Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Предлагаме Ви един пътепис на Василий Фадеев, който посещава западната ни съседка.
Руската душа се сблъсква с балканските нрави. Макар някои от наблюденията и изводите, които прави, да са характерни за Балканите като цяло е интересно да видим как другите народи виждат страните от Балканския полуостров и да разгледаме някои интересни места в Сърбия.
Преди съм бил в Сърбия, но само на няколко кратки посещения. Трябва да призная, че знаех за местните порядки на тази балканска страна и особеностите на нейните хора най-вече от филмите на Емир Кустурица, световноизвестният сръбски режисьор. Неговата творческа работа често се основава на органично преплетени прояви на човешката природа като раждане и смърт, щастие и тъга, вяра и суеверие, милост и жестокост. Филмите на Кустурица искрено улавят широчината на сръбската душа.
Отидох на едноседмично пътуване до Сърбия в търсене на тази широта на душата. Би било трудно да изразя всичките си впечатления от тази „гранична“ страна, така че ще дам само кратко резюме на моето „поклонение“. Струва ми се, че думата „граница”, използвана за описание на Сърбия, показва не само нейното географско положение, но и вътрешния статус на страната. Считам, че тази „гранична” позиция на Сърбия обяснява вероятно незабележимата, но безспорно трогателната трагедия на страната.
Между скала и равнина
След като значителна част от Балканския полуостров е завладяна от османските турци през 1459 г., Сърбия губи суверенитета си в продължение на няколко века. Сръбският народ бил заобиколен от мюсюлмански и западни християнски народи, които били чужди за тях. Как успяват да оцелеят и да запазят своята идентичност? Мисля, че би било справедливо да се предположи, че Православието е изиграло ключова роля в това. То служи като квас, която спомага за формирането на сръбския характер чрез изпитания и изпитания, докато страната е уловена между скали и равнини. Може би затова Св. Сава е толкова уважаван в Сърбия. В края на шести век турците занесли неговите мощи на връх Врачар в опит да изтрият паметта му от умовете на хората. Мощите били изгорени, но почитта на хората към светеца се усилила. През вековете, подобно на неугасим огън, той засиял в непоносимия живот на сърбите. Невиждани от света, много сълзи са били изплакани пред иконите на светеца и много молитви и викове за помощ били отправени към него. Не било напразно. Независимо от потисничеството и унижението сърбите запазили твърдия си дух, веселото си настроение и благоговейно оптимистично отношение към живота.
Посещението на църквата „Св. Сава“ в Сърбия беше първата дестинация от моя маршрут. Това беше отправна точка за моето потапяне в “свещената” Сърбия.
Геополитическо нещастие
Но отначало моят водач Радул, много образован и приятен човек, ме заведе до кулата Гардош в община Белград в Земун. Кулата се намира на хълм и от там се отваря отлична гледка към реките Дунав и Сава. Тези две реки служат като граници между Османската и Австро-унгарската империи. Седейки във вътрешния двор на кафенето, изпихме по едно турско кафе, “domaća kafa” на сръбски, което означава домашно приготвено кафе, и размишлявахме върху съдбата на Сърбия и как отдавна, чрез някакво геополитическо нещастие, тази страна се превърнала в арена на различни външни сили, които се борят за доминиране на Балканите. Беше прекрасен ден, слънцето ярко блестеше на ясното есенно небе и искахме да повярваме, че това нещастие най-накрая ще приключи.
Благословено Небе
Бомби падат над Сърбия на Великден. Операцията на НАТО се нарича Милостив Ангел.
Църквата „Св. Сава“ в Сърбия е построена на връх Врачар на мястото, където османските турци са изгорили мощите на светеца. Това е една от най-големите православни църкви в света, сравнима по размер със Света София в Истанбул. Вътрешният интериор все още е в ход на строеж. Работата се извършва бавно, но внимателно, като се използват висококачествени строителни материали, така че сградата да стои „за векове“, както казва моят водач. Разглеждайки блестящите фрески в завършения страничен олтар на църквата, посветена на мъчениците Емилус и Стратоник, може да си представите как ще изглежда главният олтар. Църквата има копие от иконата на Божията майка, наречена „Благословеното небе”, предоставена от Руската православна църква, когато Косово, люлка на сръбското православие, е болезнено отделено от Сърбия. Върху иконата има надпис „Света Богородице, спаси Сръбската земя”. Радул и аз, застанали пред иконата, си спомнихме как бомби и ракети падаха върху Сърбия по време на Великденските дни на 1999 г. Операцията на НАТО се наричаше Милостив Ангел …
Беше спокойна събота. Група цигани стояха на църковната веранда, държейки тромпети, акордеони и барабани и търпеливо чакаха младоженците да излязат от църквата. Накрая, заобиколени от много приятели и роднини, те излязоха. Точно както във филмите на Кустурица, музиката започва да свири. Това беше същата музика, която играят на сватби или погребения.
Чувство у дома в сръбската “Австрия”
На следващия ден се отправихме към Войводина, провинция в северната част на Сърбия. Тъй като основната цел на пътуването ми беше да посетя манастирите, нашият маршрут минаваше през Фрушка гора и нейните шестнадесет манастира. Фрушка гора е планинска верига, покрита с горски резервати с богата дива природа. Тъй като там има толкова много манастири, това място често се нарича Сръбски Атон. Манастирите в тази част на страната имат интересна архитектурна особеност. Над техните стени могат да се видят каскадни камбани в барок стил. Подобни сгради често могат да се видят в Австрия и Германия. Те дори се считат за неразделна част от селските пейзажи на тези страни. Зад манастирските стени има църкви във византийски стил.
Манастирът Хопово, следващата спирка на нашия маршрут, беше един от тези манастири. Сутрешната служба току-що беше свършила и миризмата на тамян все още изпълваше църквата. Мълчаливо влязохме в празния двор, покрит с разноцветни есенни цветя. Излизайки от манастирските порти, се натъкнахме на жена на средна възраст. Набръчканото й лице беше ярко осветено от слънцето. Тя се усмихна и ни поздрави. Птиците пееха, жълтите листа шумолеха, а котето с джинджифил се разхождаше из тревата покрай стените на манастира. Пихме вода от свещения извор на дъното на хълма и се върнахме към колата си, за да продължим пътуването си. Следващата спирка бе Сремски Карловци .
Виждайки хората по улиците и чувайки познат език, някак си се чувствах като у дома си.
Този малък, типично европейски град е известен не само с бароковата си архитектура, но и с важните си исторически събития.
Накрая стигнахме до Нови Сад, столицата на Войводина. След посещението на крепостта Петроварадин, крепост, построена за защита на Хабсбургската къща от турците, вечеряхме в малък национален ресторант на брега на река Дунав и се наслаждавахме на пушените им шарани. След това се разхождахме из града. Струваше ми се, че не сме на Балканите, а някъде в Залцбург или Линц, което беше разбираемо, тъй като Австрия беше толкова близо.
Синият ангел
На следващия ден се готвих да пътувам до манастира Милешева в южна Сърбия. Беше доста далеч. Имах нов водач – много хубава и мила жена. Казваше се Милка. Докато се отдалечавахме от Белград, пейзажът ставаше все по-живописен. Не прекалено високи, но все още много впечатляващи планини със скалисти хребети, ливади с пасищи крави и овце и криволичещи реки в проломите.
Милка предложи да спрем в град Ариле, дом на църквата „Св. Ахил”, която има известната фреска „Синият ангел”. Ариле е малката столица на Сърбия. Навсякъде са засадени малинови храсти, както в равнината, така и по склоновете на хълма. Приличат на лозя. В двора на църквата на хълма срещнахме отец Милано – приятен, пъргав и енергичен човек. Той живее в близкото село Прилипач. Той дойде тук с група артисти за годишните си пленерни сесии. По-късно ще ви разкажа за него. Веднага ни покани на масата и ни сервира кафе със шиликовица. Прекарахме много време, стоящи пред прекрасната фреска, изобразяваща ангел в сини одежди. Когато казвахме сбогом, о. Милан каза, че традиционният “Ангел пазител по пътя!” Да, помислих си, усмихнат, ангелът в сините одежди! След това подкарахме серпентичните пътища, за да видим другия ангел, ангелът в белите одежди.
Следва…
