане пред Неговата Всемогъща власт. Само ако се приведеш, можеш да се изкачиш. Само ако се смириш, можеш да се въздигнеш! Понякога цялото разстояние, извървения път е просто една сълза! Но искрено и плод на съкрушаващо се сърце!    

Велико чудо е покаянието! То е баня на очистване, но и извор за възраждане! Но за да го преживееш, първо трябва да повярваш в Него, да поискаш за теб да е така! Да закопнееш Той да те осинови, за да се наречеш Негов законен наследник! Всеки принос, сторен с чисто сърце и искрени помисли, е достоен да бъде приет, но най-чистия и желания от Него е нашето лично искрено покаяние! Само така може да възстановим образа Божий в себе си и от нашето паднало същество да се превърнем в икони Божии и да заслужим място в Царството Божие!

Автор: протойерей Ясен Шнев

За Ангел Карадаков

Виж още

Твоят най-добър приятел

Вашият най-близък приятел трябва да сте самият вие. Ако никога не сте се научили да ...