Начало / Uncategorized / Бог няма да ни изсипе смирението в сърцата

Бог няма да ни изсипе смирението в сърцата

Сложна работа е да се доказва праведността човешка пред Бога, особено когато хората са сигурни в нея.

Някак неудобно се получава в сърцето на праведника, когато самодоволно обяснява на Бога как пости, колко справедливо постъпва и какъв жив светец е, а някой, който от срам не смее да погледне към Небето, защото се познава достатъчно, получава повече и е оправдан повече.

Колко често ми се случва да чуя „Ама отче, аз никога лошо не съм сторил/а и толкова добро съм направил/а, а хич не ми върви в живота и не се чувствам добре“. Тогава на свой ред и аз питам – „Защо правиш добро – заради теб или заради Бога, защото Той така обича?“ Обикновено следва или мълчание, или „Ама то защо не ми върви?“. Обикновено в такава ситуация беседата продължава и следва обяснението, че доброто се прави не заради това да ни върви в живота, а защото така е угодно на Бога. Това е кратко и ясно обяснение, но не винаги среща одобрението на отсрещната страна. Тогава ми се налага да обясня, че каквото и добро да правим, ако ни липсва смирението, нещата няма да са 100% изпълнени. Нужно ни е смирение. Ето прост пример: ако извършим едно добро, за което ще узнаят по телевизията, радиото, вестниците или поне бабите пред блока, то за това добро ще получим нашата награда тук и сега. Ще бъдем похвалени от всички (евентуално) и това е. Но ако това добро не стане причина да се бием по гърдите, а да го вършим, защото така усещаме, че е угодно Богу, това е първата крачка по пътя на смирението.

Искаме смирение – добре! Това е чудесно, но Бог няма да ни го изсипе в сърцата. Той ще намери пътя, който да извървим, за да стигнем до смирението. Дава ни се начинът, по който да го постигнем. Щом искаш смирението като добродетел, ще ти даде Бог някой да те обиди! Ако издържиш, без да отвърнеш със същото, това ще е първата крачка. Също така Бог може да допусне да разбере желаещият смирението, че съвършеният образ, който му е изграждан и изписван през годините, било от родители, приятели или него самия, лека полека се пропуква и, че нищо не е толкова идеално, колкото му се иска. Всъщност тези, които са смирени, никога няма да разберат дълбочината на своето смирение. Това, което ще разберат е, че им е трудно да погледнат към Небето, защото осъзнават на всяка крачка по пътя към смирението, че личният им образ се разрушава. Собствената им легенда все повече се превръща в огромен мит, който се оголва от своите заблуждения и накрая остава само голата истина, а тя често пъти е по-добре да се облече, защото предизвиква личен срам у мнозина, които я поглеждат. Хубаво би било истината да се облича в добродетели и тогава тя ще бъде все по-приятна за гледане. Редно е да се сподели, че тези нови нейни одежди ще останат невидими за смирените, но видими за Бога. Този път не е лесен. Често пъти е много трудно човекът да пожелае да види себе си, не както е рисуван, иконоподобно, от родителите си и себе си, но такъв какъвто е – с всичките си лични скрити вътрешни грозотии. В такъв случай ще има два варианта – или ще спре да иска смирение, или ще продължи по пътя, за да го придобие.

Личните митове са лошо нещо! Карат хората да се бият в гърдите и да казват пред Бога „Ето АЗ и АЗ, и пак АЗ.“ А голата истината, ако бъде облечена в смирение, ще накара претърпелите и самопозналите се, искрено да казват: „Боже, бъди милостив към мене, грешника“. И тези, които го казват, ще бъдат по-оправдани от оправдаващите се.

Автор: свещеник Стефан Димитров

За Николина Александрова

Виж още

Шест начина да бъдем в тишина през Великия пост

На прага сме на втората неделя на Великия пост, посветена на св. Григорий Палама, известен ...