Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Покаянието побеждава гордостта! Покаянието е онзи момент, в който човешката душа е готова да направи следващата крачка. Покаянието е мисълта, че грехът повече не може да има място в човека и трябва да бъде изкоренен. Това е покаянието, а на него ни учи притчата за Блудния син.
Вече сме на прага на Великия пост. Отново пред нас застават словата на покаянието, изповедта и прошката. Отците на църквата са отредили преди началото на това пътешествие до Пасхата, до Празника на празниците, да преживеем период на очистване, на преминаване през духовната пустиня и обновени чрез сълзите на покаянието си, да навлезем в новия Ден – Осми. В който ден всичко е ново и нищо не е останало от онова, което вече е било.
Това духовно пътешествие, към което отново ще се отправим, е предшествано от друг период – подготвителен. Неделите, които преминаваме с вас сега ни подготвят за Великия пост. Първо бе неделята на Митаря и Фарисея, в която чухме евангелския откъс за смирението на единия и гордостта на другия. Тази неделя пък Църквата насочва погледа ни към покаянието и то не просто искането на прошка за дадено прегрешение, но за покаяние, което докосва в дълбочина човешкото сърце и в него настъпва метаноята – преображението на духа.
Миналата неделя отците на Църквата ни казаха, че е по-добре да смятаме себе си за недостойни човеци и да считаме себе си за по-лоши и от най-лошите, защото само на такива се дава благодат. А в днешната неделя отново те ни казват да предприемем духовния си подвиг с лице очистено, но смирено. Да стъпчем гордостта си и да започнем пътешествието си с поглед насочен навътре в сърцето ни. Блудният син това направи. Той отиде в далечна страна, пропиля имането си, направи десетки грехове и изпадна в немилост. Реши да отиде при баща си, да се завърне, но не вече като син, а като слуга.
Готови ли сме и ние да направим същото? Дните на Великия пост ще бъдат дните на нашето духовно обновление и завръщане в дворите на нашия Баща. Като какви искаме да отидем там? Като синове или като слуги? Достойни ли сме да се наречем синове на Бога? И ще бъде ли дързост да кажем, че не сме слуги? Такива въпроси са поставени пред нас от днешната неделя. И само ние, чрез съвестта си, можем да отговорим на тях. За да се наречем синове, обаче, ще трябва да строшим егоцентризма и гордостта си. Ще трябва подобно на Блудния син да осъзнаем, че не сме нищо друго освен изпаднали, пропилели своето имане и изпаднали в немилост. До такава степен трябва да достигнем смирението и покаянието, че да сме готови да възжелаем и ние да ядем от рожковете на свинете.
Смирението ще съкруши гордостта ни. Блудният син победи себе си, смири се, осъзна се, покая се и получи не рожкове, а угоено теле. За него бе вдигнат пир. И за нас е подготвен подобен пир и подобна важна и тържествена трапеза, а за да участваме в нея ще трябва да преминем през Светата Четиридесетница. Тогава с грейнали лица, трепетни сърца и одухотворени от вестта за победата над смъртта, ще навлезем в този Небесно-земен пир и ще съучастваме на Христос. И ще бъдем в Него. И Той ще бъде в нас. Завинаги.
От нас се изисква само да осъзнаем себе си като Митаря и да започнем пътя на покаянието като Блудния син.
Автор: Ангел Карадаков
