Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Уважаеми читатели в новата рубрика в сайта – Колумнисти, Ви представяме текст на доц. д-р Костадин Нушев, преподавател по Нравствено богословие в Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
В Неделята на хананейката на Светата Литургия Църквата ни припомня евангелския разказ за усърдната молитва на една майка, която вика от дълбините на сърцето си към Сина Божий и Го моли за Неговата милост. Хананейката проси милост и изцеление за страдащата си дъщеря, като вика от дълбините на душата 
си: ”Господи, Сине Давидов, помилуй ме!” (Мат. 15:21-28). Чрез образа на жената ханенейка и чрез примера на силната й вяра в Бога, която ражда като духовен плод усърдната молитва към Него, Църквата ни учи как трябва да се молим, какви духовни плодове трябва да имаме заедно с вярата и как да пристъпваме към Нашия Спасител, за да се удостоим с Божието благословение и получим дара на изцелението за душата и тялото.
Вярата на хананейката в Сина Божий, дълбоката нужда и страданието на нейната дъщеря, й дават дръзновение да се обърне към Него с твърда надежда, увереност и упование в Неговата Божествена сила и да проси от цялото си сърце Божията милост и чудодейното изцерение.
На този майчински сподавен вик Иисус Христос сякаш първо не обърнал внимание и показал склонност да подмине без отговор нейното желание. Като Сърцеведец и Всемилостив Бог, обаче, Той е знаел за нейното дълбоко страдание и е познавал отчаяната нужда от изцеление за страдащата й от тежка душевна болест дъщеря. Спасителят не отговорил на първия вик на жената хананейка, но и не я отпратил според съветите на Неговите ученици. Той е искал да изпита вярата и усърдието на нейната молитва, за да станат видими и за другите хора, които Го придружавали, силата и твърдостта на нейната вяра в Бога, величието на майчинската любов и великото търпение и смирение пред Всевишния. Това са добродетелите на една жена-езичничка, която е повярвала в Сина Божий, а Той иска да покаже на Своите ученици. Да им покаже великото смирение и истинската вяра на хананейката като с това ги увери, че и сред езичниците може да има духовно мъдри хора, които са достойни за Божията милост, способни са на истинска и спасителна вяра в Живия Бог и могат да бъдат благословени заради това с изцеляващата сила на Божията любов.
На лаконичния отговор на Спасителя, че Той е пратен само да подири и изцели изгубените овци от избрания Божий народ, хананейката отвръща със същото усърдие в молитвата като се приближава до Него и Му се покланя с думите: ”Господи, помилуй ме!” Тази молитва на жената хананейка показва нейното търпение, постоянство и усърдие, а Църквата ни учи, че и ние трябва да се молим така като нея и да постоянстваме в тази молитва към Господа. Да се приближаваме към Бога със сърдечно съкрушение, със смирение, с постоянство, с търпение и надежда. На думите на Спасителя, че „не е добре да се вземе хляба от чедата и да се хвърли на псетата!” (Мат.15:26) жената хананейка отговаря с дълбоко смирение и мъдрост. В думите й, че и „кучетата дори се хранят от трохите на своите господари!” се съдържа велико смиреномъдрие, до което тази забележителна жена и майка е достигнала в своята любов към Бога и в състраданието си към страдащата си дъщеря. Този отговор умъдрената и обичаща майка, която моли Бога за своята дъщеря, показва великата вяра на жената хананейка, преминала през дълбоко страдание, но просветлена чрез търпението и молитвата към Бога. Вярата, молитвата, търпението и смирението на тази жена са добродетелите, заради които Иисус Христос я похвалява и откликва на нейната молба. Тази твърда, жива и непоколебима вяра е очистила сърцето и просветила духовно душата на жената хананейка като я е облагородила и украсила с превъзходни духовни добродетели. Твърдата и непоколебима вяра и нейните духовни плодове са я издигнали до висотите на смиреномъдрието и са я доближили до Божията благодат.
Вярата на хананейката е станала твърда основа и благодатен извор на постоянство в молитвата, на търпение в надеждата, на усърдие в доброто, на жертвена любов към ближния, на състрадание и смиреномъдрие, заради които Бог откликва на нейното моление и й въздава според искреното й желание. В момента, в който се разкрива духовната сила и красота на нейната благородна душа в смирената й молитва пред Христа, тя се удостоява да получи чудодейното изцеление за своята страдаща дъщеря като отговор на дълбокото и изстрадано моление на сърцето.
По примера на жената хананейка и ние трябва винаги да викаме от дълбините на сърцето си с думите на молитвата: ”Господи Иисусе Христе Сине Божий, помилуй ме!” И ние трябва с дръзновение в молитвата, с търпение и с надежда, с усърдие и смирение да пристъпваме към Нашия Господ и да го молим за Неговата човеколюбива милост към нас и за благословение или изцеление на нашите ближни и обични чеда.
Дори да ни се струва, че Бог не чува молитвите ни и не откликва първоначално на нашия молитвен вопъл, дори да си мислим, че не достига до Него сподавения вик на сърцето ни, ние пак трябва да продължим да се молим и да постоянстваме в молитвата с надежда, търпение, упование, смирение и усърдие. Трябва душата ни да се моли като жената хананейка. Да се приближаваме до Сина Божий и да Му се покланяме със съркрушено сърце като постоянстваме в молитвата: ”Господи, Сине Давидов, помилуй ме, защото душата ми зле страда!”
А дори и да съзнаваме, че сме недостойни да пристъпим към Трапезата Господня като верни чада на Небесния Отец, или да знаем, че сме неспособни да се зарадваме в сърцата си в Дома на Отца като възлюбени синове Божии, то нека пак да постоянстваме в покайната молитва и да викаме към Бога със смирение от цялото си сърце: ”Господи, знам, че не съм достоен да ме приемеш на Своята Трапеза, защото съм негоден слуга, но позволи ми да вкуся дори и само от трохите на Твоята Трапеза! Защото Ти си Този Благословен Небесен Хляб, Който насища и изцелява душите и телата! Помилуй ме и приеми ме, защото Ти имаш думи на вечен живот и Ти си Хлябът на Живота, Който насища душите и ги храни за вечен живот! В Твоята Светлина виждаме светлина и в Тебе Едничък имаме истинската благодатна светлина, която никога не помръква и не оскъднява, а ни насища и укрепява душите за вечен живот в Твоето царство! Помени ни Господи, Сине Давидов, кога дойдеш в Твоето царство и ни помилвай като жената хананейка, като блудния син и като разбойника на кръста! Сега и всякога и во веки веков! Амин!”
Храм „Света София”
Неделя на Хананейката, 10.02.2019
Храм „Света София”
Неделя на Хананейката, 10.02.2019
