Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Влюбването е много далече от любовта и същевременно много близо до нея. Влюбването е като първоначалната благодат в православната аскетика.
Помага ни лесно да преодолеем разделението помежду ни, да почувстваме човек, който до вчера ни е бил далечен и чужд – пределно близък. Даром, без усилия от наша страна, руши стените, които сами сме изградили, преградите, които ни разделят, заличава дистанцията помежду ни, прави заедността ни постижима, реална… Отваря духовните ни очи и ни прави способни да видим извечния образ на другия, да го видим такъв, какъвто всъщност Е и има да бъде – прекрасен, чуден, богоподобен. Това е дар. От Бог, Който е любов. Но след време тази благодат се оттегля.
Останали сами в човешкото си несъвършенство и увреденост, ставаме неспособни да виждаме всъщност колко изначално прекрасен е другият, колко изначално сме свързани и сме едно в Единия. Внезапно или постепенно проглеждаме за недостатъците му и с нараняваща ни яснота съзираме несъвършенството му. Разбираме колко различни един от друг и разделени сме. Изправени пред тази различна реалност можем да решим, че първоначално сме се заблудили, че любовта ни е заслепила, но можем и да запазим спомена за онова, което благодатно сме видели, разбрали, усетили докато сме виждали истински – отвъд видимото. Само от нас зависи дали ще се откажем, когато сетивата на сърцата ни загрубеят или ще продължим със свои сили да търсим и постигаме онова, което в началото Бог даром ни е разкрил.
Само от нас зависи дали, когато стане трудно, ще продължим аскетически – полагайки съзнателни целенасочени усилия на волята – да изграждаме тези любовни отношения. Когато любовта е подложена на изпитание, укрепява ни вярата, че онова, което сме видели и почувствал в началото, е истинското, същинското, че абсурдното: да станат „двамата една плът” е възможно, реално. И от нас зависи дали с Божия помощ ще го постигнем.
Автор: Александра Карамихалева
Снимка: pixabay.com
