Начало / Uncategorized / Молитвата на хананейката и трохите от Господнята трапеза

Молитвата на хананейката и трохите от Господнята трапеза

Уважаеми читатели в новата рубрика в сайта – Колумнисти, Ви представяме текст на доц. д-р Костадин Нушев, преподавател по Нравствено богословие в Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

В Неделята на хананейката на Светата Литургия Църквата ни припомня евангелския разказ за усърдната молитва на една майка, която вика от дълбините на сърцето си към Сина Божий и Го моли за Неговата милост. Хананейката проси милост и изцеление за страдащата си дъщеря, като вика от дълбините на душата си: ”Господи, Сине Давидов, помилуй ме!” (Мат. 15:21-28). Чрез образа на жената ханенейка и чрез примера на силната й вяра в Бога, която ражда като духовен плод усърдната молитва към Него, Църквата ни учи как трябва да се молим, какви духовни плодове трябва да имаме заедно с вярата и как да пристъпваме към Нашия Спасител, за да се удостоим с Божието благословение и получим дара на изцелението за душата и тялото.

Вярата на хананейката в Сина Божий, дълбоката нужда и страданието на нейната дъщеря, й дават дръзновение да се обърне към Него с твърда надежда, увереност и упование в Неговата Божествена сила и да проси от цялото си сърце Божията милост и чудодейното изцерение.

На този майчински сподавен вик Иисус Христос сякаш първо не обърнал внимание и показал склонност да подмине без отговор нейното желание. Като Сърцеведец и Всемилостив Бог, обаче, Той е знаел за нейното дълбоко страдание и е познавал отчаяната нужда от изцеление за страдащата й от тежка душевна болест дъщеря. Спасителят не отговорил на първия вик на жената хананейка, но и не я отпратил според съветите на Неговите ученици. Той е искал да изпита вярата и усърдието на нейната молитва, за да станат видими и за другите хора, които Го придружавали, силата и твърдостта на нейната вяра в Бога, величието на майчинската любов и великото търпение и смирение пред Всевишния. Това са добродетелите на една жена-езичничка, която е повярвала в Сина Божий, а Той иска да покаже на Своите ученици. Да им покаже великото смирение и истинската вяра на хананейката като с това ги увери, че и сред езичниците може да има духовно мъдри хора, които са достойни за Божията милост, способни са на истинска и спасителна вяра в Живия Бог и могат да бъдат благословени заради това с изцеляващата сила на Божията любов.

На лаконичния отговор на Спасителя, че Той е пратен само да подири и изцели изгубените овци от избрания Божий народ, хананейката отвръща със същото усърдие в молитвата като се приближава до Него и Му се покланя с думите: ”Господи, помилуй ме!” Тази молитва на жената хананейка показва нейното търпение, постоянство и усърдие, а Църквата ни учи, че и ние трябва да се молим така като нея и да постоянстваме в тази молитва към Господа. Да се приближаваме към Бога със сърдечно съкрушение, със смирение, с постоянство, с търпение и надежда. На думите на Спасителя, че „не е добре да се вземе хляба от чедата и да се хвърли на псетата!” (Мат.15:26) жената хананейка отговаря с дълбоко смирение и мъдрост. В думите й, че и „кучетата дори се хранят от трохите на своите господари!” се съдържа велико смиреномъдрие, до което тази забележителна жена и майка е достигнала в своята любов към Бога и в състраданието си към страдащата си дъщеря. Този отговор умъдрената и обичаща майка, която моли Бога за своята дъщеря, показва великата вяра на жената хананейка, преминала през дълбоко страдание, но просветлена чрез търпението и молитвата към Бога. Вярата, молитвата, търпението и смирението на тази жена са добродетелите, заради които Иисус Христос я похвалява и откликва на нейната молба. Тази твърда, жива и непоколебима вяра е очистила сърцето и просветила духовно душата на жената хананейка като я е облагородила и украсила с превъзходни духовни добродетели. Твърдата и непоколебима вяра и нейните духовни плодове са я издигнали до висотите на смиреномъдрието и са я доближили до Божията благодат.

Вярата на хананейката е станала твърда основа и благодатен извор на постоянство в молитвата, на търпение в надеждата, на усърдие в доброто, на жертвена любов към ближния, на състрадание и смиреномъдрие, заради които Бог откликва на нейното моление и й въздава според искреното й желание. В момента, в който се разкрива духовната сила и красота на нейната благородна душа в смирената й молитва пред Христа, тя се удостоява да получи чудодейното изцеление за своята страдаща дъщеря като отговор на дълбокото и изстрадано моление на сърцето.

По примера на жената хананейка и ние трябва винаги да викаме от дълбините на сърцето си с думите на молитвата: ”Господи Иисусе Христе Сине Божий, помилуй ме!” И ние трябва с дръзновение в молитвата, с търпение и с надежда, с усърдие и смирение да пристъпваме към Нашия Господ и да го молим за Неговата човеколюбива милост към нас и за благословение или изцеление на нашите ближни и обични чеда.

Дори да ни се струва, че Бог не чува молитвите ни и не откликва първоначално на нашия молитвен вопъл, дори да си мислим, че не достига до Него сподавения вик на сърцето ни, ние пак трябва да продължим да се молим и да постоянстваме в молитвата с надежда, търпение, упование, смирение и усърдие. Трябва душата ни да се моли като жената хананейка. Да се приближаваме до Сина Божий и да Му се покланяме със съркрушено сърце като постоянстваме в молитвата: ”Господи, Сине Давидов, помилуй ме, защото душата ми зле страда!”

А дори и да съзнаваме, че сме недостойни да пристъпим към Трапезата Господня като верни чада на Небесния Отец, или да знаем, че сме неспособни да се зарадваме в сърцата си в Дома на Отца като възлюбени синове Божии, то нека пак да постоянстваме в покайната молитва и да викаме към Бога със смирение от цялото си сърце: ”Господи, знам, че не съм достоен да ме приемеш на Своята Трапеза, защото съм негоден слуга, но позволи ми да вкуся дори и само от трохите на Твоята Трапеза! Защото Ти си Този Благословен Небесен Хляб, Който насища и изцелява душите и телата! Помилуй ме и приеми ме, защото Ти имаш думи на вечен живот и Ти си Хлябът на Живота, Който насища душите и ги храни за вечен живот! В Твоята Светлина виждаме светлина и в Тебе Едничък имаме истинската благодатна светлина, която никога не помръква и не оскъднява, а ни насища и укрепява душите за вечен живот в Твоето царство! Помени ни Господи, Сине Давидов, кога дойдеш в Твоето царство и ни помилвай като жената хананейка, като блудния син и като разбойника на кръста! Сега и всякога и во веки веков! Амин!”

 

Храм „Света София”

Неделя на Хананейката, 10.02.2019

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Храм „Света София”

Неделя на Хананейката, 10.02.2019

 

 

 

 

 

 

 

 

За Николина Александрова

Виж още

Митрополитът на Калаврита Амвросий се оттегля от своя пост

Един от най-популярните митрополити на Гърция Амвросий Калавритски, обяви след днешната Света литургия, че се ...